- Автор Архим. Андрей Конанос
Даваме ли си сметка, колко много неща не знаем за своите предци? За житейската им история знаем съвсем малко, но в себе си носим всички черти на онези хора, които не познаваме, не сме виждали, но въпреки това носим в себе си тяхното наследство: техните гени, чертите им. Ето например, моят ръст, цветът на косата и на очите, начинът, по който са оформени моите пръсти, тялото, душевното ми състояние и равновесие, характерът ми, моето аз – всички тези неща не са само наши, не са само на нашите родители, само на дядо ми, но носим в себе си историята на всички свои предци. Нима не е страшно само да си го помислим? Да разберем, че не е само онова, което виждаме сега, а в нас са отпечатани черти и на други хора, за които не знаем, каква връзка са имали с Църквата, колко са обичали Христос, в кои части на света са живели, не знаем техните предпочитания и интереси, тяхното знание, професия - нищо не знаем.
Когато влизаме в контакт с други хора, когато общуваме с някого, разбираме, че имаме насреща си друг човек - ето например, аз говоря с тебе, говоря тук и сега. С кого? С тебе. Добре. В действителност обаче имам насреща си не само тебе. Това разбрах. Насреща ми е всичко, което носиш в себе си, наследството от твоите предци. И ти, когато говориш с мене, нямаш насреща си само мене, когото виждаш, но аз нося отпечатъците на моите близки, на моя род, на моята история. Това е нещо, което игнорираме при общуването си с другите.
- Автор Архим. Лев (Жиле)
Тази книга не е нито научна история на Православната духовност, нито подробен богословски трактат върху аскетичната и мистичната благодат, нито описание на психологията на православните мистици, а кратко и съвсем несложно въведение в първите принципи на духовността на Източната православна църква.
Тук духовният живот се разглежда в светлината на учението на Източната православна църква. Наименованието се отнася до онези сестри-църкви, чиято вяра се изразява в решенията на седемте Вселенски събора и които поддържат общение с Патриарха на Константинопол и апостолските престоли на Антиохия, Александрия и Йерусалим. Като църква, Православната църква има своето точно определено учение по въпросите на аскетиката и мистиката и това учение е Предание (παράδοση), което върви от самото начало на християнството и до днес. Това Предание, а не лични теории – били те негови или на произволно избран духовен писател, колкото и велик да би бил той, се опитва да изложи тук авторът.
- Автор Месогийски и Лавреотикийски митр. Николай (Хаджиниколау)
Ние като че не разбираме какво точно е молитвата, не знаем как да я оползотворим и използваме в нашия живот. Нека обаче първо да отговорим какво не е молитвата? Когато сме били деца са ни учили в училище, в неделното училище, в семейството и свещениците, че сме длъжни да си казваме молитвата - това е наш дълг като християни. "Казал ли си молитвата си, детето ми? Много хубаво правиш!" Молитвата обаче не е дълг. За малките деца това е един нагледен урок - ставаш сутринта и както обличаш дрехите си, така слагаш и премяната на молитвата преди да отидеш на работа. По същия начин и вечер, когато слагаш нощницата си, слагаш и премяната на молитвата, за да легнеш в леглото; преди да ядеш, след хранене и т.н. Молитвата обаче не е задължение, макар и хубаво. С други думи, тя не е нещо, което принудително и задължително трябва да правим, понеже Бог в противен случай ще ни се разгневи. Не. Хубаво е да влезем в руслото на този благословен навик от малки деца, но след това е необходимо да излезем от него колкото се може по-бързо.
Второ. Молитвата не е емоция, т.е. запалвам кандилото, загасям лампата, навеждам глава, придобивам тъжен вид и започвам да услаждам душата си с мисълта за Бога. Не, възлюбени братя! Тя е нещо много различно, нещо много по-различно от това. Молитвата не е и умозрение, т.е. да седя, да напрягам ума си, да се съсредоточавам и да се опитвам да си представя Бога - дали ме чува, да обобщя прошенията и нуждите си и да направя сделка с Него. Дори това не е молитва.
