Църковен егоист

За любителите на Толкин: лиричен репортаж от 4-и километър

Написана от Константин Спиров.

4.9090909090909 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (11 Votes)

Малката целева група на това първоаприлско стихотворение са тези читатели, които са едновременно върли фенове на Толкин и православни. За останалите има материали за самоподготовка в края на публикацията.

ПЕННА ВИТЛЕЕМ

А-а-а, Елберет! А-а-а, Гилтониел!..
А! Елберет Гилтониел! Силиврен пенна мириел...

Не се наричам Пена, а се казвам Изидора -
брюнетка като А̀рвен и на Толкин верен фен.
Сега съм по-добре, дори разхождам се по двора
(в четвърти километър съм петнадесети ден).

Не зная как попаднах тук, но ще призная, че съм
с известна двойнственост в професионалния живот:
във форумите вечер съм известна поетеса,
а през деня съм контрольорка в градския транспорт.

Когато срещнах Арагорн бях в пълно снаряжение:
сребриста връзка, син костюм, гердан от аметист,
показа ми билета си почти с благоговение,
(пътувахме в трамвая някъде след "Журналист"),

а после скри билета в "Недовършени предания"
и вече знаех, че това е... моят Елесар!
"Толо ар нин", "Ело!", и той пое след мен замаян
на Толкин фест във Пловдив, после - Храбрино на ЛАРП.

Седяхме на скалите, бяхме Лутиен и Берен,
сражавахме се славно и спасявахме света,
живяхме си, венчахме се, но моят благоверен
избяга с лейди Еовин след няколко лета.

Лиших се от безсмъртието си - жертва тъй огромна,
а Торонгил от Севера оказа се боклук,
отидох в Лориен и си полегнах под малорна,
натъпках се със хапчета и се събудих тук.

Но доктор Ивановски каза "take it easy, Изи,
Професорът го е написал по-добре от мен,
днес малкият човек възпира мрака да навлиза,
и стига с тези елфи - Валинор е заграден.

Готви стрелите с връх от корк за бутафорни битки,
носи изкуствени уши, но няма да си елф,
съветвам те да се превърнеш в хубава хобитка
и да спасяваш всеки ден света около теб.

Усмихвай се на майка си, черпи баща си с биричка,
пиши си... но не изтезавай бедното перце,
свали "Игра на тронове" и давай по-полекичка,
полека ще зарастне и разбитото сърце."

Ядосах се на доктора и казах му: "нахалнико,
доброто е изстрадано, не - разговор в салон,
ела за контрольор, живей с омразата на малките,
не, драги, предпочигам да ме мрази Саурон!

Пиши ти нещо свястно без до изгрев да докараш,
предлагаш ми посредственост, това е също ад,
ще си остана елф, така че моля да разкараш
дебелите си пръсти от вторичния ми свят!"

Неловко стана, позагубих своите обноски,
но биха ми инжекция и се успокоих,
зарецитирах Синдарин на доктор Ивановски,
и след това, полекичка, затихна моя стих...

А! Елберет Гилтониел, о менел палан-дириел,
ле неллон си ди`нгурутос! А тиро нин, Фануил-о-о-о-с-с-с...

Лежа усмихната, добра, от нищо нямам нужда
(Вечерницата А̀рвен спи и смуче Валидол),
изгрява Гил Естел, ала носът ми ме събужда -
в канала не ухаят нифредил и еланор.

Трамваят, спирка "Вишнева", а пътниците пеят,
(въобще не ме вълнува кой от тях е без билет),
зелените вълма в стъклата спират да се реят,
пред нас е пътят прав от края на "Акалабет",

излитаме (на запад, не към руското посолство)
и облачните релси слизат право в Елдамар,
врати, въздишка, плахо произнасям "... оментиелво!",
отвън ни чакат Фродо, Билбо, елдар и маяр.

На следвящия ден, сама все още се тормозя,
разхождам се по двора, споря с доктора наум.
съзирам зад невените и щамбовите рози,
стените бели на параклиса "Свети Наум".

Пристъпвам, а свети Мина оглежда ме от поста,
отново в броня - Котуан ще е изоблечен,
а Рилският светец стои като Гандалф на моста
и сякаш пази с кръста своя манастир от мен.

Но чувствам, че наблизо е и Звездната царица,
тя носи три звезди и има поглед поглед мил и тих,
внезапно там, пред девата и Богомладенеца,
помислих си за мама... и какво й причиних.

О, Младенецо от обора с вола и ослето,
и поглед който е по-стар от звездния простор,
Tи приеми и моя дар... аз обещавам ето:
че няма да избягам вече като Денетор.

Не знам дали вървя към Витлеем или към Арда,
момиченцето Изи ще опазя, но нали
ще подадеш ръката Си, когато слезеш в ада,
единствен Ти разбираш колко много ме боли..."

Коя съм: елф... или човек от релсите изваден,
но все така ме тегли да се върна у дома,
разходжам се в градината, а устните повтарят,
(без капчица ирония) "не съм, не съм сама".

* * *

Вижте също:

 

Разпространяване на статията:

Още от последния брой: