Референдум за провъзгласяване на църковна независимост проведоха епархиотите от N-ска епархия. Те мотивираха революционното си решение с желанието да запазят вярата си чиста и неповредена от еретически влияния, каквито изобилстват в околните епархии и най-паче в столичната, където по древна традиция се раждат всички ересиарси. За да обосноват решението си, те събраха водещи умове, останали незасегнати не само от зловредното влияние на богословските факултети, но и от всяко богословие, за да изработят опорните точки на новия църковен ред.

И така, тези пресветли и девствени от всяка научна развала умове решиха следното:

1.Обявяването на църковна независимост на една епархия напълно съответства на църковните канони, доколкото „епископът е Църквата” и значи притежава цялата църковна власт. Поделянето на тази власт с други епископи е грубо нарушение на църковния ред и представлява разкъсване на Христовия хитон.

2. Самостойната N-ска епархия ще открие, както подобава, самостойно учебно заведение, което ще се назове „висше” – но не защото ще покрива критериите за висше образование (да не бъде това отстъпление!), но защото епархията е висша. Висшето училище ще бъде наследник на традициите на Магнаурската школа, която подобава да възкръсне именно в N-ска епархия.

3. За да се преодолее съпротивата на извратени, т. е. критично мислещи умове, наричащи нашия православен референдум самочиние, да бъде привлечен като медиен партньор синодният сайт – на него винаги може да се разчита за представянето на солови акции като общоцърковни каузи. Пример за образцова медийна позиция е апологията на архонтството, което перото на редакторите превърна в светая светих на българското православие. Спомнете си мотото, което изпълни с православна гордост всяка благочестива душа: „Враговете на архонтството – врагове на БПЦ”. Същата стратегия да се приложи и относно референдума в N-ска епархия. Редакторките да се мотивират със специална лична фотосесия в официалния сайт на Синода.

Описаните опорни точки да бъдат сведени до знанието на всички благонадеждни православни, които следва да ги разпространят в енорийски листове и сайтове, та чрез тази свята пропаганда да се предпазят простодушните от всяка съблазън и здрава мисъл.