Църковен егоист

Не от този свят

Написана от Пропан Бутан.

4.9487179487179 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (78 Votes)
1_38.jpgРожденият ден на отец Ипомоний не започна добре. Разбира се, не става въпрос за рождения му ден по плът, от който бяха изминали вече повече от 45 години. Него той не тачеше особено. Личните му празници бяха датата на св. Кръщение – духовното му раждане и датата, на която го ръкоположиха за свещеник. Но и за тях не става дума. Рождението на отец Ипомоний се случи в… Държавата. Всъщност нека да започнем от по-рано.

От много време насам о. Ипомоний не фигурираше никъде. Няколко години след раждането на второто му дете и скоро след ръкоположението му една досадна системна грешка в регистрите на Есграон остави на бившия гражданин Илийчо Делев Липов (неговото светското име) единствено презвитерската му самоличност – отец Ипомоний. Трябва да отбележим, че тогава този факт не го разстрои особено. Прие го като знак свише, че вече е загърбил миналия си живот и следва изцяло да се посвети на пастирското си служение в скромната енория на Н-ската епархия. Затова и не предприе нищо по въпроса. А после годините се занизаха, ангажиментите го затиснаха и всичко така си и остана. Ако трябва да бъдем честни, тази ситуация с нищо не пречеше на о. Ипомоний. Или поне той така смяташе. По принцип никъде не пътуваше, малко ли му бяха ангажиментите в енорията. От Митрополията пък му отчисляваха заплатата (когато имаха възможност за това). Презвитерата му бе жена със силна вяра.  Със смирение и работа на две-три места приемаше факта, че служението на съпруга й бе нещо далеч по-свято от користната нагласа, че заплата трябва да се получава всеки месец. Неговият договор, както неведнъж бе казвал Владиката, не е с човеци и поради това не е записан на хартия, а на Небесата.

Това дълбоко прозрение бе достъпно за сърцата и умовете на благочестиви люде като о. Ипомоний, бай Михал - клисаря и свещопродавачката – леля Данче. Те имаха от същите договори. Но то оставаше чуждо и неразбрано за злонамерени и нечестиви човеци, които от няколко седмици като вълци обикаляха енорията да проверяват за договори, осигуровки, продължителност на работния ден, безопасни условия на труд и какви ли не още лукави издевателства. Както и да е – то грехът си е техен и на техните началници, но пък и о. Ипомоний не стоеше със скръстени ръце! Появяха ли контролни органи около храма, бай Михал удряше 3 пъти камбаната и хукваше на двора. След неговото предупреждение всеки знаеше какво трябва да прави. Леля Данче се скриваше и заключваше в стаичката със свещите, а бай Михал се престорваше на юродив, избелваше очи и подгонваше инспекторите. О. Ипомоний пък тъжно гледаше към проверяващите, но не с укор, а някак с любов, като на хора, които са тръгнали по пътя на погибелта, но все още не са загубили шанса си за спасение. На всеки техен въпрос смирено отговаряше „Питайте в св. Митрополия. Там знаят всичко. Ще ви отговорят”. И скоро ги отпращаше от храма. Леля Данче заставаше отново на пангара да продава свещи, бай Михал се изцеляваше от юродивството и се заемаше да бие камбаната за вечерня, а о. Ипомоний започваше службата с благодарност в сърцето за избавлението от поредното изкушение…

Така се стигна до деня, за който бях започнал да ви разказвам. Можеше и да не се стига, ама на` - като било писано. Вандали се бяха опитали да проникнат с взлом през нощта в храма. Хлапетии сигурно някакви, защото нищо не бяха успели да напакостят, ако изключим разбития патрон на вратата. Нищо, нищо, ама колкото беля да направят. Бай Михал, като дошъл рано сутринта и видял поразията, че като се притеснил, че като се обадил не само на о. Ипомоний, ами и на полицията – че ела да видиш чудо на чудесата! Протоколи ли не щеш, разпити на служителите ли не щеш, поемни лица, свидетели и пр. И за какво – за един счупен патрон, дето на всичкото отгоре бай Михал още на място го поправи, та му се и скараха, защо заличавал улики, преди да е приключило разследването. И всичката тази патардия на главата на предстоятеля на храма, сиреч о. Ипомоний.

Апашите, както се досещате, не откриха. Но откриха о. Ипомоний. Откриха, че всъщност никъде не фигурира. Скандал голям! Даже и във вестника писаха! Със снимка! И оттам едни нови проверки, че специална комисия от София дойде, за да извърши цялостна проверка в Есграона как и защо се е получило това. Всичко приключи с дисциплинарни наказания на няколко дребни чиновници и огромни извинения към о. Ипомоний. Този ден той се роди отново за… Държавата. Но рожденият му ден не започна добре. Заедно с новите му лични документи дойдоха и бележки със задна дата за дължими данъци, такси, лихви, че и глоби за просрочване! Докато с трепереща ръка плюнчеше молива да събере и сметне всички суми, които дължи, ето я леля Данче с нов плик в ръка, току-що донесен от пощальона – от социалните - информация за дължимите осигуровки. И какво излезе – за да си плати задълженията към Държавата, трябваше да работи още цели 137 години, 4 месеца и 11 дни! Но пък само 2 години след този срок щеше да получи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. О. Ипомоний гледаше писмата с известията от различни институции. Започна да му прималява, да му се вие свят, но бързо се съвзе. Здравносигурителните му права бяха отдавна прекъснати и не можеше да си позволи да се разболява. Гледаше и новата си лична карта, която сутринта бе взел от полицията. От картата, снабдена с най-модерните защити срещу фалшификация, ехидно го наблюдаваше някакъв чужд, непознат човек. Името съвпадаше, но това не беше о. Ипомоний. Той просто не бе от този свят. Не разбирате ли!

 

Разпространяване на статията:

Още от последния брой:

e8f2e5f25ab6e575f2253cc26e085ed5

Смирен и анонимен

Сладко-уморен и доволен от себе си, отец М. се запъти към дома си. Там, без да се разсейва с постоянните претенции на презвитерата и детското празнословие, които вредят на духовното вглъбяване и исихия, той се затвори в работната си стая – чакаха го важни и…
this world

Не от този свят

„Ние, братя и сестри, не сме от този свят. Не се поддавайте на съблазните на сатаната, да мислите, че имате нещо общо с този свят. Нищо общо нямаме с него...“. Богомолците слушаха напрегнато проповедта на своя свещеник, о. М. Монахолюбивий, както го наричаха,…
kid

Първият изключен от училище ученик по време на карантината е дете на православни родители

Директорката на основно училище „Пенчо Даскалов“ в гр. Радомир смята да предложи за най-тежкото наказание – изключване от училище – четвъртокласника Мишо Михайлов заради сериозни проблеми с дисциплината по време на дистанционното обучение. Всичко започнало,…
Епископските одежди

Икономическият срив на короната

Мисълта ми е за заразата на коронавируса, но не ми е никак симпатичен този вирус и затова всякак гледам да не го споменавам. Защото от баба си зная: „за вълка говорим, а той в кошарата“. Така че по-добре да го държим далече от кошарата, за да е далече и от…
52537325 304

Църковен коронист

Коронист ще е. Няма как! Това е положението. Такова е времето. На всички е трудно. На някои е още по-трудно. А за други беше много трудно. На тях: Вечна им памет! Ние сме хора на традицията. Или по православному казано – на преданието. От уважение към…
055e2c0aa632dadc533ffe96432b452f

Решения на Св. Синод по повод ширещата се пандемия

След драматичната среща на Св. Синод с Националния оперативен щаб, която може да се определи като малък софийски Вавилон, при който езиците на участниците са били размесени и те не са могли да се разберат, синодалните архиереи са се събрали на ново заседание.…
dver

Доналд Тръмп обеща да направи БПЦ велика отново

Американският президент Доналд Тръмп сподели с „Църковен егоист“, че е решил да изостави презвитерианството и да приеме православно кръщение. Причината за обръщането му са множество колажи (мимове), свързани с Българската православна църква, достигнали до…
foto 6

Курс към….

Вечернята тъкмо беше свършила и огромният разнебитен от времето каменен храм беше празен, само една самотна черна птица седеше на най-високия кръст и горестно грачеше в пространството. Селото около храма сякаш беше измряло, в нито една землянка не се виждаше…
013020 coronavirus person to p.2e16d0ba.fill 1200x630 c0

Нов вирус поразява църковните среди

Тази сутрин проф. Епидем Пандемов от Института за метафизична вирусология в изявление, останало почти незабелязано от средствата за масова информация, отправи предупреждение за появата на още един коронавирус – неизвестния досега COZIL-20. Новият вирус се…
980x551 1579610061

Отец Ипомоний и Вирусът

Ето, че се случи! Не че отец Ипомоний не го беше очаквал, но някак си пак го завари не съвсем подготвен. Да кажеш, че се страхуваше, не – още от началото на своето служение преди много години отецът знаеше, че временният живот тук, на Земята, е само…
1485895984 super mario

Семинаристи спасяват патриарха в електронна игра

Ученици от N-ската семинария, залягащи усърдно на заниманията по програмиране, са създали електронна игра, пресъздаваща елементи от църковния живот. Вдъхновение за младежите е била играта „Супер Марио“, любима и на техните родители, в която мустакатият герой…