Деветчленен съдебен състав от Апелативната инстанция на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) се произнесе окончателно по жалбата на българското правителство относно първоинстанционното решение по казуса с БПЦ. Съдът постанови ищците, или т. нар. „бивши разколници”, да бъдат върнати по храмовете, от които насилствено са били изгонени, като им се изплати и обезщетение в размер на една минимална работна заплата за всеки месец от срока, в който са били лишени от достъп до храмовете, а исканото обезщетение в размер на 604 млн. лв. да бъде предоставено на свещенослужителите, които ще трябва да напуснат на свой ред храмовете след изпълнение на решението на ЕСПЧ, за да се компенсира лишаването им от възможност за получаване на трудови доходи занапред. Решението обаче, вместо радост, предизвика силно негодувание сред ищците, които категорично заявиха намерението си на свой ред да обжалват пред „по-горна инстанция”, защото „сега не е време за ново разделение”. Според техните адвокати, ищците, водени от братски чувства и нелицемерна любов, и в името на църковното единство, са склонни да се удовлетворят единствено и само от предвиденото в иска обезщетение. Нещо повече – ищците, отчитайки трудната ситуация на глобална икономическа криза, лимитираните бюджетни възможности на българското правителство в една изборна година, прецизирайки до стотинка реалния размер на претърпените неимуществени вреди и, не на последно място - припомняйки собствения си обет за нестяжение, са склонни да актуализират с 15 % размера на сумата по иска и да приемат 513.4 млн. лева и нито стотинка повече.

След внасянето на иска за обжалването, ЕСПЧ се е събрал на 7 часово закрито заседание, след което е обявил единодушното си решение … да се саморазпусне.