Църковен егоист

На море в Българския Йерусалим

Написана от Негре Нечев.

4.9285714285714 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (56 Votes)
IMG_2075.JPGТо кога ли ми е вървяло чак толкоз, но като тази година никога не е било. Вярно, взимал съм отпуската си и през зимата, ама пък през април... Обаче кризата не търпи капризи. А и ми предложиха избор – или отпуска през април, или без отпуска. Така че и на това бях благодарен. Април, знаете, не много отпускарски месец. Някъде може би все още ставаше за ски, но пък аз ски не карам. За море, може би, още не ставаше, ама аз обичам да ходя на море. То пък и късмет – този април температурите стигнаха 15-20 градуса. Попрегледах няколко обяви  в туристическите агенции – за там, където си харесах да почивам, имах бюджет колкото да изпратя картичка, но не и да си позволя да отида. Все пак, може би като всяка година, щях да отида на летището в деня на заминаването и да помоля някой от щастливите летовници по екзотични дестинации да пусне предварително адресираните пликове до трима-четирима от най-бъбривите ми колеги и колежки, което щеше да ми осигури между две и три седмици слава и внимание в офиса. След това щях да си набавя необходимата литература и, излегнал се на шезлонга на покрива на блока, да изуча в детайли местните забележителности, бит и култура. Тези „автентични” разкази трябваше да компенсират справедливото ми негодувание, че фирмата-производител на фотоапарата ми не е взела под внимание специфичните атмосферни условия и тропическата влажност на тези вечнозелени острови, поради което отново съм останал без уникалните си снимки от почивката. Всъщност тази история с фотоапарата се повтаря вече трета година и май е време да измисля нещо ново, преди истината да лъсне по един доста неприятен начин. Та вече си набелязвах дестинациите и сричах трудните за произнасяне курорти от сорта на „Муша Кей” или „Тетиароа”, когато на последната страница на вчерашния вестник видях това дребно рекламно  каре: „На море в Българския Йерусалим! Уникални оферти през април! За първите 100 записали се специална допълнителна…”. Охо, хем Йерусалим значи, хем български! Аз откога искам да отида в Йерусалим! И ето, че тази година наистина се очертаваше да почивам. Разтворих сака и започнах да си стягам багажа. Заминавах!

1_51.jpg

Най-сетне! На море! В Българския Йерусалим! Нямаше как да се заблудя за пътя – рекламните билбордове започваха още от магистралата. Разбира се, този, който трябваше да внимава, всъщност бе шофьорът на автобуса, но аз не пропусках и най-малката подробност от пътуването. Агресивният маркетинг на Българския Йерусалим от страна на местния Общински съвет бе напълно обясним. Примамени от туристическия бум и сериозните финансови постъпления от поклонници, съседните градчета съвсем нечестиво искаха да отнемат от славата (и туристическия поток) на този „Град на спасението”. Така в Черноморец беше открита част от Ноевия ковчег, доста запазена между другото. След като бе реконструирана с финансиране по европейските програми, вече всеки желаещ можеше да направи кратък тур около крайбрежието и да се върне, мислено и духовно, във времената на всемирния потоп. Дори бяха обучили един гларус да носи маслинова клонка – това беше знак не само за намерена суша, но и че разходката е приключила. Приморско не остана по-назад и примамваше туристите с откритата при скорошни разкопки прашка на Давид. Ежегодното лятно състезание по стрелба с прашка по пясъчни великани „Приморско оупън” привличаше в градчето тълпи от скулптури на пясъчни Голиати и още повече майстори на прашката, тренирали неуморно цяла година за чаканата надпревара. Дори и скромният доскоро Китен имаше своите библейски находки. Две от Йерихонските тръби, по незнайни пътища, бяха горда част от колекцията на Градския археологически музей. За автентичност, през туристическия сезон, двама майстори на кларинета, изкарали  безброй сватби, бяха назначени от общината да свирят нощно време с тях – за образност и достоверност. Надуването на тръбите продължаваше около половин час, точно в полунощ, но след това туристите заспиваха с непоклатимата увереност, че не само стените Йерихонски, ами и всяко укрепено съоръжение в Южното полукълбо може да бъде разрушено за далеч по-кратко време. Та в такава неблагоприятна среда трябваше да спасява туристическия сезон „Градът на спасението”.
 
Както си му е редът, с пристигането още се насочих към храма, където се съхраняваха мощите на Кръстителя. Опашката се виеше на около четири преки в източна посока, но аз се бях въоръжил с търпение, пък и за къде да бързам – отпуската тепърва започваше. Този ден не успях да мина – прекарах нощта на опашката. Следващия също. Спестих пари за две нощувки, запознах се с доста хора. Повечето от чакащите бяха по-предвидливи от мен и си бяха взели храна за няколко дни. Аз нямах, ама понеже си станахме близки, че аз на тях разбиране на проблемите, съвет и съчувствие ли, че те на мен по някоя хапка и глътка ли – спогодихме се. На третия ден, в късния следобед, някъде към вечернята, дойде и моят ред. Само че – изненада. Току пред входа леля Сийче (така й викаха всички), клисарката, ме пита: „За кой ден Ви е резервацията?”. Кое за кой ден, питам аз. „Резервацията”. Ами нямам, аз в последния момент реших да пътувам и не знаех, че… „Като нямате, вика, на другата опашка – от западната страна. Тука са само хората с резервации, за два дена не го ли разбрахте?”. Ами не, казвам виновно и сърдейки се само на собствената си неинформираност, тръгвам да заобикалям, за да се наредя от западната страна на храма. Там обаче опашката е двойно по-голяма. И не са онези благи хорица от предишната, ами все като мен – незнаещи къде е трябвало да се наредят и вече минали едната опашка. Изнервени, прогневени, да не смееш да ги погледнеш в очите. След кратък размисъл съобразих, че имам шанс да мина не по-рано от два дена след края на отпуската и се отказах да чакам. За утешение влязох в съседния храм – там поне имаше служба. Настроих се, доколкото можах, молитвено, но уви – и тук не ми провървя. На няколко пъти прекъснаха службата, защото влизаха организирани туристически групи – чужденци и трябваше да им се изнесе чудотворната икона да я целунат. Редно ли е, питам бай Ставри – клисаря? – „Ами няма как – бързат, отговаря ми. Имат организиран обяд после на Ноевия ковчег в Черноморец. А и оставят по нещичко за храма – чужденци са”. Замислих се – имаше логика. Имаше логика и в къркоренето на червата ми – не бях хапвал нищо през последните няколко часа. Затова, като излязох, се насочих към централния площад. Бяха ме упътили вече, че там са най-добрите ресторанти в града. Пристигам – то един избор, да се чуди човек къде първо да влезе да се нагости. Най-напред е Ресторант „При Кръстителя – вегетарианска кухня”. Отсреща – „Параклисът. Интернационална кухня”. До него – „При монахините”. А сега де! Върви избери, ако можеш. Хайде, рекох си, „При монахините” трябва да е нещо манастирска кухня, а манастирските гозби, знаете, са най-вкусни. Влизам аз, сядам… Потрес! „Монахините” – едни сервитьорки с къси полички, разнасят чевръсто поръчките по масите, а в заведението кънти мощна хеви метъл музика! Излязох си гладен, без дори да съм поръчал. Опитах да намеря стая за оставащите ми 3 дена от отпуската, но бабите-хазайки, щедро предлагащи квартири, не се съгласиха за да ми дадат стаята за по-малко от седмица. Повъртях се, повъртях се, ходих и до плажа, натопих си краката в морето (водата беше много студена), пък като не измислих нищо, хванах си вечерния автобус и обратно към София…
 
На сутринта, по живо, по здраво, си бях вече вкъщи. Имах три дена до края на отпуската. Трябваше и да разказвам в работата. То, имах какво да разказвам. Но дали някой от колегите щеше да ми повярва? Едва ли. Май по-добре бе да хвана отново енциклопедията и туристическите справочници и да попрочета за някоя далечна и екзотична държава. Да, ето: „Кирибати. Чували ли сте за тази държава? – Не? О, каква почивка изкарах там! Знаете ли, че на знамето им има море, слънце и птица фрегата? – Не? А знаете ли защо? Да, и аз досега не знаех. Историята всъщност е колкото интересна, толкова и невероятна. Преди много години…”.


pict388.JPG

 
Разпространяване на статията:

Още от последния брой: