Столичният координатор на катехизаторите в софийските храмове е разпространил новите изисквания пред занимаващите се с църковна просвета и катехизация. Сред многобройните задължения на координатора е и спускането на нови директиви, задаващи дискурса и курса на развитие на катехизаторските курсове и школи в столицата и цялата страна. Заради фундаменталните попадения и ясна визия за бъдещето директивите на столичния координатор масово се възприемат и от координаторите в страната, пък дори и в чужбина, защото те не са в състояние да достигнат до такива дълбини на мисълта и въображението.

Като фундаментално изискване, поставено пред столичните катехизатори, е пълното съответствие между външен вид, вътрешно състояние на духа и начина на преподаване на катехизаторите. Това са трите кита, трите опорни точки, върху които се гради правилната катехизация според координатора.

1. Външен вид. Това е първото, което курсистите виждат в катехизатора, затова той трява да внушава респект, уважение, благоговение, а защо не и свещен страх. С появата си катехизаторът трябва да кара курсистите да замръзват по местата си и да не помръдват и продумват до края на обучението, ако ще това да е в края на учебната година. Празнодумството е майка на всички грехове и сестра на гордостта, се отбелязва в директивата на координатора. Как да постигнем внушителен външен вид? Слаби, дребни, бледи, русоляви хора със слаб глас не могат да бъдат катехизатори, е категоричен координаторът. Идеалният образ на катехизатора (независимо от пола) е: височина 175 см. най-малко, свъсени черни рунтави вежди, гъста внушителна брада, поне до кръста, която издава високо благочестие, силен глас, резки и смели движения. В разпратените до катехизаторите изисквания има цяла глава, посветена на техниките за постигане на този външен вид и най-вече как да се сдобием с благочестивата брада. Три параграфа са посветени на епилацията при жените като директен път към ада и примерите за брадати светци, проповядвали с успех сред различни народи.

2. Вътрешно състояние на духа и външният му израз. Катехизаторът е винаги сериозен и това му личи, категоричен е координаторът. Постоянното неудовлетворение от самия себе си, от учениците и от околния свят, който в зло лежи, е постоянно вътрешно състояние на катехизатора, което пък е израз на неговото смирение. Вътрешното недоволство и смятение се изразява в: стиснати устни (знак за силата на характера), свъсени вежди (свидетелство за постоянен размисъл) и хладен поглед (израз на обективен поглед върху действителността). 

3. Педагогически подход. Документът в този параграф е изпълнен с тежка терминология, която ще е отегчителна за читателя. С две думи: препоръките и насоките към катехизаторите от техния координатор могат да се обобщят като: строгост, догматичност, да бъдат отрязвани всякакви опити за диалогичност. Ако се позволи на учениците да мислят, това може да доведе до некотролируеми последствия.

Препоръките на координатора от столицата са допаднали и на неговите колеги от страната. Очаква се скоро те да излязат в книжка, издание на синодния отдел по религиозно образование. Ще бъдат преведени и на други езици, за да може този безценен опит да бъде изнесен и в чужбина.