Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Архим. Андрей (Конанос)
Когато загубя нещо, чета параклиса към св. Фанурий. С други думи, когато искам да намеря разни неща, например да намеря къде да паркирам, този светец прави чудеса. Някой би казал, че да намираш неща по този начин е твърде практично, но ако обърнеш внимание на думите в параклиса, в тях няма нищо на тази тема. В тях не се говори за това светецът да ти намери загубени неща, а има много духовни прошения към него и това те кара да се молиш на Бога, сякаш забравяш проблема си. В един от тропарите се казва: „Свети Фанурие, помогни на мене, който блуждая в ереста на всяко престъпление”. Песнописецът се съгласява, че в крайна сметка може да си православен, но въпреки това да блуждаеш в престъплението на ересите, на всяка ерес, или по-скоро на всеки личен избор в Църквата, на всяко отклонение от духа на Църквата, което е една малка ерес. Православен си, имаш правилна вяра, знаеш точно догматите, но животът ти може и да не е напълно православен съобразно духа на Църквата и Божия Дух, а ти да си мислиш, че живееш православно. Направи ми голямо впечатление, че всяко престъпление е ерес, въпреки че съм православен.

Отваряне на целия текст

Автор Силиврийски митр. Емилианос (Тимиадис)
1_2.jpgВъв всяка енория има хора, които са затворени в себе си. Ще ги срещнеш навсякъде. Те отбягват хората и голямото множество в храма. Те абсолютизират безмълвието, уединената молитва и не искат да виждат другите с привидно непогрешимия лозунг „да останат сами със себе си”. Без да подценяваме молитвата на ума, ние нямаме право да пренебрегваме изобилните блага на църковната общност, на общественото богослужение и предимството на църковното събрание. Христос не дойде да спаси разпръснати индивиди, за да могат след това те да живеят разделени помежду си, сякаш не се познават. Христос положи основите на ново общностно тяло - Църквата. Той призовава всички, които пребивават в патологична самота, да се „преселят”; да излязат от изолацията и отчуждението на душата, за да се сплотят в общността на изкупените. Същността на св. Евхаристия е да обедини откъснатите и разделени хора, като въдвори любовта между тях, за да могат те да се чувстват близки, защото са членове на едно и също тяло - Христовото тяло.

Отваряне на целия текст

Автор Георгиос Патронос
0"Много е интересно да разберем как стигнахме дотам, че  в някои религиозни кръгове радостта се смята за духовен проблем. В това конкретно религиозно пространство въпросът за радостта по много странен начин бива свързан с проблема за греха", пише в статията си известният гръцки богослов проф. Георгиос Патронос, търсейки в автентичния живот на Църквата начините за противопоставяне на "патологията на отвращението" .

Човек особено се впечатлява, когато в новозаветните текстове и светоотеческите творения открива един много човечен подход към екзистенциалните проблеми и въпроси, които са занимавали и занимават човека в неговото всекидневие и които днес стават още по-мъчителни главно поради самотата и стреса, които в съвременния свят неволно са приети като социална форма на живот. Принизяването на понятието за общност и подценяването на потребността за общуване на съвременния човек, психологията на отчуждената индивидуалност, които изместват личния опит и преживявания в естествената и близка среда, както и липсата на доверие и диалог, са довели човека до едно наистина шизофренично отношение към неговия всекидневен живот.

Религиозното образование днес обикновено предлага една психология на разделението и двуполюсна оценка: на нещата от този свят и вечните неща, на „духовното” и „материалното”, на „душевното” и „телесното”, на „историческото” и „есхатологичното”. И това е допринесло човек да стане още по-песимистичен и в действителност да бъде една раздвоена личност. Християнската вяра, която извира от Новия Завет, дава надежда и оптимизъм за бъдещето и за човека, но само, ако всички антропологични теми бъдат правилно разбрани в светлината на православното богословие. Предпоставка за това е отдалечаването от ужасния религиозен дуализъм спрямо нещата от живота, който се наложи в нашата страна през последните два века и който всички ние сме попили и смятаме, че тази позиция е най-истинската и автентична форма на духовен живот.

Отваряне на целия текст

Автор Месогийски и Лавреотикийски митр. Николай (Хаджиниколау)
1_25.jpgЩе се постараем да опишем една реалност, която трудно се изказва с думи, и ще се опитаме да очертаем нейните основни белези. По своята природа тя трудно може да се опише и е по-лесно съкровено да се почувства; тя е нещо, повече скрито, за което  може само да предполагаш, а не толкова видимо, което може да коментираш. Може да определим своята цел, но опитът трудно се ограничава в езикови рамки - колко повече това важи  за автентичността на опита на вярата и благодатта, която е свързана с най-съкровеното битие на човешката природа, с истината за човека; тя е тайна, която непрекъснато ни се открива, а не толкова външна проява, образ, форма или поведение, с които човек се съобразява.

Когато духовният опит е автентичен, той открива божествеността на човека. В противен случай той не позволява на Божията благодат да действа в човешкия живот. Затова автентичността е необходима предпоставка на духовния живот.

И така, как да подходим към автентичността на опита? Как да я разпознаем? Със сигурност не става въпрос за интелектуално съждение.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Захариас (Захару)
o_zaharia_cora_site.jpg
Изключително се радвам, че съм отново в България. Благодаря на Негово Светейшество патриарх Максим, който ми даде благословение да посетя София и да се срещна с православните хора в България. Много съм благодарен и на Знеполския епископ Йоан, който ме прие като свой брат.

Вярвам, че започва нещо голямо, нещо ново се отключва в тази страна. Тук съм по повод излизането на български език на книгата Свети Силуан Атонски. Убеден съм, че това ще бъде голямо събитие за всички хора в България така, както тази книга бе голямо събитие за православните в други страни, а и не само за православните. В нея се съдържа синтез на цялото православно предание, и аз вярвам, че това предание е живо и в България; то е като един „спящ великан”, който трябва да бъде събуден. Сигурен съм, че книгата за св. Силуан ще допринесе много за това пробуждане – за обновлението и възраждането на Божия народ в България.

Темата на първата беседа, която предстои да изнеса, е за раждането на човека за вечното Царство. В нея ще говоря за следното: ако проследим събитията от живота на св. Силуан, ще разберем, че можем да познаем Бога, само ако сме „видели вида Му”, т. е. видели сме Неговия Образ в слава, и сме „чули гласа Му”,[1] т. е. чули сме Неговия глас чрез силата на Светия Дух, която поставя печат за истинност на Божието откровение вътре в нас. В тази беседа се спирам подробно върху виждането на Христос, дадено на св. Силуан, а също и върху откровението, което той получава, когато чува Неговия глас след петнадесет години на усилена борба с духовете на злото; тогава, когато Христовият глас му казва: „Дръж ума си в ада, и не се отчайвай”. И така, първото велико събитие в живота на св. Силуан е когато той, изправен пред Христовата икона в една от църквите в манастира „Св. Пантелеймон” на Света гора, вижда живия Господ.
Автор Свещ. Михаил Кардамакис
1_3.jpgДуховността на литургичния живот
 
Като онтологично събитие духовността се преживява и изразява в Църквата. Само нейните верни чеда участват в общението на Светия Дух и се хранят с плодовете на спасителното Христово дело на трапезата на литургичните Тайнства.

В Църквата на свещените Тайнства имаме възможност да бъдем „служещи” човеци, свободни от всяка автономност и хетерономност, демонска нечистота и неразумие, влияние и омраза; да бъдем хора, придобили ново самопознание и етос, нови сетива и перспективи за живота и света. Да бъдем хора, които гледат на „историята не от илюзорната страна, където е тварното и преходното, а от истинската, вечната и светла страна, където е бъдещият Век. Тогава те се радват и на този свят, защото преживяват връзката, която той има с вечния и безсмъртен свят”[i].

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Михаил Кардамакис
1_17.jpgПроблемът за диалектическото противопоставяне между „частната” и „кинонийната” – или между „индивидуалната” и „съборната” (църковна) духовност – не е познат в православието.[1] Съществува една и единствена духовност, която е личният живот и съборното съзнание на вярващите, които се формират в харизматичната реалност и във вътрешната съборност на Църквата.

Православната духовност не е индивидуален или частен, субективен или психологически, автономен или антропоцентричен въпрос. Тя е преодоляване на всички тези затворени нива и на безизходните ограничения. Тя е свободата на вярващия в откриването на съборната мярка и критерий за реалността; да бъде истински свободен с участието си във всеобхватната истина, в пълнотата на неизчерпаемия опит, в пълнотата на истинския духовен поглед на Църквата. Духовността е свързана с решението на вярващия да бъде смирен пред Бога и да приеме Божието Откровение, като със смиреномъдрие и доверие се включи в пътуването на Църквата и в нея намери себе си и живота.[2]

Отваряне на целия текст

Автор Лимасолски митр. Атанасий (Николау)
1_18.jpg... Вярваме, че спазването на Божиите заповеди е необходимо, знаем заповедите, които трябва да пазим, но въпреки това понякога у нас се надига възмущение. „Е, добре де, колко неща да спазвам? Защо да ги спазвам? За какво ще ми послужат?”. Тоест за този, който сега влиза в църковното Тяло, правилата и забраните на Църквата му създават негативен образ за нея. Защото в очите на такива хора Църквата изглежда като система от забрани, а самият човек не е уверен, че всички тези заповеди му помагат. И много пъти не разбира причината, поради която Бог ги е дал или дори се съмнява, че те са Негово дело и ги приписва на някой духовник или на друг човек. Вярно е, че здравият човек, такъв, какъвто е бил сътворен от Бога, няма нужда от никакви заповеди, както се казва и в Свещеното Писание „праведникът няма да се поколебае”. Тоест праведният човек, този, който действа по естествен начин, както е бил сътворен от Бога, не се нуждае от никаква заповед. Нито пък Бог би дал заповеди на човеци, които живеят богоугодно.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме