Същност и проявления

Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Автор Свещ. Михаил Кардамакис

Усъвършенстването на човешката свобода

Любящото единение на човека с Бога открива своя реален и конкретен израз в „синергията” (cъ-действието) на Божията благодат и свободата на човека. Това е така, защото „благодатта и свободата не са нищо друго, освен неразривни лица на любящото единение”[1].

Синергията е основен въпрос и раздел на православната сотириология и духовност. Това е събитие, което конституира пътя на верните към обожението, възможността за тяхното общение с Бога и силата за тяхното преобразяване. Православието „ясно е формулирало през светоотеческата епоха учението за „синергията”, за взаимното съработничество на божествената благодат и свободното дело-акт на човека по пътя му към Бога. Всички сме свети чрез благодатта, но трябва да станем свети в нашите дела, в целия наш живот ”[2]. Това означава, че спасението и свободата са динамични събития, които се дължат на едновременното проявяване и действие на благодатта и свободата, в свободното приемане на Божия дар и благодат, с които вярващият се укрепва, използвайки ги като средство за преуспяване в борбата за добродетелите, за да може по този начин да се о-истини в християнския живот и да постигне обожение; Божий дар и благодат, с които се придобива и формира свободата.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Андрей (Конанос)

Продължение

Православието не означава отхвърляне на материята, нито пък ни кара да мислим, че ние сме различни хора с някакво странно поведение, с някакво странно разбиране за живота, бидейки (в този случай) фалшиви човеци, които не са православни. Направи ми впечатление автентичността на светците, които са били много православни, но и много смирени и не са се правели на светци. Това e Православието – да не се правиш на нещо, което не си. Православен е истинският човек. Помолили един светец: „Кажи ни нещо за духовния живот!” Той отговорил: „Братя, не знам какво да ви кажа за духовните неща. Ако искате да ви говоря за егоизма, мога, имам егоизъм, ако искате да ви говоря за страстите, мога, имам страсти. За духовни неща питайте светците, които са много извисени, аз съм грешен и страстен”.

Той е православен и е по-близо до Бога, защото е истинен. Какво казал Христос на първосвещеника: Лицемерецо, лъжецо, едно показваш, а друго казваш. Кажи истината за себе си, приеми кой си!

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Андрей (Конанос)

Когато загубя нещо, чета параклиса към св. Фанурий. С други думи, когато искам да намеря разни неща, например да намеря къде да паркирам, този светец прави чудеса. Някой би казал, че да намираш неща по този начин е твърде практично, но ако обърнеш внимание на думите в параклиса, в тях няма нищо на тази тема. В тях не се говори за това светецът да ти намери загубени неща, а има много духовни прошения към него и това те кара да се молиш на Бога, сякаш забравяш проблема си. В един от тропарите се казва: „Свети Фанурие, помогни на мене, който блуждая в ереста на всяко престъпление”. Песнописецът се съгласява, че в крайна сметка може да си православен, но въпреки това да блуждаеш в престъплението на ересите, на всяка ерес, или по-скоро на всеки личен избор в Църквата, на всяко отклонение от духа на Църквата, което е една малка ерес. Православен си, имаш правилна вяра, знаеш точно догматите, но животът ти може и да не е напълно православен съобразно духа на Църквата и Божия Дух, а ти да си мислиш, че живееш православно. Направи ми голямо впечатление, че всяко престъпление е ерес, въпреки че съм православен.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Георгиос Металинос

Продължение от „Енорията – нашето голямо семейство“

2. Животът на енорията

2.1. По какъв начин обаче е устроен енорийският живот съгласно православното предание? Установяването на енорията е станало изначално с една и единствена цел: обòжението на нейните членове. През вековете тази цел остава неизменна и постоянна. Промяната на целта означава автоматично отчуждение на енорията и нейното отпадане в светска фракция (съюз, сдружение), която вече губи църковния си характер.

Енорийският живот се развива като общение (общност) в Христос, както е описано в известните новозаветните места (Деян. 2:42). Един Господ, една вяра, един живот, една общност. Христос не спасява всекиго от нас индивидуално и автономно, а всички нас като членове на едно тяло, на една общност, на общността на Неговото тяло. Без пълното и органично влизане в тялото няма обòжение-спасение. Затова първите християни са очертали пътя, по който всички истински християни трябва вървят през вековете, т. е. цялостното оттегляне („отричане“) от света и „съчетаването“ с Христос, което изповядваме при Кръщението. Църквата съществува в света като „трети род“, чужд на юдаизма и езическия свят, като самостоятелна и независима величина и само тя дарява спасение (обòжение).

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Георгиос Металинос

Духовникът – въпреки че е поставен да „пасе овците“ на Христос (Иоан 21:16) – не е „началник“ и „властник“, а носител на литургичния дар. Като имаме предвид, че „овците“ са словесни, т. е. те са личности, притежават разум, но са овци не на духовника, а на Христос, както е и самият духовник, тогава разбираме колко далече стои неговото служение от светското разбиране за властта.

