Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Страхът - агонията на човечеството... Трудно е да се разбере докрай и е невъзможно да се излекува. Може да се изцери само с небето или да се заглуши със земното, да се изтощи със суета, да се прикрие с грижи; от тази мъка можеш да отвлечеш само себе си - чрез различни стремежи, планове, кратки земни радости - или чрез друга болка.

Страхът като вятър среща човека по всичките му пътища. От какво само не се страхуват хората по света! Отдалечили се от своето доверие към Твореца, те градят земния си живот обкръжени от тревоги и опасения, страх и ужас.

Престанали да пребивават в рая на сладкото Божие доверие и на своето доверие към Бога, хората започнали мъчително да се боят и да плашат целия свят със себе си. Те изпълнили земята с несигурност и катастрофалност, в които продължават да живеят, призовавани непрестанно към друг, по-висш живот, на който почти не откликват.

Отваряне на целия текст

Автор Иван Ж. Димитров
Какво е поклонничеството

Всяко поклонническо пътуване за нас, християните, е израз на желанието и стремежа ни да срещнем Иисус Христос, Началника на живота, да срещнем Този, Който е “пътят и истината, и животът” (Иоан 14:6). Тъкмо с това поклонничеството се различава от другите видове пътуване. Защото поклонникът отива не да срещне други хора, не да посети забележителности, природни или исторически, а пътува да срещне Бога. В такъв смисъл поклонничество всъщност е самият ни живот, както го разбираме ние, християните.

Поклонничеството е изпълнено с ясен смисъл, защото неговата цел като пътеводна звезда осветява пътя му. Така също и животът ни има смисъл не просто като биологично явление, а като осъзнато пътуване към действителна среща с Бога, за да живеем с Него и в Него.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Георгиос Металинос

metalinos.jpgСлавата на светците е в тяхното обòжение. Неразбиране на смисъла му

Често слушаме, особено когато сме събрани да почетем светците на деня, думите „славният мъченик“, „славният Божи угодник“... Този възглас „славен“ не носи политически или военен смисъл. Славен е този, който се намира в благодатта на Бога, „славата“ е благодатта на Бога, светлината на Троицата. И тази Светлина на Светата Троица се нарича Нетварна светлина, Слава, Благодат, Царство, Сила. „Силата на Светата Троица“, за която говорим, е Славата, Нетварната светлина, която Божието действие ни явява и която ни разкрива божествеността. Същността на Бога не я виждаме, нито ще я видим някога. Но знаем, когато стигнем до просветление в обòжението като светците, че там те виждат славата на Бога.

Ще ви разкажа нещо, не за да се смеете, а за да разберете колко далеч сме от правилното. Преди време дойде един човек, няма значение мъж ли беше или жена, и ми казва: „Дойдох, защото мисля, че сте постигнали обòжението, затова дойдох“. Аз отговорих: „Ако бях достигнал до обòжение, щях да съм като св. Герасим и като св. Спиридон. За никой не е изключено, но аз не съм го постигнал!“. И ми отговаря човекът: „Ама аз затова дойдох!“, т. е. съвсем се обърка, горкият, като видя, че не съм постигнал обòжение. А той беше дошъл да види св. Спиридон. Не обвинявам, но вижте как мнозина не знаят какво е обòжението.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Кристофър Метропулос
Иисус ХристосВ тази епоха на превъзнасяне на “толерантността” над всички добродетели, идеята, че някой може да е искрен и в същото време искрено да греши, не е никак на мода. Нашата култура гръмко тръби, че относно сериозните богословски разногласия между искрени и открити християни не можело да има никакъв окончателен арбитър. А това никъде не личи по-явно, отколкото по отношение на ключовия проблем с авторитетите.

Отваряне на целия текст

Автор Монахиня Мария (Скобцова)
mother_maria1_1.jpgМонахиня Мария Скобцова (1891-1945) е родена в Рига. Тя е първата жена, завършила Санкт-Петербургската духовна академия. През 1917 г е кмет на гр. Анапа. Била близка с Ал. Блок, Николай Бердяев и други известни личности на епохата. През 1921 г. емигрира във Франция и през 1932 г. приема монашество. Основава благотворителна организация "Православно дело" в помощ на руската емиграция. Нейно дело са множество приюти за деца, болни, възрастни хора и душевно болни, които тя самата обгрижвала. По време на фашиската окупация участва във френската съпротива и спасява много евреи. Загива в газова камера на 31 март 1945 г.
Канонизирана за светица през 2004.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Георги Чистяков

Fr G ChistjakovВ религиозността на много хора днес централно място заема страхът от наказание. Във времената на държавен атеизъм битуваше мнението, че вярващите изповядват Бога единствено за да избегнат мъченията в ада. Именно като страх от адските мъки, приготвени за грешниците в задгробния живот, биваше представяна православната вяра от атеистическата пропаганда, на която трябва да признаем високия професионализъм в това направление.

Освобождаване от страха

Без съмнение, страхът пред смъртта и пред въздаянието, което следва в живота след нея, е своеобразна форма на вяра, но чисто средновековна по характера си. Зографите тогава изобразявали в картини Страшния съд, адските пламъци, дяволите, които измъчват грешниците и ги отвличат със сатанински кикот в преизподнята.

В средните векове религията на мнозинството (не на светите отци на Църквата) се е основавала на страха пред следсмъртното и даже прижизненото наказание. „Страхът е създал боговете” – възкликва един римски поет и е бил прав по своему, защото е имал предвид не Бога, а езическите божества. От езичниците този страх са наследили християните и особено тези, чиято вяра не се уповавала на Евангелието Христово, а на естественото за човеците стремление да се застраховат пред лицето на непонятния и по принцип враждебен свят, където всеки на всяка крачка е заплашен от някаква неприятност и опасност.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме