Автор Брадли Насиф

Category: Преводни

Целта на това кратко и непълно размишление е да се съсредоточи върху централното място на Евангелието в служението на епископа. То няма намерението да насърчава предубедени гледни точки по който и да е проблем, стоящ пред съвременните православни църкви – Антиохийската, Гръцката или Православната църква в Америка. То просто осветлява какво следва да бъде призванието на епископа.

Искам да съм ясен, че тази статия не е отговор на неотдавнашните дискусии сред антиохийските епископи или в Св. Синод. Тя е извънвремево размишление – позитивно изложение относно това каква следва да бъде първостепенната работа на епископа, независимо от географското му местоположение или историческия момент, в който той живее. Жизненоважно е да разберем призванието на епископа, защото Евангелието на Иисус Христос лежи в самия център на неговото служение сред нас.

Апостолската мисия на епископа

Апостолската мисия на епископа в Източноправославната църква може да се сведе до пет точки.

Отваряне на целия текст

Автор Санфранциски и Западноамерикански архиеп. Йоан (Шаховски)

Category: Преводни

… защото се приближи царството Божие

Господ царства в света чрез Своята сила и чрез любовта. Божието царство в света обаче още не е настъпило, волята Божия за нашия свят още не се е осъществила. В пълнота Господ царува в света само чрез Своята сила, а чрез любовта – само частично. Защото в хората все още я няма съвършената любов към Него. Защото Господ още не се е възцарил в сърцата им.

Божието вседържителство, Царството Божие във вселената, се изразява в това, че Господ, Който е създал всичко, без Когото даже и косъм не пада от главите ни, всичко и държи в Своята сила и власт. И в света се случва само това, което Господ или заповядва, или допуска да се случи, оставяйки на човешката свобода да действа. Божията сила на любовта се проявява в пълнота, в отношението към всичко и към всички. Но човешката сила на любовта не отвръща на Божията любов по същия начин и затова редът в света е такъв, какъвто го виждаме днес. Ние като че наследяваме един от друг, от поколение в поколение недостиг на любов към Бога, да не говорим за нелюбовта, за противенето, за ненавистта към Твореца, обхванали някои от нас, хората. Затова и царството Божие в света сега трябва да се взема насила, както Господ е казал и Сам: Царството Божие насила се взема и само тези, които упражняват усилие, го грабват. Защото, ако Царството Божие беше нещо напълно ясно за всички нас, то за него нямаше да е нужно дори да говорим. То би било живот и дело. Ние обаче, които се стремим към Божието Царство, сега сме длъжни и да мислим, и да говорим за него.

Отваряне на целия текст

Автор Санфранциски и Западноамерикански архиеп. Йоан (Шаховски)

Category: Преводни

За християнската философия

А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече: подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат (Лука 13:23-24)

Какво е християнската философия и кое е онова ,което има правото да се нарича така? Трябва ли тя да е съ-духовна и съ-човечна на Евангелското откровение или може да е съ-духовна и съ-човечна с всяко човешко преживяване на истината? Не е ли само в първия случай оправдан (а може би дори и увенчан) опитът на християнина „да бъде философ, оставайки християнин, и да е християнин, оставайки философ”?

Изясняването доколко всеки религиозен мислител е съ-духовен и съ-човечен на Евангелието е важно за максимална мобилизация на силите на християнската култура.

Отваряне на целия текст

Автор Нигерийски митр. Александър (Янирис)

Category: Преводни

Трябва да бъда честен. Тези два месеца на затваряне в епархията, в отговор на мерките, предприети от нигерийското правителство, наистина ме измориха – точно като всички останали, като всеки друг християнин, всеки друг член на духовенството. Това обаче, което ме изнури най-много и продължава да ме изнурява, безпокои и, смея да твърдя, ме плаши, е което изплува сред ходещите на църква през това време. Теории на конспирацията, фантазии, паника, истерия и фобии. Осъждане, отхвърляне, заплахи и какво ли още не, отправяни против всеки мирен и мъдър глас, опитващ се да успокои и да насърчи онези, които не са толкова силни, колкото самите осъждащи, отхвърлящи, заплашващи. Патриарси, архиепископи, епископи, свещеници, богослови, университетски преподаватели, обикновени разумни хора – отдавна познатите менади[1] на Църквата (както духовници, така и миряни) безцеремонно замъкват всички тях пред наказателния взвод.

А това, което плаши най-много, е, че всичко, което напоследък може да се прочете по много от православните уебсайтове – както гръцки, така и негръцки, съдържа едни и същи аргументи, едно и също богословие като всичко онова, което се публикува и се претендира на протестантските, и особено петдесятнишки, уебсайтове. Международен християнски фундаментализъм в действие! С Божията благодат и усилията на учените, рано или късно, COVID-19 ще бъде преодолян.

Как обаче ще бъде победен вирусът на фундаментализма?

Отваряне на целия текст

Автор Йером. Силуан (Никитин)

Category: Преводни

Проблемът за възпитаването на учени от средите на монашестващите за заемане на административни и ръководни постове в Църквата винаги е стоял остро за Финландската архиепископия. Църковното управление на Финландската православна църква през 20-те и 30-те години на 20 век си поставя задачата да откърми ново поколение свещенослужители, които изцяло да биха съответствали на изискванията на времето по въпросите на формирането на национална поместна православна църква. Един от най-ярките представители на това поколение от духовенството става бъдещият Карелски и на цяла Финландия архиепископ Павел (Олмари).

Личността на владика Павел (финският вариант на името е Паавали) е известна на мнозина. За Финландия той се явява един от най-авторитетните и любими православни йерарси – „символ на православието, икона на своето време”.[1] За първи път в историята на финския език терминът еsipaimen, т. е. „владика”, е бил употребен именно за владика Павел. Струва си също да се посочи, че в наши дни се разглежда въпросът за възможната негова канонизация от Финландската православна църква.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Йов (Геча)

Category: Преводни

В Православната църква днес се наблюдава голямо разнообразие в практикуването на изповедта. Един наскоро проведен симпозиум[1] дори показа, че е възможно да съществуват разлики в разбирането на изповедта в различните региони. Разликите в практиките на изповедта, които наистина съществуват още от древността, поставят множество въпроси:

1. Къде се случва изповедта? В църквата или в друго помещение? Пред икона или пред Кръста и Евангелието? Каещият се стои ли или коленичи? Днес в повечето украински енории свещеникът изповядва в църквата, а каещият се често е коленичил. В Гърция е често срещано явление изповедта да се прави в канцеларията на храма, а каещият се да е седнал.

2. Кои „опростителни“ молитви трябва да бъдат използвани? Откриваме множество такива молитви във византийските евхологии (молитвослови). Някои използват подчинително наклонение („Нека Бог ти прости…“; други използват изявително наклонение („Аз ти прощавам и отпускам…“), както е например в требника на св. Петър Могила.

Отваряне на целия текст

Автор Джордж Ставрос

Category: Преводни

Познавам своята слаба и болна душа, зная величието на тази служба и великата трудност на това дело. Душата на свещеника връхлитат вълни по-мощни от онези, които разбунват морето.

Св. Йоан Златоуст[1]

В края на четвъртото столетие, преди повече от хиляда и шестстотин години, все още мирянин, св. Йоан Златоуст се заема с дълбоко личния въпрос дали да се отзове на повика към свещенство. Много от неговите прозрения върху предизвикателствата пред това служение са не по-малко приложими към Източното православие в Америка през двадесет и първото столетие, отколкото за Църквата в Антиохия от четвъртото и петото столетие. Свещениците на Източноправославната църква са скъпи и уникални членове на Тялото Христово, с роли и очаквания, поставящи ги в центъра на духовния живот на хората и общностите, на които те са призвани да служат. Предизвикателствата, пред които са изправени те и техните семейства при извършването на тяхното свещено дело в условията на една все по-секуларна култура, не могат да бъдат подценявани: нещо, което утвърждават както древната светоотеческа мъдрост, така и модерната социална наука.

Пастирската роля като рисков фактор

Свещеникът трябва да бъде трезвомислещ и проницателен и да има безброй очи, защото не живее единствено за себе си, а за толкова многолюдно множество.

Св. Йоан Златоуст[2]

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Киприан (Керн)

Category: Преводни

В задачата на тази статия не влиза историческото изучаване на взаимоотношенията на тези два старозаветни института: левитския и пророческия. Към текстовете на Стария Завет ще се обръщам само доколкото те могат да служат като потвърждения на основни мисли в моята тема, да осветлят със светлината на Библията това, което е особено важно за тези две понятия. Следва да се помни, че нито едно място от тази статия, както и нито едно споменаване на левитското име не следва да бъдат приемани като каквото и да било умаляване на този свещен институт на Стария Завет. Не трябва да забравяме, че в Стария Завет левитството е божествено учредено и принизяването му спрямо тази негова висота би било дръзко покушение върху светинята.

Във връзка с това е необходимо да се направи още една уговорка в поясняването на нашата тема. Изразите „левитство“ и „пророчество“ – в смисъла и във взаимната връзка, в които ги употребявам, – не са мои. Заимствам ги от един от най-оригиналните умове в Русия през деветнадесетото столетие: авторитетния някога познавач на църковните дела, еп. Порфирий (Успенски). В неговите схващания тези изрази имат съвършено особени значения. Взети са не толкова в буквален, библейско-исторически обем, като институти за служение на Бога, колкото като особен terminus technicus за характеризирането на едно определено настроение, на една определена тоналност в това служение. Затова, казвайки „левит“ или „пророк“, аз подразбирам, така да се каже, стил на пастирство. Левитството и съпоставяното с него пророчество са в този случай известни категории на духовността. Това не са институти за религиозна употреба, а религиозно-психологически типове.

Отваряне на целия текст