Църковен сериал: "Радосвет и Харалампи"
В нашия църковен живот има една голяма празнина. И тя се състои в това, че този живот все още не е описан, а да не говорим, че не е възпят (с изключение на поезията на г-жа Надежда Любенова, която скоро ще бъде представена в “Църковен егоист”). Нашият църковен живот е представен само в: 1. църковните новини и хроники, които съответстват на Свещеното Писание за богословието и в 2. обширната област на църковните клюки, които съответстват на Свещеното Предание в Църквата. По същата богословски обоснована логика църковните новини извират от недрата на църковните клюки, които не само подхранват новините, но и ги тълкуват и оживотворяват. Но как се случва това, какво събитие стои зад една суха новина малко хора знаят. Затова “Църковен егоист” стартира за първи път у нас Църковен сапунен сериал, който разказва за живот в Църквата такъв какъвто е. Сериал, който разкрива главните действащи лица, оставащи невидими в хрониките, механизмите, които задвижват съдбовните събития, но остават скрити за обикновените редови миряни.
Предупреждаваме, че сериалът вероятно няма да има край, тъй като темите за него извират от живота, а той всеки ден предлага нови и нови хора и събития.
И така началото:
Нашите славни главни герои са двамата братя близнаци – Радосвет и Харлампи.
Тяхната история е историята на човека в светското общество – живот изпълнен с изкушения, условности, робуване на предразсъдъци и търсене на имидж.
Радосвет е светски човек, бизнесмен. Положението му изисква винаги да е свеж, строен и добре избръснат. Затова Радосвет четири пъти в седмицата е на финтнес, два пъти на тенис, пет пъти на сауна; храни с треви и билки и въпреки това коремчето му издайнически наднича от сакото на скъпия му костюм. Радосвет се бръсне два пъти на ден (един път в къщи и един път в офиса), защото брадата му е черна и гъста и расте по-бързо, отколкото на другите мъже (и някои жени). Радосвет вече клони към отбора на старите ергени. На 35 години още не е намерил жената своя живот. Като цяло, въпреки старанията си (и финансовото си състояние), Радосвет не е много популярен сред жените. Затова често ходи при брат си, за да търси от него съвети за нежния пол.
Брат му Харалампи е монах. Не само, че е монах, но е и епископ, викариен епископ на митрополита на Н-ската митрополия. И Харалампи има проблеми. Тежи само 60 кг., което е недопустимо за един епископ. Той се надявал, че с израстването в йерархията ще натрупа и килограми, така, че да добие онзи достолепен вид, който се очаква от един епископ. Но не. Въпреки усилията си, той си остава аскет по душа и все още не може да прехвърли, вече омразните му, 60 кг. Но Харалампи е умен (има докторат по Пастирско богословие) и след като става епископ спира да се показва в обществото без предварителна подготовка: под расото и подрасника той си слага подплънки на раменете и корема и така донякъде добива лелеяния от него “епископски” вид. Но не е само това. Всяка сутрин Харалампи залепва на лицето си изкуствена брада и също като брат си се бръсне два пъти на ден. Но по друга причина, разбира се! Брадата на Харалампи е рижава и рехава като връзка кълчища, та чрез повече бръснене се надява да я сгъсти и да заприлича поне малко на онези владици от миналото, описани в книгата на Борис Цацов, която Харалмпи всяка вечер разглежда.
Харалампи се е посветил на Църквата и с желание и усърдие й служи предано. Той се е обрекъл на безбрачие, за да посвети времето и силите си на своето служение. В същото време епископ Харалампи е изключително популярен сред жените и те го следват от богослужение на богослужение, впили в него благоговейни погледи.
Ролята на тези жени в нашия сериал е много ключова, затова ще ги представим с няколко думи. Това са припадалките (това име те дължат на видния църковен хроникьор г-н Б. Цацов, за което му благодарим). Те са благочестиви, усърдни и безделни жени, които разбират служението си на Църквата като служение и благоговение пред епископа (който е образ и икона на Христос). Те съзнават своята значимост за църковния живот и в момента, когато започва нашия сериал вече са се обединили в Гилдия на припадалките. Така те са се превърнали в една добре организирана благочестива структура, която има дори собствен автобус, с който бързо, лесно и приятно да могат да следват своя обичан епископ на службите му из цялата епархия.
