Без да съобщава на никого, тази сутрин, на връх Първи април, митрополит Натанаил Неврокопски взел, че се качил на специален самолет и е излетял от летище София в неизвестна посока, която някои определят като твърдо кавказка. Синодният сайт мълчи по въпроса като комунист на разпит, а телефонът им дава непрекъснато заето като в телевизионно предаване.

Има обаче косвени сведения, че старши инспекторката Папа от синодната секретна служба Цър-Пър-Час-Пром/Church’ First Private Enterprise/Църковно Първо Частно Предприятие (естествено наречено „първо” за заблуда на враговете) знае накъде е поел митрополитът. Зад това нежно съкращение се крие свирепата (пара)синодна служба за издирване на изчезнали или правещи се на изчезнали митрополити и прочих клирици.

Важното е, защо тази одиозна личност, официално наричана Натанаил митрополит Неврокопски, а неофициално кичена с различни епитети, е най-вероятно забягнал в чужди страни и църкви? За някои познавачи на църковните (не)действителности (сред които скромно се нареждам и аз – този път по изключение пак на първо място) възможността митрополитът да е преминал на служение в Грузинската православна църква не е толкова фатална. В крайна сметка той отдавна пречи на свои и чужди: така наречените му събратя го иронизират, медиите го сатанизират, подчинените му го презират (е, само един-двама са, но пък как хубаво се римува, нали?). Така че този ми ти митрополит, който е учил и средно, и висше (без долно) богословие, и добре знае класическия пример на пророк Йона, според споменатите познавачи вероятно е решил да се даде да бъде хвърлен в пастта на звяра-кит. По този изпитан начин и неговата съвест спокойна, и животецът на останалите тук, включително и на пишещия, още по-спокойничък. Но като го знаем добре този православен фундаменталист, много се боим, че ще стигне в саможертвата си до промяна на светата си православна вяра и ще премине още една граница – тази на Грузия с Армения, за да влезе в лоното на Арменската еди-каква си църква. А то онова лоно е голямо като арменска уста и ще го глътне по-сигурно дори от адовата паст, и никой никога повече няма ни да го види, ни да го чуе.

Лошо няма! Дори много добре! Един по-малко сред претендентите за патриарх. Един смутител на спокойствието в синодния вагон по-малко. Един придирчив клирически началник по-малко. Един… - е, три примера ви стигат. Лошото е обаче, че той, какъвто е манипулативен, ще вземе да стане арменски патриарх, та тогава да видиш! Току виж догодина цъфнал пак тук, у нас, в България, по покана на нашия премиер-министър, да освещава - моля ви се! - на пъпа на София новата арменска църква.

„Ей-й-й! Има някои хора, от които отърваване няма…” – тъжно заключила старши инспекторката Папа в изящния си устен доклад пред архиерейския състав на Цър-Пър-Час-Пром. Този казусен случай, обаче, драги зрители, не е моя, ни ваша бира, както казва един приятел.

Кореспонденти на "Църковен егоист" от Тбилиси, на които не може да се има доверие, съобщиха, че по подобен начин митрополит Натанаил е бил посрещнат на летище საერთაშორისო აეროპორტი в Грузия: