Автор Георги Федотов

Нашата епоха отново поставя въпроса за мястото на Русия – като събирателна „християнска нация“ – в Европа. Старият спор между славянофилите и западниците за това с Европа ли върви Русия, или върви по пътища, различни от пътищата на Европа, и дори против Европа, продължава. И западничеството, и славянофилството, които като че ли бяха изчерпали аргументите си, се възраждат с нова аргументация, на основата на преживения исторически опит. Това възраждане на историко-философската рефлексия свидетелства за това, че революцията е затворила цял един период от руската история – петербургския, и го е затворила така, че, в общото съзнание, „завръщане към миналото няма“: пред Русия е открит нов път, който все още не е известно накъде води. Естествено, от тук се ражда размисъл, расте тревога, трагически недоумения за съдбините на Русия, за сфинкса на руската история. Питаме се съхранява ли се единството на руската душа – при тази рязкост и радикализъм на историческите превратности?

Отваряне на целия текст

Автор Гелиан М. Прохоров

В продължение на седемдесет и две години протойереят от катедралния събор на Кронщад „Св. ап. Андрей“ – о. Йоан Кронщадски (1829-1908), и просветителят на Япония – архиеп. Николай (1836-1912), са били съвременници. Сравнително неотдавна и двамата са причислени към лика на светците: седем години по възрастният о. Йоан Кронщадски – през 1964 г. (от Руската православна задгранична църква, а в 1990 г. – от отечествената), а шест години след него, през 1970 г. – и архиеп. Николай Японски.

И двамата са от дълбоката руска провинция: о. Йоан (Иван Илич Сергиев) е роден в с. Сура, в Пинежска околия на Архангелска губерния, а св. Николай (Иван Дмитриевич Касаткин) – в Берьозовски погост,[1] Белска околия на Смоленска губерния. И двамата са завършили провинциални духовни семинарии: о. Йоан – Архангелската, а св. Николай – Смоленската. Сетне и двамата завършват образованието си в Петербургската духовна академия: о. Йоан – през 1855 г., а св. Николай – пет години по-късно, през 1860 г.

Отваряне на целия текст

Автор Неделко Радосавлевич

През цялото съществуване на автокефалната Печка патриаршия (1557-1766 г.)[1] начело както на нея, така и на отделните епархии, се намират личности, които не са от сръбски произход. Между тях най-много са гърците, които постепенно идват на нейна територия след османската офанзива против хабсбургската войска от 1690 г. и първото голямо преселение на сърби в Хабсбургската монархия. Значителен брой от тях влизат в структурата на Печката патриаршия след Белградския мир от 1739 г. и запазват присъствието си там до премахването на автокефалията. Когато се проучват архиереите, принадлежащи на други народи, особено място се отделя на тези от български произход. За разлика от гърците тяхното присъствие основно не се разглежда като необичайно с оглед на това, че през цялото време докато съществува автокефалността на Печката патриаршия, съществува и известно отъждествяване между българи и сърби поради етническата им и езикова близост, което ги отличава от другите православни поданици на Османската империя. Титулът, който носи главата на Печката патриаршия включва и българска земя.[2] Това има основание в реалността, тъй като в нейния състав влиза част от българското етническо пространство около Кюстендил и Самоков. В тези области съществуват особени епархии, чийто йерарси вземат активно участие в освободителните движения на Балканския полуостров в края на 17 и първата половина на 18 в.[3]

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова

Вселенска Константинополска патриаршия

На 18 март Вселенската патриаршия реши да затвори църквите и всички свои манастири, намиращи се в нейна юрисдикция, независимо в коя страна се намират. В изявлението се казва, че Патриаршията наблюдава ситуацията с голямо чувство на отговорност пред вярващите и всички хора, и затова въвежда още по-строги ограничителни мерки. Призовават се всички християни да останат по домовете си и да ограничат до минимум излизанията си, за да запазят своето здраве и здравето на обществото. Подчертава се необходимостта да се спазват всички мерки на здравните власти за общо благо. Отменят се всички служби до края на месец март, но храмовете ще останат отворени за лична молитва на вярващите. Тези мерки могат да бъдат продължени, се казва в изявлението. Във всички ставропигиални манастири богослужението ще продължи, но няма да се допуска участие на поклонници.

В свое специално изявление Вселенският патриарх Вартоломей заяви: „Може би някои от вас чувстват, че тези драстични мерки оскърбяват или нараняват вярата. Но не нашата вяра е застрашена, а вярващите, не Христос – а християните, не Богочовекът, а ние, хората. Нашата вяра е дълбоко вкоренена в сърцевината на нашата култура. Вярата ни е жива и никое извънредно положение не може да я ограничи“.

Отваряне на целия текст