- Автор Златина Иванова
Едва ли в историята на човешкия род има епоха, която да е белязана от толкова дълбоки трагедии като двадесетото столетие – този трагичен век даде толкова много изгубени поколения в световни войни, исторически катаклизми, революции, сривове, велики депресии, че за човека стана като че нормално да живее с болката на тоталната липса. Липса на смисъл, липса на цел, липса на вяра, на кумири. Но по Своя премъдър промисъл Бог реши, че и това съвсем ново, различно и познало отчаянието в небивала дълбочина поколение трябва да има своите представители в рая, като внесе в богатата палитра на светостта своя неповторим почерк. Една от основните характеристики на раненото от отчаянието поколение е безкомпромисната, екзистенциална честност – предпочитаща тоталната смърт и саморазруха пред частичната истина и половинчата ценност. Ангелите Господни уловиха за Църквата именно такива хора – радикалисти, способни да оценят и припознаят като сроден евангелския радикализъм на Христос. Онзи Христос, който беше снизходителен и съчувстващ на всеки грешник, и безкомпромисен и суров към фарисеите и тяхната полу-правда, и Чиито образ в предходните епохи на „църковно благополучие” бе затъмнен. На Този Христос екзистенциалните радикалисти можеха да се доверят, защото припознаха в Него сроден дух. При цялата им емоционална, психологическа и идейна обърканост, безкомпромисната жажда за истинност прави такива хора способни да погледнат към Христос и да поискат да Го чуят. „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те вървят след Мен” (Иоан 10:27). А Христос винаги е бил щедър към жадните. Те са Неговите любимци, неслучайно на тях Той посвещава едно от блаженствата: „Блажени са гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят” (Мат. 5:6).
- Автор Лимасолски митр. Атанасий
Из беседа за блаженствата
Необходимо е да знаем, че целта на Христовите блаженства е човек да върви напред и да постигне богоподобие. Това богоподобие не е външно, не е нравствено, не означава да слушаме за това, което Христос е направил, и ние външно да правим същото; то означава вселяване на Божието Слово, на Христос в сърцето на човека. Това се случва реално, онтологично, а не въображаемо. Когато човек има в сърцето си благодатта на Светия Дух, Христос, тогава той може да функционира по естествен начин. Христовите блаженства и заповеди, цялото възпитание и обучение на Църквата имат този смисъл – да изцелят човека, да му помогнат да функционира по естествен начин, както Бог го е създал в началото и го е поставил в рая. Знаем, че Бог е нашият Първообраз. Ние сме образи на Бога. Създадени сме от Бога, въз основа на Бога. С други думи, ние сме образи на Бога - „по образ” днес ще рече "по снимка на Бога", тоест Бог е създал същества, подобни на Него - образи на Бога с потенциал да се съединят с Него.
- Автор Архим. Андрей (Конанос)
Когато Бог отсъства, Той присъства много силно в твоето сърце
Понякога и при тебе, ревностния християнин, който се кае за греховете си, след известно време изстива пламъкът, запалените въглени, които правеха сърцето ти всесъжение, угасват, вулканът, който кипеше в теб, утихва. Твоята вяра вреше и кипеше... Сега обаче тя охладнява и ти се разколебаваш, смущаваш се, отиваш при духовника си и казваш:
- Промених се, не съм такъв, какъвто бях. Сега нямам толкова желание, не искам да водя духовен живот. Затова и закъснявам за църква, не идвам рано, не чувствам много от нещата, което преживявах преди.
Започваш да се разколебаваш... Това е много голяма тайна, която – внимавай какво ще кажа – се случва на всички хора. Трябва да бъдем искрени, приземени, истински и да знаем, че това се случва на всички подвизаващи се християни. Всички са минали и ще минат по този път. Когато познаеш Христос, живееш чудото и удивлението. Не след дълго обаче Христос те оставя. В какъв смисъл те оставя?
- Автор Лимасолски митр. Атанасий
Кое e по-полезно за младия човек, който е разочарован от хората – да се отдалечи от всички и да отбягва всякакви контакти, да се затвори в себе си и да се пази от ново разочарование, или все пак да има социални контакти, да създава нови връзки с хората и да рискува нови разочарования?
И още един въпрос: изолацията и усамотяването – главно душевни – на младия човек от неговите ближни не води ли до нуждата от по-силно общуване с Бога? Така човек стига до решението да поеме по монашеския път. Мислите ли, че това решение е правилно?
Нека започнем от втория въпрос. Първо трябва да знаем, че никой не може да направи нещо здраво в момент, когато е подвластен на различни емоции, които движат неговия душевен свят. Това означава, че когато човек преминава през период на разочарование от хората и живее в самота и изолация, това не е моментът за важни решения – не бива нито да тръгва да се жени, нито да става монах. Той трябва да изчака да възстанови мира и хармонията в душата си и едва след това ще разбере какво иска да прави в живота си. Тогава според свободната си воля ще може да направи това, което мисли. Силно наскърбеният или много радостният човек винаги допуска грешки в решенията си. Затова в едно поучение се казва: никога не вземай решения в живота си, когато си наскърбен или въодушевен, защото обикновено по-късно ще се каеш.
- Автор Прот. Василиос Термос

Първо. Православният подвиг не презира и не подценява хората и вещите.
Редакционни
Нашите издания
Християнство и култура
Прот. Сава (Щони) Кокудев „Единството на седемте тайнства на Църквата. Опит за Малък светотайнствен синопсис“ Димитър Богданов Архиеп. Йов (Геча) Смилен Марков „Диалогът на Едит Щайн с Дионисиевия корпус“ Прот. д-р Добромир Димитров „Монашеското свещенство в периода на IV век“ Иван Йовчев |
Полезни връзки
- Православная Энциклопедия
- Богослов.ру
- Издателство „Омофор“
- Monachos.net
- Библиотека Халкидон
- Киевская Русь
- Christian Classics Eternal Library
- Библиотека Якова Кротова
- Руслан Хазарзар – Сын Человеческий
- Православно богословско общество в Америка
- Философия.бг
- Култура.бг
- Православная беседа
- Богословские труды
- В. Живов. Святость. Краткий словарь агиографических терминов
- Patrologia Latina, Graeca & Orientalis
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon
- Anemi. Digital Library of Modern Greek Studies
- Агнец Божий
- Славянска енциклопедия на светците
- Византийский временник
- Богословский вестник
- Orientalia Christiana Periodica
- Вестник РХД
- Институт за източно-християнски изследвания Митрополит Андрей (Шептицки)
- Списание за религиозни изследванияAxis Mundi
- Анотирана библиография Исихазм
- Архив на списанието Христианское Чтение
- Библиотека Orthodoxia
- Гръцки ръководства и наръчници по православно догматическо богословие
- Зографска електронна научно-изследователска библиотека
- Богоносци
- Road to Emmaus (A Journal of Orthodox Faith and Culture)
- Библиотека на Тверска епархия, Московска патриаршия
- Сайт, посветен на дяконското служение в Църквата
- Византия за начинаещи
- Уранополитизм (Небесное гражданство) – сайт, посветен на паметта на свещ. Даниил Сисоев
- The Wheel (списание за съвременно православно богословие)
- First Things (американско месечно надденоминационно религиозно списание)
- Церковный вестник (издаван от Московска патриаршия)
- Страницы: богословие, культура, образование (списание, издавано от руския Библейско-богословски институт Св. Андрей)
- Orthodox Reality (изследвания върху православните християнски общности в САЩ)
- Изихазм.ру – Света Гора Атон
- Предание.ру
- Православие и мир
- Руски образователен портал Слово, раздел Богословие
- Библиотека на религиознанието и руската религиозна философия. Издания от 18 – началото на 20 век
- Pages Orthodoxes La Transfiguration
- Orthodoxie. L'information orthodoxe sur Internet
- Христианская психология и антропология
- Альфа и Омега (електронен архив на списанието)
- Монастырский вестник. Синодальный отдел по монастырям и монашеству Русской Православной Церкви