1. Църквата и енорията

1.1. В нашата църковна действителност енорията е най-малката клетка и сърце на Църквата. Всяка енория се явява евхаристийно събрание на верните във връзка с епископията, към която органично принадлежи като „съборна“ Църква в конкретното място и време. Вярващият преживява тайната на Църквата в живота и делата на своята енория, в която извършва своя подвиг и се освещава, става едно с Христос и с братята си в Христос, като непрестанно актуализира своето съществуване в Христос и своята църковност. Следователно, когато говорим за енорията и нейния живот, всъщност говорим за самата Църква и нейното присъствие в света.

Отваряне на целия текст

Автор Георгиос Патронос

"Много е интересно да разберем как стигнахме дотам, че в някои религиозни кръгове радостта се смята за духовен проблем. В това конкретно религиозно пространство въпросът за радостта по много странен начин бива свързан с проблема за греха", пише в статията си известният гръцки богослов проф. Георгиос Патронос, търсейки в автентичния живот на Църквата начините за противопоставяне на "патологията на отвращението" .

Човек особено се впечатлява, когато в новозаветните текстове и светоотеческите творения открива един много човечен подход към екзистенциалните проблеми и въпроси, които са занимавали и занимават човека в неговото всекидневие и които днес стават още по-мъчителни главно поради самотата и стреса, които в съвременния свят неволно са приети като социална форма на живот. Принизяването на понятието за общност и подценяването на потребността за общуване на съвременния човек, психологията на отчуждената индивидуалност, които изместват личния опит и преживявания в естествената и близка среда, както и липсата на доверие и диалог, са довели човека до едно наистина шизофренично отношение към неговия всекидневен живот.

Религиозното образование днес обикновено предлага една психология на разделението и двуполюсна оценка: на нещата от този свят и вечните неща, на „духовното” и „материалното”, на „душевното” и „телесното”, на „историческото” и „есхатологичното”. И това е допринесло човек да стане още по-песимистичен и в действителност да бъде една раздвоена личност. Християнската вяра, която извира от Новия Завет, дава надежда и оптимизъм за бъдещето и за човека, но само, ако всички антропологични теми бъдат правилно разбрани в светлината на православното богословие. Предпоставка за това е отдалечаването от ужасния религиозен дуализъм спрямо нещата от живота, който се наложи в нашата страна през последните два века и който всички ние сме попили и смятаме, че тази позиция е най-истинската и автентична форма на духовен живот.

Отваряне на целия текст

Автор Силиврийски митр. Емилианос (Тимиадис)

Във всяка енория има хора, които са затворени в себе си. Ще ги срещнеш навсякъде. Те отбягват хората и голямото множество в храма. Те абсолютизират безмълвието, уединената молитва и не искат да виждат другите с привидно непогрешимия лозунг „да останат сами със себе си”. Без да подценяваме молитвата на ума, ние нямаме право да пренебрегваме изобилните блага на църковната общност, на общественото богослужение и предимството на църковното събрание. Христос не дойде да спаси разпръснати индивиди, за да могат след това те да живеят разделени помежду си, сякаш не се познават. Христос положи основите на ново общностно тяло - Църквата. Той призовава всички, които пребивават в патологична самота, да се „преселят”; да излязат от изолацията и отчуждението на душата, за да се сплотят в общността на изкупените. Същността на св. Евхаристия е да обедини откъснатите и разделени хора, като въдвори любовта между тях, за да могат те да се чувстват близки, защото са членове на едно и също тяло - Христовото тяло.

Отваряне на целия текст

Автор Месогийски и Лавреотикийски митр. Николай (Хаджиниколау)

Ще се постараем да опишем една реалност, която трудно се изказва с думи, и ще се опитаме да очертаем нейните основни белези. По своята природа тя трудно може да се опише и е по-лесно съкровено да се почувства; тя е нещо, повече скрито, за което може само да предполагаш, а не толкова видимо, което може да коментираш. Може да определим своята цел, но опитът трудно се ограничава в езикови рамки - колко повече това важи за автентичността на опита на вярата и благодатта, която е свързана с най-съкровеното битие на човешката природа, с истината за човека; тя е тайна, която непрекъснато ни се открива, а не толкова външна проява, образ, форма или поведение, с които човек се съобразява.

Когато духовният опит е автентичен, той открива божествеността на човека. В противен случай той не позволява на Божията благодат да действа в човешкия живот. Затова автентичността е необходима предпоставка на духовния живот.

И така, как да подходим към автентичността на опита? Как да я разпознаем? Със сигурност не става въпрос за интелектуално съждение.

Отваряне на целия текст