БПЦ прекрати общение с пет сестри-Църкви и се окопа в истината!
Вярна на инерцията от последните години да икономисва от разходи, Българската църква продължи да прокарва ясни и категорични граници между себе си и безблагодатния външен свят. След като напусна ССЦ, КЕЦ и всички международни комисии, където се налагаше да се харчат пари за пътни, БПЦ реши да се изолира (огради по богословскому) и от враговете с партиен билет, сиреч от онези поместни Православни църкви, които са отстъпили от преданието, припознавано у нас като православно. И по-конкретно в официалното съобщение се казва:
Прекъсваме общение с Вселенската патриаршия, защото непрекъснато ни намеква, че никъде не участваме, с никой не разговаряме и не ни брои за нищо. Това си е чисто посегателство върху свещената автокефалия на Българската патриаршия и ние няма да го допуснем!
Прекъсваме общение със Сръбската патриаршия заради предстоящето посещение на папата в Сърбия, освен ако не се постигне договореност между двете сестри-църкви дружно да дръпнем шалтера и да оставим папата на тъмно!
Прекъсваме общение с Александрийската църква, защото митрополитите прочели в „Двери”, че един александрийски епископ предложил да се обсъди възможността за женско свещенство. Сакън! Една жена в Синода стига да подлуди всички, а какво остава за повече, прецениха владиците. Поради тази причина, за да се огради БПЦ от тази смъртоносна (за владишкото спокойствие) опасност, прекъсваме всякакво общение и с тази модернистка Църква!
Прекъсваме общение с Румънската патриаршия, защото ни направиха за смях на Велики четвъртък миналата година, когато ни закриха подворието в Букурещ. Подворието си не можахме да върнем, нито да устроим ново (то за това пари трябват, а нали икономисваме), но да прекъснем общението си с тях е по-лесно и евтино. За окопаване, сиреч ограждане, пари не трябва.
И накрая прекъсваме общение и с Антиохийската патриаршия, защото хич не ги знаем какви са и има там някои неясноти с православната им вяра, които докато бъдат изяснени (в есхатологично бъдеще), считаме за целесъобразно да се отделим и от тях, за да не се заразим с някоя неизвестна (духовна) болест.