Харалампи също има проблем с жените. Той пое пътя на монашеството с дълбокото убеждение, че това е негово призвание. Светската суета, амбиции и стремежи му бяха чужди и отегчителни. Той копнееше за тишина и служба на Бога.

С назначаването му за викариен епископ в града и напускането на манастира, започнаха неговите проблеми с жените. Те го обявиха за много духовен (т.е. млад, красив и обаятелен) и след служба тълпи благочестиви християнки го причакват и се хвърлят да му искат благословия. Така Харалампи откри съществуването на припадалките. Жени, почитателки на духовници, които обикалят църковните служби по всички храмове, където служи любимият им клирик. Те слушат в захлас проповедите му, но нищо от думите не достига да тях. Те са напълно отдадени на захласа си от духовника…

Заради тях Харалампи е принуден да си сменя номера на GSM-а на всеки 15 дни, защото за толкова време припадалките го научават и започват да му звънят непрекъснато, за да му задават „Духовни въпроси”…

Понякога, много рядко, двамата братя успяват да отделят време от забързаното си ежедневие и да се срещнат за малко. Сядат, въздишат съкрушено: „Ех, тези жени!...” и се замислят, всеки над своя си проблем. Седят така и се наслаждават на тишината.