На един владика му сменили някакъв чарк по тялото, дори сам си го обявил в медиите. Случва се на много хора и слава Богу, че човекът (извинявам се за думата, но и владиката все пак е човек!) е добре и нека да е добре много години и десетилетия.

Не щеш ли, един художник, почти без да иска сменил главата на владиката. Те художниците, нали ги знаете, са си странни хора, но така или иначе са се посветили на красотата, която Бог е сътворил.

Та взел художникът снимка на главата владишка, за да я рисува, но обичайният творческия процес някак тръгнал в друга посока.

Устните, тънки и опънати хоризонтално, без следа от благост и доброжелателност, в рисунката на художника станали малко по-различни: също тънки, но накрая някак засечени от едни дъгички, които ги направили видимо по-добри и дружелюбни. После леко засякъл вирнатия владишки нос, за да е по-скромен и не така надменен. Накрая се спрял на очите.

Ех, тези очи! Те са най-важните в лицето на човека и затова не случайно в медиите ги закриват, когато не искат да се разпознава личността. Затова и Спасителят толкова много говори за окото на човека: че то е светило на тялото, че не бива да съблазнява, а да е чисто, не трябва да е лукаво.

В случая на художника не му харесал студеният строг поглед на владишките очи и решил да ги промени. Знаел си той начина да накара очите да омекнат, да грейнат, да започнат да излъчват светлина и доброта. Синът на художника, като минал покрай работната маса на баща си, погледнал вече почти завършената владишка глава и възкликнал:

- Тате, ти дядо Коледа ли си нарисувал? Много ми харесва!

А бащата с усмивка отвърнал без да обяснява много:

- Да синко, затова му казваме Добрият старец.

Така художникът, без да иска, сменил главата на владиката. А накрая сложил рисунката на стената в детската стая, за да гледат децата добрия старец и да заспиват със сладки сънища.

Бележка на автора: Извиняваме се, че поради авторски права засега не можем да ви покажем рисунката.