Из редакционната поща: Как да отбележим ние църковната си независимост и на кого да благодарим?
Уважаема
редакция на "Църковен егоист",
След като научихме, че неотдавна богословска делегация е ходила в града на
Босфора, за да отбележи кръгла годишнина от обявяването на независима българска
екзархия, у нас се породи неяснота как ние, обикновените миряни-небогослови,
следва да отбележим това събитие.
Дали се иска от нас да ликуваме за независимата ни национална църква, или
трябва със земен поклон да благорадим на фенерджията на истанбулския фар, който
навремето мъдро октлонил нашия църковен кораб от бурните води на икуменизма и
го насочил към тихото пристанище Схизматики?
Каквото и да се иска от нас, ние желаем да заявим своята убеденост, че и днес
корабът на родната ни църква не бива нито на румб да се отклонява от курса към
все по-голяма независимост и самодостатъчност. Чрез подобно проактивно
поведение ще можем да опазим българското православие чисто и неопетнено. Да го
опазим от външните му врагове; от вътрешните то се пази само, понеже и преди, и
сега последните се обезвреждат взаимно. По всичко изглежда, че така ще бъде и
занапред. Устойчивото развитие ни е гарантирано.
Но кажете какво да правим ние - как да отбележим годишнината и на кого да
благодарим?
А може би тук има някакъв скрит призив повторно да хвърлим котва в Схизматики? На нас, обикновените миряни, ни се струва, че мъчно може да се изнамери по-добър стожер на църковната българщина от схизматичния пристан. (За онези, които не знаят, Схизматики се намира близо до курорта "св. Влас". Бивш вилает на истанбулските фенерджии, мястото доскоро носеше облика на бедно рибарско селище, вонящо на чироз. Днес върху стария каменен кей е изграден модерен СПА-център. До него има зали за баскетбол и боулинг, в които всеки неделен ден се провеждат турнири между варненски отбори. Варна, знае се, не е второстепенен град в българския спорт, нищо че не е столица. В разположения около реката търговски център известна пловдивска фирма стопанисва автосалон на три етажа. В просторния панорамен бар се провеждат пролетно и есенно изложение на часовници от багородни метали. През последния сезон бе направена първа копка за кокетен църковен храм, който ще се намира в центъра на езерото в Градината на пауните).
Пълната независимост е, според нас, пътят за окончателно решаване на някои въпроси, които напоследък смущават тихото ни мирянско битие. Тъкмо се бяхме зарадвали, че венчавки и други срамотии ще извършваме вече само в неделя и в понеделник, и се намериха модернисти-чуждопоклонници, които се сърдят, че тенденцията във веленското православие била друга. При това не от днес, а отколе било така. Ама нали ние тъкмо от този гнет на вселенското православие се освободихме през 1860 г., моля ви се. А и на когото не му харесва родното православие, във вселенското ще го посрещнат с червен хайвер, даже и през пост.
Радваме се още, че никога няма да ни се наложи да дишаме един и същи въздух с омразните католици под благовидния предлог, че трябвало да сме солидарни, когато някои наши църкви-сестри влизат в подобно неканонично общение. Някои дори не се свенят да пътуват в едно и също превозно средство с инославни, вместо да поискат от правителството специален самолет за висшия православен клир. Не е тайна за нас, че при подобни срещи се нарушава йерархията на чиновете в църквата, като се допуска на свещеници да заемат онези "предни седалища и първи места", на които подобава да седят само владици, т.е. бащиците на църквата. Далеч от нас подобно безчиние!
Радваме се най-вече, че ще можем да възстановим една календарна неправда с явна антибългарска насоченост. Надяваме се, че редакцията е запозната с последните открития на патриотичната историческа наука, които сочат недвусмислено, че единственият каноничен православен календар води началото си от древния календар на прабългарите. Ако не сте запознати, ние ще ви запознаем. Надяваме се вашето популярно списание да посвети на този въпрос някой от следващите си броеве.
Радостни сме, но от мисли не можем да се зарадваме напълно. Със страшна сила виси въпросът: "как да отбележим ние църковната си независимост и на кого да благодарим?"
Бурята на мислите ни се разбушува още повече, след като разбрахме за реакцията на някои фанариотски кръгове в Германия. Вместо да ни сърадват, нашите тевтонските бойни другари, с които навремето сериозно бяхме решили да превърнем града на Босфора в цитадела на българското православие, отчаяно си скубят косите и сънуват Вартоломееви нощи. Говорят на сън, повтаряйки несвързано: "Не дразнете лъва!". Обаче нашият старозагорски лъв, за който някои отродители не се посвениха да твърдят, че бил византийски, нито е недоспал, нито е препил с тракийско вино, че да е настроен за кавга. От нищо не ще се раздразни той, понеже е спокоен и безгрижен. Водим го честичко на ветеринар в Стария Рим. Във Вечния град той получава и полагащия му се лъвски пай. Ние пък се сдобиваме с по някой благороднически орден. Вярно е, че напоследък ветеринарят се сърди, защото лъвът ни му пълнел клиниката с бълхи. Веднага обаче получихме оферта от елитна берлинска клиника, която се намира точно до "Чекпоинт Чарли" в източна посока. Някаква германска фанариотска комисия от икуменисти и модернисти пратила протестна депеша, но за нас подобни неща нямат значение. Страх ги било немците, да не би да се развъдят лъвски бълхи и в Германия. Понеже те имали до неотдавна руски и гръцки бълхи, сега били алергични. Така става, когато немската хипохондрия се смеси с фанариотска завист.
