Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Прот. Василиос Термос

Fr V_TermosТук ще се опитаме да разсъждаваме върху понятието за духовността, за която се говори много както в Църквата, така и извън нея. Смяната на хилядолетието е добър повод да анализираме какво всъщност представлява онова, което наричаме духовност, духовен човек и духовен живот. Да различим недоразумения и погрешни схващания, но и да се запознаем по-добре със смисъла на православната духовност. Още в началото ще уточня, че няма да се занимаваме изобщо с журналистическата терминология, която нарича духовен човек човека на изкуството и културата. Тази употреба не ни интересува, защото е погрешна. Ще говорим за духовността в религиозен и в богословски смисъл.

Моралистичната духовност

Едно по-старо разбиране за духовността, което идва от миналото и което все още е актуално (макар и по-малко в сравнение с преди) определя духовността преди всичко като въздържание, сдържаност. С други думи, „духовността” се състои в това, човек да обуздава поривите, емоциите, желанията си. Така човек, който не се гневи, има право да бъде наречен, според това разбиране, духовен човек, както и онзи, който няма силно изявено сексуално желание или го е подтиснал, също се нарича духовен човек. Този вид духовност ще наречем моралистична. Причината за това е, че тук целият ни интерес е съсредоточен върху морала, както той се разбира въз основа на външни критерии. С други думи, ако човек се държи съгласно изискванията на морала – разбира се, тук има неразбиране на самото понятие за морал – тогава го наричаме духовен човек, казваме, че той води духовен живот. И често пъти подкрепяме този възглед със съответните цитати, например: тъй като св. ап. Павел казва, че плодът на Светия Дух е кротостта, то тогава правим извод, че този, който не се гневи, е човек на Светия Дух. Не е трудно човек да разбере колко заблуди се крият тук. Защото, ако това мислене бъде развито и човекът прекара целия си живот, мислейки, че е „духовен”, защото не се гневи и, следователно, притежава кротост, тогава можем да говорим за истинска трагедия – той рискува да прекара целия си живот в лъжа.

Отваряне на целия текст

Автор Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)

Metr Hilarion_AlfeevВ съвременния руски език думите мистицизъм, мистичен, мистика се използват в най-различни значения. За мистиката говорят като за нещо загадъчно, неразбираемо и тайнствено. Много често терминът мистичен се използва за окултни и демонични явления: в този контекст под „мистицизъм” се разбират различни явления с естествен или противоестествен характер, свързани в различна степен с окултизма. Всички тези значения на мистицизъм и мистика нямат никакво отношение към онова, за което ще стане дума тук. Ще говорим за християнската мистика, а християнството и окултизмът нямат нищо общо. Ще стане дума за неща, принципно различни от обичайните, които се подразбират под думата мистика. Ще стане дума за опита на общението на човека с Бога – опит, който в богословската наука е прието да се нарича мистичен.

Мистицизъм, мистика и мистичен произхождат от гръцкото прилагателно име μυστικός, означаващо тайнствен. В съвременното християнско богословие мистицизъм наричат такъв религиозен опит, който се основава върху срещата с Бога лице в лице – тайнствена и свръхестествена среща с Реалността, превишаваща всяко човешко възприятие. Мнозина мислят, че след като Бог е невидим, няма никаква възможност да се докоснем до Него непосредствено и да Го видим. Но опитът на Църквата показва, че виждането на Бога е възможно – въпреки че Бог по природа е невидим, срещата с Него е възможна, макар Бог да се намира отвъд пределите на разбирането и постижимото.

Отваряне на целия текст

Автор Лимасолски митр. Атанасий

99899Когато човек влиза в Църквата и се подвизава в нея, той иска да види нещо, някакъв резултат. Това непременно ще се случи  ще стане някаква промяна в него, ще се появи някакъв плод от цялото това усилие и борба. Светите отци казват, че всичко, което правим в живота в Църквата, го правим, за да придобием Светия Дух. Целта на живота в Христос, казва св. Серафим Саровски, е придобиването на Светия Дух. Следователно има конкретна цел, поради която водим тази борба, малката борба, която всеки от нас води.

Това ни напомня за думите на Христос в Евангелието, когато говори за сеяча и за семето, което пада в сърцето на хората и дава плод. Когато се говори за плод, ние си представяме дърво, което дава плод. Духовният живот има паралелен път. В Евангелието Христос оприличава Себе Си, т. е. Бога на Сеяч. И Господ ни казва нещо много важно: че в крайна сметка значение, тежест и отговорност за плодовете има не семето, нито сеячът, а почвата. Сеячът, казва Христос, е Бог, а семето  Божието слово. Това означава, че Бог е Същият за всички и всички слушат Неговото слово по един или друг начин. Всеки чува словото, приема го, но земята, почвата, е тази, която носи тежестта и отговорността за плодородието на семето.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Михаил Кардамакис

011Прошката и любовта в действителност са пламенна реалност: блажената и пресвята любов. „Божията любов е безсмъртен огън“, защото, когато говорим за любовта, говорим за Божията любов; „тя издига от земята и мрази земните неща“.[1] Тя е „свързката на съвършенството“ (Кол. 3:14), пълнотата на богодаруваните добродетели, майка на есхатологичното усъвършенстване. Всичко ще отпадне и ще пребъдва само любовта (1 Кор. 13:1 сл.); виждането – лице в лице – на другия в светлината на Божието лице; безкрайното веселие от гледането на красотата на Лицето и на лицата; нерушимата радост, че живеем отново в рая, че сме обитатели на Царството. „Рай е Божията любов, в която е насладата на блаженствата... Любовта е Царството, което Господ тайно е обещал на апостолите, ... новото ядене и пиене на трапезата на царството Божие“.[2] С една дума, този, който е стигнал до любовта, е стигнал до Бога.[3]

Тази любов покрива много грехове (1 Петр. 4:8), но съдържа и богатство, цялото богатство на благата. Тя е неограничена и неизчерпаема, трайно изкуство и изобретяване, пълнота и съвършенство, за да не може нищо да остане без отговор, за да се надяваме дори там, където всичко е загубено. Тя е майка и хранител на добродетелите и на харизмите, винаги новото и дивно в нашия живот, това, от което единствено има нужда човекът, за да бъде човек, за да живее и да победи смъртта. Без любовта всичко е суетно и безполезно, безумно и несъвършено, нечисто и безизходно. Без любовта прошката остава непонятна и невъзможна.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Михаил Кардамакис

loupisБез любовта всичко остава неопределено и незавършено. Любовта е „свръзката на съвършенството” (Кол. 3:14), първата и последна мяра и критерий за личностите, събитията и нещата. Казахме вече, че животът би могъл да се нарича любов и любовта – живот. „Твоята цел е животът и животът ти е любовта, тоест всеки друг (човек)”. Другият не е моят ад, а моят рай. Той става мой ад, когато аз не ставам негов рай. „Колкото повече се отдалечаваме помежду си, толкова повече се отдалечаваме и от Бога. . . и колкото повече се съединяваме с ближния, толкова повече се съединяваме с Бога”(Авва Доротей). „Не можеш да срещнеш Бога, освен в любовта към другия, която стига дотам да превърнеш неговата болка в своя, защото, ако Бог е любов, не може да живееш, освен в състояние на любов към другия”. Любовта е „път по-превъзходен” (1 Кор. 12:31; 13:1), в който християнският живот и евангелското съвършенство трябва да намерят своя израз: ако искаш да спасиш живота си, трябва да го загубиш. В истински свободната любов не просто изразяваме чувства и любопитстваме, а следваме пътя на кеносиса на Кръста, на оттеглянето от претенциите на индивидуалистичния живот, както и на приемането на изискванията на живота на другите.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Василиос Термос

18Донякъде това заглавие може да ни озадачи. Свикнали сме да говорим за покаянието и сме чели много за него. Също така сме слушали и чели много за любовта. Две много важни понятия, две много важни реалности от нашия духовен живот. Как тези две понятия могат да се съвместят в едно заглавие, особено когато е формулирано по такъв начин, че едва ли не да се отъждествяват? Покаянието, видяно като любов, изследвано като любов. Покаянието под формата на любов и покаянието със съдържание любовта: това са възможни разяснителни варианти.

Понятията и стереотипите, които всеки от нас има за тези две понятия, очевидно не съвпадат. Говорим за покаяние и имаме предвид скръбта по Бога, сълзите на покаянието, съкрушението, плодовете на покаянието, делата на покаянието и всичко онова, за което сме чели и слушали. Говорим за любовта и в ума ни изникват жертвата, отдаването, човеколюбието, взаимното проникване с другия човек. Как тези два различни стереотипа, две толкова различни картини могат да се съединят и то по такъв начин, че – повтарям – едва ли не да се отъждествяват?

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Лев (Жиле)

lev gilletПравославната духовност, такава, каквато съществува понастоящем, е резултат от продължило деветнадесет столетия разгръщане. Разгръщане, към което са допринесли различни етнически и културни фактори (палестинският, сирийският, елинистичният, славянският и т. н.), но чиято хомогенност е била обезпечавана от общата християнска вяра. Елементите, възприети последователно в хода на това разгръщане, не трябва да бъдат схващани като насложени пластове, всеки от които завършва там, където започва другият. Те са по-скоро динамични, извиращи един след друг, потоци. Разклоняват се, пресичат се един друг, срещат се и продължават чак до наше време.

В разгръщането на Православната духовност можем да различим шест основни елемента: библейски, първохристиянски, интелектуален, ранномонашески, литургичен и техническо-съзерцателен.

Отваряне на целия текст

Автор Лимасолски митр. Атанасий

2Никой не може да говори и да изчерпи молитвата, защото тя е съвършено дело, което по своята същност принадлежи не на човека, а на Ангелите, на състоянието отвъд този свят и не може нито да се изрази, нито да се опише. Човек  може само да каже няколко неща за нея и най-вече за простия начин, по който тя се извършва, а за останалото ще го извести самата молитва. Трябва да знаете, че никой човек не се моли по същия начин като другия, абсолютно никой. Както никой човек не говори така, както другият говори, никой не се чувства така, както другият се чувства, никой не мисли така, както другият и никой не е като другия. Така и молитвата, която е изражение на човека, израз на целия човек към Бога, не може да бъде подобна на нещо друго. Затова отците на Църквата винаги дават определени практически съвети, оставят човека да ги прилага и самата молитва се превръща във водач за човека. Ако ние предварително поискаме да схематизираме молитвата, метода на молитвата, тогава съществува опасността да се задоволим с метода и да забравим същността и целта, защото молитвата не е нищо друго, освен средство, докато целта е Христос, личността Иисус Христос.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме