Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Лимасолски митр. Атанасий

99899Когато човек влиза в Църквата и се подвизава в нея, той иска да види нещо, някакъв резултат. Това непременно ще се случи  ще стане някаква промяна в него, ще се появи някакъв плод от цялото това усилие и борба. Светите отци казват, че всичко, което правим в живота в Църквата, го правим, за да придобием Светия Дух. Целта на живота в Христос, казва св. Серафим Саровски, е придобиването на Светия Дух. Следователно има конкретна цел, поради която водим тази борба, малката борба, която всеки от нас води.

Това ни напомня за думите на Христос в Евангелието, когато говори за сеяча и за семето, което пада в сърцето на хората и дава плод. Когато се говори за плод, ние си представяме дърво, което дава плод. Духовният живот има паралелен път. В Евангелието Христос оприличава Себе Си, т. е. Бога на Сеяч. И Господ ни казва нещо много важно: че в крайна сметка значение, тежест и отговорност за плодовете има не семето, нито сеячът, а почвата. Сеячът, казва Христос, е Бог, а семето  Божието слово. Това означава, че Бог е Същият за всички и всички слушат Неговото слово по един или друг начин. Всеки чува словото, приема го, но земята, почвата, е тази, която носи тежестта и отговорността за плодородието на семето.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Михаил Кардамакис

011Прошката и любовта в действителност са пламенна реалност: блажената и пресвята любов. „Божията любов е безсмъртен огън”, защото, когато говорим за любовта, говорим за Божията любов; „тя издига от земята и мрази земните неща”[1]. Тя е „свързката на съвършенството” (Кол. 3:14), пълнотата на богодаруваните добродетели, майка на есхатологичното усъвършенстване. Всичко ще отпадне и ще пребъдва само любовта (1 Кор. 13:1 и след това); виждането – лице в лице – на другия в светлината на Божието лице; безкрайното веселие от гледането на красотата на Лицето и на лицата; нерушимата радост, че живеем отново в рая, че сме обитатели на Царството. „Рай е Божията любов, в която е насладата на блаженствата... Любовта е Царството, което Господ тайно е обещал на апостолите... новото ядене и пиене на трапезата на царството Божие”[2]. С една дума, този, който е стигнал до любовта, е стигнал до Бога[3].

Тази любов покрива много грехове (1 Петр. 4:8), но съдържа и богатство, цялото богатство на благата. Тя е неограничена и неизчерпаема, трайно изкуство и изобретяване, пълнота и съвършенство, за да не може нищо да остане без отговор, за да се надяваме дори там, където всичко е загубено. Тя е майка и хранител на добродетелите и на харизмите, винаги новото и дивно в нашия живот, това, от което единствено има нужда човек, за да бъде човек, за да живее и да победи смъртта. Без любовта всичко е суетно и безполезно, безумно и несъвършено, нечисто и безизходно. Без любовта прошката остава непонятна и невъзможна.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Михаил Кардамакис

loupisБез любовта всичко остава неопределено и незавършено. Любовта е „свръзката на съвършенството” (Кол. 3:14), първата и последна мяра и критерий за личностите, събитията и нещата. Казахме вече, че животът би могъл да се нарича любов и любовта – живот. „Твоята цел е животът и животът ти е любовта, тоест всеки друг (човек)”. Другият не е моят ад, а моят рай. Той става мой ад, когато аз не ставам негов рай. „Колкото повече се отдалечаваме помежду си, толкова повече се отдалечаваме и от Бога. . . и колкото повече се съединяваме с ближния, толкова повече се съединяваме с Бога”(Авва Доротей). „Не можеш да срещнеш Бога, освен в любовта към другия, която стига дотам да превърнеш неговата болка в своя, защото, ако Бог е любов, не може да живееш, освен в състояние на любов към другия”. Любовта е „път по-превъзходен” (1 Кор. 12:31; 13:1), в който християнският живот и евангелското съвършенство трябва да намерят своя израз: ако искаш да спасиш живота си, трябва да го загубиш. В истински свободната любов не просто изразяваме чувства и любопитстваме, а следваме пътя на кеносиса на Кръста, на оттеглянето от претенциите на индивидуалистичния живот, както и на приемането на изискванията на живота на другите.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Лев (Жиле)

lev gilletПравославната духовност, такава, каквато съществува понастоящем, е резултат от продължило деветнадесет столетия разгръщане. Разгръщане, към което са допринесли различни етнически и културни фактори (палестинският, сирийският, елинистичният, славянският и т. н.), но чиято хомогенност е била обезпечавана от общата християнска вяра. Елементите, възприети последователно в хода на това разгръщане, не трябва да бъдат схващани като насложени пластове, всеки от които завършва там, където започва другият. Те са по-скоро динамични, извиращи един след друг, потоци. Разклоняват се, пресичат се един друг, срещат се и продължават чак до наше време.

В разгръщането на Православната духовност можем да различим шест основни елемента: библейски, първохристиянски, интелектуален, ранномонашески, литургичен и техническо-съзерцателен.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Василиос Термос

18Донякъде това заглавие може да ни озадачи. Свикнали сме да говорим за покаянието и сме чели много за него. Също така сме слушали и чели много за любовта. Две много важни понятия, две много важни реалности от нашия духовен живот. Как тези две понятия могат да се съвместят в едно заглавие, особено когато е формулирано по такъв начин, че едва ли не да се отъждествяват? Покаянието, видяно като любов, изследвано като любов. Покаянието под формата на любов и покаянието със съдържание любовта: това са възможни разяснителни варианти.

Понятията и стереотипите, които всеки от нас има за тези две понятия, очевидно не съвпадат. Говорим за покаяние и имаме предвид скръбта по Бога, сълзите на покаянието, съкрушението, плодовете на покаянието, делата на покаянието и всичко онова, за което сме чели и слушали. Говорим за любовта и в ума ни изникват жертвата, отдаването, човеколюбието, взаимното проникване с другия човек. Как тези два различни стереотипа, две толкова различни картини могат да се съединят и то по такъв начин, че – повтарям – едва ли не да се отъждествяват?

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Андрей Конанос

file12152Даваме ли си сметка, колко много неща не знаем за своите предци? За житейската им история знаем съвсем малко, но в себе си носим всички черти на онези хора, които не познаваме, не сме виждали, но въпреки това носим в себе си тяхното наследство: техните гени, чертите им. Ето например, моят ръст, цветът на косата и на очите, начинът, по който са оформени моите пръсти, тялото, душевното ми състояние и равновесие, характерът ми, моето аз – всички тези неща не са само наши, не са само на нашите родители, само на дядо ми, но носим в себе си историята на всички свои предци. Нима не е страшно само да си го помислим? Да разберем, че не е само онова, което виждаме сега, а в нас са отпечатани черти и на други хора, за които не знаем, каква връзка са имали с Църквата, колко са обичали Христос, в кои части на света са живели, не знаем техните предпочитания и интереси, тяхното знание, професия - нищо не знаем.

Когато влизаме в контакт с други хора, когато общуваме с някого, разбираме, че имаме насреща си друг човек - ето например, аз говоря с тебе, говоря тук и сега. С кого? С тебе. Добре. В действителност обаче имам насреща си не само тебе. Това разбрах. Насреща ми е всичко, което носиш в себе си, наследството от твоите предци. И ти, когато говориш с мене, нямаш насреща си само мене, когото виждаш, но аз нося отпечатъците на моите близки, на моя род, на моята история. Това е нещо, което игнорираме при общуването си с другите.

Отваряне на целия текст

Автор Лимасолски митр. Атанасий

2Никой не може да говори и да изчерпи молитвата, защото тя е съвършено дело, което по своята същност принадлежи не на човека, а на Ангелите, на състоянието отвъд този свят и не може нито да се изрази, нито да се опише. Човек  може само да каже няколко неща за нея и най-вече за простия начин, по който тя се извършва, а за останалото ще го извести самата молитва. Трябва да знаете, че никой човек не се моли по същия начин като другия, абсолютно никой. Както никой човек не говори така, както другият говори, никой не се чувства така, както другият се чувства, никой не мисли така, както другият и никой не е като другия. Така и молитвата, която е изражение на човека, израз на целия човек към Бога, не може да бъде подобна на нещо друго. Затова отците на Църквата винаги дават определени практически съвети, оставят човека да ги прилага и самата молитва се превръща във водач за човека. Ако ние предварително поискаме да схематизираме молитвата, метода на молитвата, тогава съществува опасността да се задоволим с метода и да забравим същността и целта, защото молитвата не е нищо друго, освен средство, докато целта е Христос, личността Иисус Христос.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Лев (Жиле)

lev gilletТази книга не е нито научна история на Православната духовност, нито подробен богословски трактат върху аскетичната и мистичната благодат, нито описание на психологията на православните мистици, а кратко и съвсем несложно въведение в първите принципи на духовността на Източната православна църква.

Тук духовният живот се разглежда в светлината на учението на Източната православна църква. Наименованието се отнася до онези сестри-църкви, чиято вяра се изразява в решенията на седемте Вселенски събора и които поддържат общение с Патриарха на Константинопол и апостолските престоли на Антиохия, Александрия и Йерусалим. Като църква, Православната църква има своето точно определено учение по въпросите на аскетиката и мистиката и това учение е Предание (παράδοση), което върви от самото начало на християнството и до днес. Това Предание, а не лични теории – били те негови или на произволно избран духовен писател, колкото и велик да би бил той, се опитва да изложи тук авторът.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме