Зилотите на Света Гора (исторически обзор)

В 1342 г. зилотите оглавяват движение за автономия на Солун и завземат властта в града. През 1349 г. движението е потушено от византийския имп. Йоан VI Кантакузин с помощта на турците, при активната поддръжка на Църквата и особено на атонските монаси-исихасти.

Съвременниците на зилотите, особено симпатизиращите на политическите им противници, оставят оскъдни сведения за управлението им в Солун. Зилотите създават ефективна система на гражданско самоуправление, която просъществува осем години. При тях имущестовото на аристократите се конфискува и преразпределя. Предполага се, че са били въведени равни права за всички граждани.

В началото на 14 в. във Византия започва период на упадък. Две кръвопролитни граждански войни, в които участват практически всички слоеве на населението водят до упадък империята, а страданията на широките селски маси и на гражданите стават непоносими. Както в градовете, така и в селата почти всички блага са съсредоточени в ръцете на едрата аристокрация, против която е насочен гневът на масите. Лидер на аристокрацията по това време е Йоан VI Кантакузин.[3]

2. Зилотите на Света Гора – характер и поява

Според едно определение зилотите са „монашеско братство на Света Гора, което се предава на крайни жерви за слава на Господа. Често са гонени и преследвани, тъй като официалните православни църкви ги разглеждат като православна секта. В своите подвизи са склонни към самоизтезания, включително и носене на вериги, с което са особено известни. В днешно време зилоти има почти във всички православни страни; живеят изолирано в отделни мъжки и женски монастири и не се примиряват с „икуменическото единство” на всички християни в една църква. Смятат, че от цялото православие спасени ще бъдат само те. При това, смятат за отпаднали всички, които не изповядват православното учение в исконния канонически смисъл или се опитват да прокарат нововъведения (римокатолици, протестанти и официалното православие, а особено новокалендарците)”.[4] Всъщност, под знаменателя „официални православни църкви” зилотите поставят в действителност всички поместни православни църкви, целия православен свят.

Това определение не е съвсем точно.

С понятието зилоти на Света Гора се наричат онези несъгласни с провежданата от Вселенската патриаршия проикуменическа политика монаси, които са възприели като крайна мярка прекъсването на каноническото общение с Вселенския патриарх и с останалите православни църкви. На практика зилотите в Света Гора са аналог на старокалендарците в света. Единствената „разлика” е, че старият календар, доколкото е в употреба от всички атонски обители, не представлява същностна характеристика на светогорските зилоти.

В отношението си към останалите православни християни, включително и тези по нов стил, зилотите не са единни. Те най-често изразяват мнението на съответния старостилен синод, под чиято юрисдикция се намират.[5] Най-общо, светогорските зилоти са разделени между двете основни крила на т. нар. „истинно-православни християни” (на гръцки: Γνήσιοι Ὀρθόδοξοι Χριστιανοί – ГОХ), както е официалното название на старостилците в Гърция, „матеевци” и „флоринци”; т. нар. „матеевци” или „матеити” са привърженици на самообявилия се за Атински архиеп. Матей (Карпатакис; † 1950 г.), бивш светогорец, и са изключително крайни. Те дори предвиждат повторно кръщение за всички, които са новопреминали към тях. Не приемат и останалите тайнства, извършени в т. нар. „официални” православни църкви. Известни са случаи с православни свещеници, служили по новия стил, които след преминаване към матеевците са били повторно кръстени, миропомазани, венчани и ръкоположени в дяконска и презвитерска степен. През 1995 г. „матеевският” синод се разцепва на две.[6] Впоследствие, през 2002 и 2005 г., всеки от тези два „синода” също се разделя, в резултат от което днес съществуватг четири „матеевски” групировки.

Втората голяма група, макар че и тя днес вече е разделена на няколко „синода” – флоринците, дължи името си на бившия Флорински митрополит Хризостом († 1955 г.), един от първите трима митрополити, които се отделят от Гръцката църква през 1935 г. заради въвеждане на новия календар.[7] Привържениците на тази част на ГОХ формално признават тайнствата по новия стил и от преминаващите към тях православни не изискват повторно кръщение. Зилотите, поддържащи всяко от тези две течения, заемат сътветната позиция. Днес зилоти-матеевци населяват само някои келии. Те са сравнително по-малобройни, докато „флоринци” обитават цял монастир – скандално известния през последните години „Есфигмен”.

На Атон съществува и известен брой зилоти, които са независими и не се числят към нито една от старостилните групировки в Гърция или извън нея. Вместо името на Вселенския патриарх, на съответните места в богослужението те поменават „всякое епископство православних” (без име). Наричат се „непоменаващи”. Тези от тях, които имат свещен сан, в повечето случаи са получили ръкоположението си от каноничен православен архиерей. Нека проследим, обаче събитията в тяхната хронология.[8]

1923 г. Въведен е т. нар. поправен Юлиански календар (нов стил) в юрисдикцията на Вселенската патриаршия. Атонските обители, подведомствени на Патриаршията, отказват да въведат новия стил, аргументирайки се с липсата на съборно решение. Единствено изключение – Ватопед;

1924 г. Св. Синод на Атинската архиепископия (Гърция) въвежда на територията на своя диоцез поправения Юлиански календар, смятано от 23.3.1924 г. След отказа на известен брой клирици и миряни, главно от Атика, да последват календарната реформам, започва т. нар. старостилен разкол;

Велики Четвъртък 1926 г. 450 атонски монаси, предвождани от йером. Арсений (Котеас) създават „Свещен съюз на монасите зилоти” – „за защита на православието от въвеждането на новия календар”. „Гръцката религиозна общност на истинските православни християни” (ГОХ) действа заедно с атонските монаси-зилоти срещу въвеждането на новия календар;

13/26.5.1935 г. След като виждат, че Атинският архиеп. Хризостом (Пападопулос) няма да отхвърли новия календар, трима митрополити напускат Гръцката църква и формират т. нар. „Свещен Синод на истинските православни християни” (ГОХ). Те са: Герман Димитриадски – председател, Хризостом Флорински и Хризостом Закинтски. Те имат и официално заявление, че новокалендарците са схизматици и самостоятелно ръкополагат четирима нови епископи. Към ГОХ се присъединяват над 800 енории и 25 000 вярващи от цяла Гърция;

Август-септември 1948 г. ГОХ се разцепват на „флоринци” и „матеевци”. Поради нежеланието на Флоринския митр. Хризостом да ръкополага нови епископи, привържениците на Матей Карпатакис – един от новоръкоположените старостилни епископи, са сериозно обезпокоени, че старостилната йерархия ще изчезне и го „упълномощават” на свой събор да ръкоположи еднолично епископ. Те смятат, че той е единственият останал православен епископ в цяла Гърция;

7.12.1965 г. Вселенският патр. Атинагор и папа Павел VІ едновременно „вдигат” анатемите от 1054 г. (През 11 век Православната църква налага анатема на тогавашния папа, за да предпази православните християни от възникналите неправилни учения и практики на Рим). В официалното изявление на Вселенска патриаршия по повода се казва: „Премахването на взаимните отлъчвания между двете църкви възстановява каноническите отношения между Рим и Новия Рим. Това възстановяване е каноническа необходимост…”. От този момент няколко монастира и скита на Света Гора спират да поменават Вселенския патриарх;

Юли 1972 г. На мястото на починалия Атинагор за Вселенски патриарх е избран Димитрий I;

Юли 1972 г. Свещеният Кинотис на Света Гора излиза с призив да се възобнови поменаването на Вселенския патриарх, заради „създалия се нов климат”. До септември седем атонски монастири („Есфигмен”, „Каракал”, „Симонопетра”, „Св. Павел”, „Ксенофонт”, „Григориу” и „Костамонит”) продължават да не поменават патриарха. Зилотите също не се подчиняват на решението на Св. Кинотис и следват ГОХ;

Март 1974 г. Вселенският патриарх Димитрий налага наказания на 13 монаси от „непоменаващите” монастири. Сред тях са архим. Атанасий (игумен на „Есфигмен”), архим. Евдоким (игумен на „Ксенофонт”), архим. Дионисий (от „Преп. Григорий”) и архим. Андрей (от „Св. Павел”);

Септември 1974 г. Монастирът „Есфигмен” остава единственият на Света Гора, в който не се поменава името на Вселенския патриарх на богослуженията. За кратко време обителта е под полицейска блокада. Всичките 60 монаси дават отпор и развяват от стените на манастира черно знаме с надпис „Православие или смърт”. Монастирът и занапред остава в общение с ГОХ – „флоринци”;

Май 1992 г. С помощта на полицията пратеничество (екзархия) на Вселенската патриаршия прогонва монасите от руския светогорски скит „Св. прор. Илия”, поради нежеланието им да поменават патриарха.[9]

Ще допълня тази хроника със сведения, които дава в докторската си дисератция „Историко-канонически преглед на календарния въпрос в неговия зародиш и развитие в Гърция” блаженопочившият Атински архиепископ Христодул.[10] Според него, скоро след като Гръцкакта църква въвежда новия календар (1924 г.), известен брой несъгласни с тази промяна атонски монаси (предимно келиоти) се организират в движение, известно като „Свещен съюз на монасите-зилоти” или „Сдружение на светогорските отци-зилоти”. Те смятат, че тази промяна е „грубо потъпкване на свещените предания на Църквата” и че приелите новия стил църкви изпадат в схизма.[11] Позовавайки се на Правило 15 на Двукратния (Константинополски) събор (861 г.), те спират да поменават Вселенския патриарх. През 1926 г. зилотите издават и свой устав под заглавие „Котва на православието”. Това сдружение си поставя за цел „да се бори с всички възможни средства срещу календарното нововъведение в Църквата, както и срещу всяко еретическо учение”.[12] След като гръцкото правителство ратифицира новия „Органичен устав на Света Гора” (1927 г.), забраняващ в чл. 183 каквито и да е „обособени братства” или монашески организации, дейността им става незаконна. Те започват да издават брошури, в които яростно се нахвърлят върху Вселенския патриарх, обвинявайки го в „ерес” и застават начело на старокалендарното движение в Гърция. Конфронтират се и с онези светогорци, които не споделят тяхната крайна позиция, като ги наричат презрително „поменаващи”.

Мнозинството светогорски монаси, разбира се, остава вярно на Вселенската патриаршия, като заявява само, че Света Гора „не може да възприеме промяната на календара, по начина, по който е извършена и занапред, както и досега, ще спазва Юлианския календар, докато, по Божие съизволение, поместните православни църкви, събрани заедно, не уредят и този въпрос по каноничен начин”.[13] Само Ватопедският монастир приема новия календар. Патриаршията зачита позицията на светогорските монаси, които продължават да служат по стария стил, но не предприемат никакви враждебни действия и остават в канонично общение с нея.

През 1927 г. Вселенската патриаршия изпраща на Атон свой нарочен пратеник (екзарх) в лицето на Трапезундския митр. Хрисант, който констатира, че зилотите са изпаднали в изолация и позицията им не се възприема от повечето монаси. Същата година зилотите са принудени да напуснат общежитийните монастири и да се заселят в монастирските имения (скитове, келии и пр.), като дори се стига до екстрадиране на 19 от тях. Част от светогорските зилоти оглавяват старокалендарното движение в Гърция, а особено се отличават йеромонасите Арсений (Котеас) и Матей (Карпатакис; бъдещият „архиепископ” на ГОХ). Църковната преса по онова време е изпълнена със статии, които ги обрисуват като „амбулантни расоносци” (πλανοδίους ρασοφόρους) и „търгаши с народното благочестие” (καπηλευτάς της ευσεβείας του λαού).[14]

В опит да разреши проблема със зилотите, оглавили старостилните енории в Гърция, Вселенска патриаршия с нарочно писмо до Св. Кинотис от 20.1.1926 г. изисква те да бъдат незабавно върнати в своите обители. Някои от тях са задържани от полицията и насилствено въдворявани на Атон. От своя страна, Св. Кинотис призовава зилотите да приемат поменаването на патриарха, в противен случай „нашата майка-църква ще пристъпи към тяхното низвержение, отнемане на монашеското им одеяние и отпращането им оттук като миряни” (въззвание на Св. Кинотис на Света Гора от 5.12.1928 г.). Няколко патриаршески екзархии са изпращани на Света Гора с тази цел – в 1947, 1951 и 1962 г. – без да постигнат някакъв резултат. Установяват само, съвместно със светогорските власти, че зилотите са „субекти, немощни във вярата и с ограничено духовно съзнание”, водени от „погрешни възгледи, … несъответстващи на Органичния устав на Света Гора”.[15]

Нови патриаршески екзархии са изпратени през 1972 и 1973 г. във връзка с положението в монастира „Есфигмен”.[16] С вразумителна цел са наложени наказания на игумена на обителта Атанасий и на няколко други „непоменаващи” монаси.[17] В тези години броят на зилотите, според някои източници, е 300 или 400 при общ брой на монасите на Атон 1146.[18]

Следва