- Православен мисионерско-апологетичен център „Ставрос”
- Православна библиотека „Золотой корабль”
- Вестник на Православния Свето-Тихоновски Хуманитарен университет (ПСТГУ) – архив
- Православна енциклопедия „Азбука на вярата” (на руски)
- Електронна еврейска енциклопедия (на руски)
- Австралийски институт за православни християнски изследвания
- Θεολογία (пълен електронен архив на списанието)
- Енисейский благовест
- Public Orthodoxy (многоезична страница за общодостъпен дебат, инициатива на Центъра за православни християнски изследвания на университета Фордъм)
- Orthodox Times
- Orthodoxy in Dialogue
- Християнство.бг
Книжарници
- Електронна книжарница на семинарията „Св. Владимир“, Ню Йорк
- Александър прес
- Джон Хопкинс Юнивърсити прес
- Книжарница за християнска литература „Анжело Ронкали“
- Онлайн книжарница „Къща за птици“
- Български книжици
- Електронна книжарница „Православное“
- Издателство на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт
- Издателство „Русский путь“
- Light & Life Publishing
- Holy Trinity Bookstore
- Интернет магазин „Благовест“
- Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ – раздел „Книгоиздаване“
Био-библиография
- Прот. Алексей Петрович Князев
- Борис Петрович Вишеславцев
- Георги Петрович Федотов
- Митрофан Дмитриевич Муретов
- Павел Николаевич Евдокимов
- Антон Владимирович Карташов
- Прот. Томас Хопко
- Прот. Василий Василиевич Зенковски
- Веселин Кесич
- Прот. Стефан Станчев Цанков
- Прот. Николай Николаевич Афанасиев
- Прот. Георгиос Металинос
- Славчо Вълчанов Славов
- Свещ. Андрю Лаут
- Николай Никанорович Глубоковски
- Оливие-Морис Клеман
- Архимандрит Киприан (Керн)
- Архимандрит Лев (Жиле)
- Диоклийски митрополит Калистос (Уеър)
- Прот. Александър Дмитриевич Шмеман
- Захумско-Херцеговински епископ Атанасий (Йевтич)
- Прот. Джордж Дион Драгас
- Прот. Йоан Сава Романидис
- Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)
- Прот. Йоан Теофилович Майендорф
Препоръчваме
- Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)
- Прот. Александър Шмеман, страница на руски
- Прот. Александър Шмеман, страница на английски
- Прот. Йоан Романидис
- Прот. Александър Мен
- Свмчца Мария (Скобцова)
- Сурожки митр. Антоний
- Архим. Софроний (Сахаров)
- Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
- Протод. Андрей Кураев
- Архим. Кирил (Говорун)
- Олга Седакова
- Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)
- Свещ. Андрю Лаут
- Свещ. Михаил Желтов
- Архим. Григорий (Папатомас)
- Прот. Джон Ериксън
- Венцислав Каравълчев
- Пожаревацки и Браничевски еп. Игнатий (Мидич)
- Архим. Йов (Геча)
- Алексей Осипов
- Иг. Пьотр (Мешчеринов)
- Прот. Сергий Булгаков
- Ярослав Пеликан
- Архим. Пласид (Дьосеи)
- Прот. Николай Ким
- Владислав Аркадиевич Бачинин
- Прот. Томас Хопко (лекции из фонда на Ancient Faith Radio)
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас) (лекции по догматическо богословие)
- Христос Янарас
- Прот. Павел Флоренски
- Петрос Василиадис
- Андрей Десницки
- Михаил Михайлович Дунаев
- Алексей Георгиевич Дунаев
- Свещ. Георгий Петрович Чистяков
- Сергей Чапнин
- Булгаковиана (сайт на изследователите и почитателите на творчеството на о. Сергий Булгаков)
- Електронна библиотека „Сурожки митр. Антоний”
- Архим. Йоан Пантелеймон (Манусакис)
- David Bentley Harticles (статии от Дейвид Бентли Харт)
- Оливие-Морис Клеман (страница на френски език)
- Лев Карсавин (страница на руски език)
- Антон Карташов (страница на руски език)
- Георгиос Мандзаридис (статии на гръцки език)
- Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиеп. Верейски
- Лична страница на Сергей Худиев
- Лична страница на Ренета Трифонова