Ние обаче продължаваме се чудим как, бидейки обикновени миряни, да отбележим независимостта и на кого да благодарим?
Моля, отговорете ни, за да не ни се налага да мислим дълго!
А може би тук има някакъв скрит призив повторно да хвърлим котва в Схизматики? На нас, обикновените миряни, ни се струва, че мъчно може да се изнамери по-добър стожер на църковната българщина от схизматичния пристан. (За онези, които не знаят, Схизматики се намира близо до курорта "св. Влас". Бивш вилает на истанбулските фенерджии, мястото доскоро носеше облика на бедно рибарско селище, вонящо на чироз. Днес върху стария каменен кей е изграден модерен СПА-център. До него има зали за баскетбол и боулинг, в които всеки неделен ден се провеждат турнири между варненски отбори. Варна, знае се, не е второстепенен град в българския спорт, нищо че не е столица. В разположения около реката търговски център известна пловдивска фирма стопанисва автосалон на три етажа. В просторния панорамен бар се провеждат пролетно и есенно изложение на часовници от багородни метали. През последния сезон бе направена първа копка за кокетен църковен храм, който ще се намира в центъра на езерото в Градината на пауните).
Пълната независимост е, според нас, пътят за окончателно решаване на някои въпроси, които напоследък смущават тихото ни мирянско битие. Тъкмо се бяхме зарадвали, че венчавки и други срамотии ще извършваме вече само в неделя и в понеделник, и се намериха модернисти-чуждопоклонници, които се сърдят, че тенденцията във веленското православие била друга. При това не от днес, а отколе било така. Ама нали ние тъкмо от този гнет на вселенското православие се освободихме през 1860 г., моля ви се. А и на когото не му харесва родното православие, във вселенското ще го посрещнат с червен хайвер, даже и през пост.
Радваме се още, че никога няма да ни се наложи да дишаме един и същи въздух с омразните католици под благовидния предлог, че трябвало да сме солидарни, когато някои наши църкви-сестри влизат в подобно неканонично общение. Някои дори не се свенят да пътуват в едно и също превозно средство с инославни, вместо да поискат от правителството специален самолет за висшия православен клир. Не е тайна за нас, че при подобни срещи се нарушава йерархията на чиновете в църквата, като се допуска на свещеници да заемат онези "предни седалища и първи места", на които подобава да седят само владици, т.е. бащиците на църквата. Далеч от нас подобно безчиние!
Радваме се най-вече, че ще можем да възстановим една календарна неправда с явна антибългарска насоченост. Надяваме се, че редакцията е запозната с последните открития на патриотичната историческа наука, които сочат недвусмислено, че единственият каноничен православен календар води началото си от древния календар на прабългарите. Ако не сте запознати, ние ще ви запознаем. Надяваме се вашето популярно списание да посвети на този въпрос някой от следващите си броеве.
Радостни сме, но от мисли не можем да се зарадваме напълно. Със страшна сила виси въпросът: "как да отбележим ние църковната си независимост и на кого да благодарим?"
Бурята на мислите ни се разбушува още повече, след като разбрахме за реакцията на някои фанариотски кръгове в Германия. Вместо да ни сърадват, нашите тевтонските бойни другари, с които навремето сериозно бяхме решили да превърнем града на Босфора в цитадела на българското православие, отчаяно си скубят косите и сънуват Вартоломееви нощи. Говорят на сън, повтаряйки несвързано: "Не дразнете лъва!". Обаче нашият старозагорски лъв, за който някои отродители не се посвениха да твърдят, че бил византийски, нито е недоспал, нито е препил с тракийско вино, че да е настроен за кавга. От нищо не ще се раздразни той, понеже е спокоен и безгрижен. Водим го честичко на ветеринар в Стария Рим. Във Вечния град той получава и полагащия му се лъвски пай. Ние пък се сдобиваме с по някой благороднически орден. Вярно е, че напоследък ветеринарят се сърди, защото лъвът ни му пълнел клиниката с бълхи. Веднага обаче получихме оферта от елитна берлинска клиника, която се намира точно до "Чекпоинт Чарли" в източна посока. Някаква германска фанариотска комисия от икуменисти и модернисти пратила протестна депеша, но за нас подобни неща нямат значение. Страх ги било немците, да не би да се развъдят лъвски бълхи и в Германия. Понеже те имали до неотдавна руски и гръцки бълхи, сега били алергични. Така става, когато немската хипохондрия се смеси с фанариотска завист.
Ние обаче продължаваме се чудим как, бидейки обикновени миряни, да отбележим независимостта и на кого да благодарим?
Моля, отговорете ни, за да не ни се налага да мислим дълго!