Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Месогийски и Лавреотикийски митр. Николай (Хаджиниколау)

prayer-cf84ceb91Ние като че не разбираме какво точно е молитвата, не знаем как да я оползотворим и използваме в нашия живот. Нека обаче първо да отговорим какво не е молитвата? Когато сме били деца са ни учили в училище, в неделното училище, в семейството и свещениците, че сме длъжни да си казваме молитвата - това е наш дълг като християни. "Казал ли си молитвата си, детето ми? Много хубаво правиш!" Молитвата обаче не е дълг. За малките деца това е един нагледен урок - ставаш сутринта и както обличаш дрехите си, така слагаш и премяната на молитвата преди да отидеш на работа. По същия начин и вечер, когато слагаш нощницата си, слагаш и премяната на молитвата, за да легнеш в леглото; преди да ядеш, след хранене и т.н. Молитвата обаче не е задължение, макар и хубаво. С други думи, тя не е нещо, което принудително и задължително трябва да правим, понеже Бог в противен случай ще ни се разгневи. Не. Хубаво е да влезем в руслото на този благословен навик от малки деца, но след това е необходимо да излезем от него колкото се може по-бързо.

Второ. Молитвата не е емоция, т.е. запалвам кандилото, загасям лампата, навеждам глава, придобивам тъжен вид и започвам да услаждам душата си с мисълта за Бога. Не, възлюбени братя! Тя е нещо много различно, нещо много по-различно от това. Молитвата не е и умозрение, т.е. да седя, да напрягам ума си, да се съсредоточавам и да се опитвам да си представя Бога - дали ме чува, да обобщя прошенията и нуждите си и да направя сделка с Него. Дори това не е молитва.

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова

elder silouanЕдва ли в историята на човешкия род има епоха, която да е белязана от толкова дълбоки трагедии като двадесетото столетие – този трагичен век даде толкова много изгубени поколения в световни войни, исторически катаклизми, революции, сривове, велики депресии, че за човека стана като че нормално да живее с болката на тоталната липса. Липса на смисъл, липса на цел, липса на вяра, на кумири. Но по Своя премъдър промисъл Бог реши, че и това съвсем ново, различно и познало отчаянието в небивала дълбочина поколение трябва да има своите представители в рая, като внесе в богатата палитра на светостта своя неповторим почерк. Една от основните характеристики на раненото от отчаянието поколение е безкомпромисната, екзистенциална честност – предпочитаща тоталната смърт и саморазруха пред частичната истина и половинчата ценност. Ангелите Господни уловиха за Църквата именно такива хора – радикалисти, способни да оценят и припознаят като сроден евангелския радикализъм на Христос. Онзи Христос, който беше снизходителен и съчувстващ на всеки грешник, и безкомпромисен и суров към фарисеите и тяхната полу-правда, и Чиито образ в предходните епохи на „църковно благополучие” бе затъмнен. На Този Христос екзистенциалните радикалисти можеха да се доверят, защото припознаха в Него сроден дух. При цялата им емоционална, психологическа и идейна обърканост, безкомпромисната жажда за истинност прави такива хора способни да погледнат към Христос и да поискат да Го чуят. „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те вървят след Мен” (Иоан 10:27). А Христос винаги е бил щедър към жадните. Те са Неговите любимци, неслучайно на тях Той посвещава едно от блаженствата: „Блажени са гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят” (Мат. 5:6).

Отваряне на целия текст

Автор Лимасолски митр. Атанасий

Из беседа за блаженствата

beggarНеобходимо е да знаем, че целта на Христовите блаженства е човек да върви напред и да постигне богоподобие. Това богоподобие не е външно, не е нравствено, не означава да слушаме за това, което Христос е направил, и ние външно да правим същото; то означава вселяване на Божието Слово, на Христос в сърцето на човека. Това се случва реално, онтологично, а не въображаемо. Когато човек има в сърцето си благодатта на Светия Дух, Христос, тогава той може да функционира по естествен начин. Христовите блаженства и заповеди, цялото възпитание и обучение на Църквата имат този смисъл – да изцелят човека, да му помогнат да функционира по естествен начин, както Бог го е създал в началото и го е поставил в рая. Знаем, че Бог е нашият Първообраз. Ние сме образи на Бога. Създадени сме от Бога, въз основа на Бога. С други думи, ние сме образи на Бога - „по образ” днес ще рече "по снимка на Бога", тоест Бог е създал същества, подобни на Него - образи на Бога с потенциал да се съединят с Него.

Отваряне на целия текст

Автор Лимасолски митр. Атанасий

ElpidaКое e по-полезно за младия човек, който е разочарован от хората – да се отдалечи от всички и да отбягва всякакви контакти, да се затвори в себе си и да се пази от ново разочарование, или все пак да има социални контакти, да създава нови връзки с хората и да рискува нови разочарования?

И още един въпрос: изолацията и усамотяването  главно душевни  на младия човек от неговите ближни не води ли до нуждата от по-силно общуване с Бога? Така човек стига до решението да поеме по монашеския път. Мислите ли, че това решение е правилно?

Нека започнем от втория въпрос. Първо трябва да знаем, че никой не може да направи нещо здраво в момент, когато е подвластен на различни емоции, които движат неговия душевен свят. Това означава, че когато човек преминава през период на разочарование от хората и живее в самота и изолация, това не е моментът за важни решения  не бива нито да тръгва да се жени, нито да става монах. Той трябва да изчака да възстанови мира и хармонията в душата си и едва след това ще разбере какво иска да прави в живота си. Тогава според свободната си воля ще може да направи това, което мисли. Силно наскърбеният или много радостният човек винаги допуска грешки в решенията си. Затова в едно поучение се казва: никога не вземай решения в живота си, когато си наскърбен или въодушевен, защото обикновено по-късно ще се каеш.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Андрей (Конанос)

МолитваКогато Бог отсъства, Той присъства много силно в твоето сърце

Понякога и при тебе, ревностния християнин, който се кае за греховете си, след известно време изстива пламъкът, запалените въглени, които правеха сърцето ти всесъжение, угасват, вулканът, който кипеше в теб, утихва. Твоята вяра вреше и кипеше... Сега обаче тя охладнява и ти се разколебаваш, смущаваш се, отиваш при духовника си и казваш:

- Промених се, не съм такъв, какъвто бях. Сега нямам толкова желание, не искам да водя духовен живот. Затова и закъснявам за църква, не идвам рано, не чувствам много от нещата, което преживявах преди.

Започваш да се разколебаваш... Това е много голяма тайна, която  внимавай какво ще кажа  се случва на всички хора. Трябва да бъдем искрени, приземени, истински и да знаем, че това се случва на всички подвизаващи се християни. Всички са минали и ще минат по този път. Когато познаеш Христос, живееш чудото и удивлението. Не след дълго обаче Христос те оставя. В какъв смисъл те оставя?

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Михаил Кардамакис
1_37.jpgУсъвършенстването на човешката свобода

Любящото единение на човека с Бога открива своя реален и конкретен израз в „синергията” (cъ-действието) на Божията благодат и свободата на човека. Това е така, защото „благодатта и свободата не са нищо друго, освен неразривни лица на любящото единение”[1].

Синергията е основен въпрос и раздел на православната сотириология и духовност. Това е събитие, което конституира пътя на верните към обожението, възможността за тяхното общение с Бога и силата за тяхното преобразяване. Православието „ясно е формулирало през светоотеческата епоха учението за „синергията”, за взаимното съработничество на божествената благодат и свободното дело-акт на човека по пътя му към Бога. Всички сме свети чрез благодатта, но трябва да станем свети в нашите дела, в целия наш живот ”[2]. Това означава, че спасението и свободата са динамични събития, които се дължат на едновременното проявяване и действие на благодатта и свободата, в свободното приемане на Божия дар и благодат, с които вярващият се укрепва, използвайки ги като средство за преуспяване в борбата за добродетелите, за да може по този начин да се о-истини в християнския живот и да постигне обожение; Божий дар и благодат, с които се придобива и формира свободата.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Василиос Термос
1_13.jpgБогословието е основата за духовния живот. Като християни ние не можем да водим духовен живот и да се подвизаваме, за да постигнем целта, която е нашето освещаване и спасение, ако не знаем защо правим това и коя е неговата богословска основа. Има много наши братя, които не са имали възможност да се докоснат до богословието и вършат своя подвиг, който Бог приема с голяма любов; но едно е, когато някой не е имал възможност да изследва истината на Църквата, и друго, ако има тази възможност, но въпреки това не го прави. Тогава става въпрос за небрежност. Ще се опитам да ви обясня какво представлява православният подвиг, какви са неговите изкривявания и изопачавания, които допускаме, изброявайки три характерни негови черти.

Първо. Православният подвиг не презира и не подценява хората и вещите.
 
Автор Архим. Андрей (Конанос)
Продължение

Православието не означава отхвърляне на материята, нито пък ни кара да мислим, че ние сме различни хора с някакво странно поведение, с някакво странно разбиране за живота, бидейки (в този случай) фалшиви човеци, които не са православни. Направи ми впечатление автентичността на светците, които са били много православни, но и много смирени и не са се правели на светци. Това e Православието 
 да не се правиш на нещо, което не си. Православен е истинският човек. Помолили един светец: „Кажи ни нещо за духовния живот!” Той отговорил: „Братя, не знам какво да ви кажа за духовните неща. Ако искате да ви говоря за егоизма, мога, имам егоизъм, ако искате да ви говоря за страстите, мога, имам страсти. За духовни неща питайте светците, които са много извисени, аз съм грешен и страстен”.

Той е православен и е по-близо до Бога, защото е истинен. Какво казал Христос на първосвещеника: Лицемерецо, лъжецо, едно показваш, а друго казваш. Кажи истината за себе си, приеми кой си!

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме