Църковен егоист

Крахът на Правосавен брадър, част 1

Написана от Константин Спиров.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Драги зрители на релититата - пазете си мозъчните клетки!Точно преди една година (и тогава беше първи април, ако не греша) моят приятел и колега Psaras обяви основаването на кабелна телевизия „Царски Двери” (незапознатите с концепцията могат да прочетат предварителния проект тук). След като православният портал „Двери БГ” помогна с една солидна финансова инжекция, канал „Царски Двери” най-после успя да стартира, макар и да не беше включен в стандартния пакет на кабелните телевизии. От кабелните оператори ни обещаха, че ако „Царски Двери” успее си повиши малко рейтинга и се сдобие с 10 постоянни зрители, ще влезем и в базовия пакет. Как да ги съберем тези 10 души, след като телевизията ни състои от двама водещи, единият от които на половин работен ден (Псарас) и двама оператори: общо четири човека.

Тогава на Psaras му дойде следната идея: защо не направим наше, православно риалити – православен Биг Брадър (или казано накратко „Православен Брадър”). След много перипетии, в началото на тази година проектът най-после стартира – 12 доброволци (6 мъже и 6 жени) се събраха във Верейския манастир.

Ако не сте чували за Верейски манастир, нищо чудно: аз също не бях чувал за него, той е изоставен от 50 години. Голямата награда в православното шоу не беше 200 000 лева (откъде да намерим толкова пари ?! ), а архонтска титла. Със съдействието на член на екипа на „Двери БГ", пожелал да остане анонимен, победителят щеше да получи тази титла от Вселеския патриарх, а останалият на второ място - от Верейския митрополит Милкиуей.

Тъй като шоуто ни има нужда от популяризиране, направихме изключение в правилата за изолираност на къщата - участниците имаха правото на денонощен достъп до Интернет чат румовете, посредством специално обзаведен от мен Linux терминал. Шоуто започна на първи март 2007 година.

До днес, аз самият не знаех, какво се е получило, защото вкъщи не приемам цифрова телевизия. Днес, обаче получих отчет! Силите не ми достигнаха да го преразкажа, затова директно го публикувам.

1 април 2007 година. Докладна записка от Иван Константинов, главен мениджър на телевизия „Царски Двери"

Драги Косьо, пълен провал! Провал! Шоуто ни не успя да излъчи победител! Нямахме нито един изпратен SMS, затова изтеглихме победителя чрез жребий! Косьо, повярвай ми, нито аз, нито операторите сме си клатили краката, имаме и документи за всички направени разходи. Следва подробен отчет по дни!

01.03.2007: Участниците се запознаха, макар че се познаваха отлично от други православни инициативи (нищо чудно, тъй като православните в България са около 200 души). Жените започнаха да обсъждат коя повече епископи познава, а мъжете се скараха, защото един от тях носеше мартеница. Същата вечер на участниците им предстоеше изненада - в стаята имаше само шест легла! Участниците решиха проблема по изключително елегантен начин - мъжете накараха жените да спят на пода.

02 март: Жените станаха рано сутринта и измиха чиниите. Мъжете станаха някъде към обяд. Оказа се, че минералната вода не достига. Росен вдигна скандал на Мая, защо е сготвила постна храна, след като всички са далече от домовете си и могат да се водят за пътници. Жоро се възмути от тази фарисейска проява на Росен и защити Мая. Докато мъжете се караха, жените изядоха целия обяд. Още никой не е включил компютъра.

03 март: Участниците продължават да не включват компютъра. Мъжете обсъждат сложни богословски проблеми. Когато някоя жена влезе в стаята, всички дружно замлъкват и започват да я гледат укоризнено. Мъжете и жените се отделят в лагери, които не общуват помежду си.

04-19 март - Участниците в шоуто все още обсъждат начина си на хранене. В събота и неделя спорът за постите отново се разгорещи с пълна сила, обсъждат се древни канони и практики. Ние нагнетяваме обстановката, като зареждаме хладилника им с кашкавал и луканка. По време на споровете си за поста, мъжете се наливат с вино и бира, защото те били напълно постни при всички положения. Алкохолът наистина разгаря красноречието им, споровете са много интересни и вдъхновени.

20 март - Мъжете стигнаха до консенсус, че кашкавал по време на пост няма да ядат, защото не са католици, но луканка може, защото в крайна сметка „всички сме пътници". Когато отвориха хладилника, обаче, се оказа, че някой е откраднал луканката. В началото те веднага заподозряха жените, но по-късно с изненада установиха, че жените ги няма от няколко дни. От името на „Православния Брадър" им обясних, че сме ги изпратили на санаториум, защото всичките до една бяха получили дископатия от спане на пода.

21 март - Все още се спори кой от шестимата мъже е откраднал луканката. За да изясним тази загадка, извикахме последователно всички мъже в изповедалнята на среща със специално доведен за целта свещеник от Сливенска епархия. Трима от шестимата си признаха, че са откраднали луканката. Оставихме свещеника сам да разобличи някой от тримата (по свой избор). Едно дребно уточнение относно луканката - всъщност всички участници бяха невинни, ние си я взехме обратно от хладилника.

22 март - Жените се върнаха от санаториум в много добро настроение. Възложихме им мисия да включат компютъра и да влязат в Интернет.

Следва: Крахът на Православен Брадър, част 2: "За вредата от Интернет"

Разпространяване на статията:

Още от последния брой: