Мобилно меню

3.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 3.67 (12 Votes)

serbia Делегацията на Сръбската патриаршия ще замине за Крит, за да участва в Светия и велик събор. Това е станало ясно преди час на заседанието, свикано от патриарх Ириней, на архиереите-членове на делегацията. Целта на заседанието е била да обсъдят окончателната позиция на Сръбската църква след руския отказ за участие в събора.

Новината, съобщена от Orthodoxia info, е потвърдена от Черногорския митрополит Амфилохий (Радович), който е в Крит за подготовката на посланието на събора. Той  е заявил също, че е налице "добра воля да бъде прието предложението на Сръбската патриаршия срещата в Крит да бъде първата фаза на събора". Съобщение за решението на Сръбската църква на сайта на Сръбската патриаршия все още няма. 

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (8 Votes)

semiatisteСемятичкият епископ Георгий заяви в интервю за в. "Етникос кирикас", че Полската църква ще участва нормално в събора в Крит. Той изрази огорчението и безпокойството на Полската църква от решението на онези поместни Църкви, които заявиха, че няма да участват в Православния събор, а именно: Българската, Антиохийската, Руската и Грузинската. Всички автокефални и общопризнати православни Църкви са 14. 

Полският епископ Георгий вече е в Крит, за да участва в комисията по съставянето на посланието на събора. На въпрос относно решението на Руската църква той отговори: "Не съм член на Руската църква, за да коментирам решението й. Разбира се, това е една важна Църква както в исторически план, така и поради броя на православните християни, които са под нейна юрисдикция. Фактът, че толкова църкви отказаха да участват в събора предизвиква огорчение, защото се подготвяхме за това толкова години. И аз участвах в продължение на десет години в подготовката и живеех с надеждата, че съборът ще се осъществи".

"Най-разочароващото е, че тези решения се взеха в последния момент, както се казва, пет минути преди началото на събора, когато вече беше проведена толкова голяма подготовка и всички го очакваха - и народът, и Църквата, а и светът като цяло".

Отваряне на целия текст

3 1 1 1 1 1 Rating 3.00 (20 Votes)

21322В специално интервю за гръцкия сайт Ромфея Волоколамският митр. Иларион призовава Вселенския патриарх Вартоломей да прояви смирение и "присъщата си вътрешна духовна сила" и да отмени провеждането на събора в Крит.

Той повтаря единствения аргумент на Московска патриаршия срещу събора, а именно "неучастието на поне четири църкви" (в хронологичен ред на отказите: Българска, Антиохийска, Грузинска и Руска). 

Митрополит Иларион твърди, че решението на Московска патриаршия никак не е израз на влошени отношения с Константинопол и припомня свои спомени от първото посещение на патриарх Кирил във Фенер, "приятелските разговори на двамата Предостятели и високото равнище на взаимно доверие, което бързо се разви помежду им". Същата чудесна атмосфера имало и по време на ответното посещение на патриарх Вартоломей в Русия. Митрополит Иларион споделя и личните си впечатления от "високия личностен авторитет на Всесветейшия патриарх, който се дължи на богатите му харизми и вътрешна духовна сила. Винаги съм се възхищавал на мъдростта, която го отличава като йерарх, заедно с неговата достъпност и искреност".

Митр. Иларион заявява, че "до последния момент на подготвителния период с нашите братя от Константинополската патриаршия имахме съзидателно сътрудничество за подготовката на Светия и велик събор".

Отваряне на целия текст

3.75 1 1 1 1 1 Rating 3.75 (16 Votes)

7182Атинският архиепископ Йероним коментира за Ортодоксия.инфо "отсъстващите" от Събора в Крит Църкви:

"Недоумявам. След като всички заедно решихме да има Събор, как след това някой казва, че няма да дойде?! Но всеки е свободен да решава каквото иска. От друга страна обаче, Съборът не е Всеправославен, нарича се "Свят и Велик Събор", следователно, които и да бъдем там, ще проведем Събора".

Гръцката църква също има сериозни противоречия с Константинополската патриаршия - преди всичко заради откриването на екзархия в Атина и заради статута на т.нар. "нови земи" в Северна Гърция, но Атинският архиепископ Йероним нито веднъж не си позволи да изтъкне това като причина Гръцката църква да се отметне от решението си за участие в Събора. Гръцките митрополити проведоха сериозен богословски диалог върху предложените текстове, имат своите предложения за промени и уточнения, които ще внесат според предвидения в Правилника на събора ред.

Отваряне на целия текст

3.875 1 1 1 1 1 Rating 3.88 (16 Votes)

noPadПравославни богослови и учени от целия свят отправиха отворено писмо към Предстоятелите на Православната църква и всички православни християни по света по повод разделението между Църквите, настъпило дни преди свикването на Всеправославния Събор. В писмото-петиция (тук) се казва:

Ние, долуподписаните православни богослови от различни страни, отправяме това писмо към предстоятелите на Православната църква, към всички православни християни по света, както и към всички хора с добра воля. Обръщаме се към Вас, водени от дълбока загриженост за нашата Църква, чието единство е видим израз на Новия живот в Христа пред всички човеци. Молим се предстоящият Събор – толкова чакан и толкова дълго подготвян – да принесе плодовете на Духа, пръв сред които е всеправославното единство. Ето защо ние одобряваме споразумението на предстоятелите на православните църкви, оповестено на всеправославното съвещание през януари 2016 г., за свикване на Свят и Велик Събор в Крит в средата на юни 2016.

Вярваме, че няма никакви непреодолими трудности Съборът да започне работа през юни, независимо от това, че бяха повдигнати съществени въпроси относно проектодокументите и начина на работа. Признаваме, че някои от тези въпроси са напълно основателни, като например настояването да се поднови обсъждането на предложените проектодокументи. Съгласни сме също, че са налице много други въпроси, свързани с Църквата през XXI в., които изискват всеправославно разглеждане.

Отваряне на целия текст

3.7826086956522 1 1 1 1 1 Rating 3.78 (23 Votes)

6e3В изявление на Богословския факултет на Солунския университет се казва, че преподавателите и студентите във факултета, водени от чувство за отговорност за църковния живот, отправят следното послание към православните предстоятели и архиереи, свещеници и миряни, много от които са били и техни възпитаници:

- Всички събори от първия Апостолски събор насам се свикват, когато в живота на Църквата и в нейното свидетелство в света възникват сериозни проблеми, които се решават при съборните разисквания и решения.

-  След дългогодишна подготовка, по време на събранията на предстоятелите във Фенер през 2014 г. и в Шамбези през 2016 г. е решено от всички Православни църкви Светият и велик събор да бъде свикан. 

- Неотдавнашните призиви за оттегляне и негативните изказвания са оскърбление срещу безценната съборност и заплашват скъпоценното единство на Православните църкви.

Отваряне на целия текст

4.5555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (9 Votes)

article 25842Албанският Св. Синод излезе с позиция относно разногласията между Православните църкви, изострили се броени дни преди откриването на Светия и велик събор. В становището се казва, че свикването на Събора е належащо и то не може, нито е канонично да се отмени без решение на съответния орган, който го е решил. Опитите да се осуети провеждането на Събора като всеправославното начинание само с изявления на отделни църкви са несъстоятелни и укорими.

При това свикването на Събора беше решено от Предстоятелите на Поместните православни църкви през март 2014 г. и макар че тогава това решение не беше подписано от една от присъствалите църкви, процедурата продължи без някой да я смята за невалидна, защото преобладаващото мнозинство я прие и приложи.

Ето и целия текст на позицията:

1. Свикването на Събора беше решено на двете последни срещи на Предстоятелите на поместните православни Църкви в Цариград през 2014 г. и в Шамбези, Женева, през 2016 г. Решението в Цариград не беше подписано от една Църква, но въпреки това преобладаващото мнозинство го прие. Същото се случи и на срещата през 2016 г. в Женева.

Отваряне на целия текст

4.7 1 1 1 1 1 Rating 4.70 (40 Votes)

04Писмо на представителя на Света Гора на Светия и Велик събор в Крит архимандрит Тихон, игумен на манастира Ставроникита, до Св. Кинотис

Гръцките медии разпространиха писмото на архим. Тихон, игумен на светогорския манастир Ставроникита, който бе представителят на Света Гора на Светия и Велик Събор на Православната църква в Крит и съветник на делегацията на Вселенската патриаршия. То представя гледната точка на атонския игумен към протеклия Събор и неговите решения и има за цел да запознае светогорските братя със случилото се в Крит.

Игуменът на Ставроникита пише, че качеството му на съветник на патриаршеската делегация му е отредило по-скоро почетна роля по отношение на практическото обработване на предложенията за промени в проектодокументите на Събора, но е имал възможността пълноценно да участва в обсъжданията на Светия Събор.

"Имах възможността да се запозная и да общувам с множество архиереи, да получа тяхната благословия и същевременно да приема тяхното уважение към Света Гора, но и очакванията им тя да продължи да бъде действен пример за духовен живот и подкрепа за подложения на множество изкушения свят. Също така установих простотата и скромната непринуденост на повечето от тях, взаимното ни общение в Светия Дух, съгласие и сходен подход към повечето от темите на Светия и Велик Събор, но и по много друго въпроси. Тази добросъвестност и вярност към идентичността на Православния архиерей бе видима у повечето членове на Светия Събор, като на този фон пролича ясно неспособността на отделни участници да изразяват по актуален и изкусен начин богословското слово, както и повлияването на други от светския дух и начин на мислене. Но у никого ние не успяхме да забележим желание или намерение за компромиси с Православната вяра и особено що се отнася до диалога и общуването с римокатолиците. Даже напротив, единодушно бе приет и записан като абсолютно неприемлив метод прозелетизмът на унията.

Отваряне на целия текст

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)

Antoine ArjakovskyПравославните църкви обявиха на 27 януари в Шамбези, че ще се съберат на Всеправославен събор, който ще се проведе между 16-27 юни 2016 г. в Православната академия на Крит. Съборът бе подготвян от православните църкви още от началото на 30-те години – за да разреши на първо място конфликта, разразил се след избора на Константинополската църква да приеме обновен литургичен календар спрямо юлианския календар от 4 век. Славяноезичните църкви така и не успяха да постигнат споразумение по този въпрос с гръкоезичните църкви до началото на Втората световна война. След 1945 г. православният свят общо взето се раздели на славяноезични църкви, които станаха част от комунистическия свят, и църкви с гръцка и арабска традиция, принадлежащи към свободния свят. През 1948 г. Константинополската църква участва в създаването на Световния съвет на църквите, докато Московската патриаршия организира съвещание, за да осъди икуменическото движение. Съборният процес получи ново начало едва през 1961 г. на Родос от Константинополския патриарх Атинагор. Той бе ревностен икуменист и дори искаше да даде положителен отговор на поканата, отправена към Източната църква от папа Йоан XXIII за участие във Втория ватикански събор. Атинагор обаче е бил наясно, че преди това трябва да уреди трийсетината спорни теми в православния свят, възникнали с течение на времето. Разривът през 1970 г. между Москва и Константинопол, свързан с автокефалията, която Руската православна църква даде на Православната църква в Северна Америка, блокира наново този процес. През 1976 г., след договореностите от Хелзинки, православните църкви решиха отново да започнат съборния процес, свеждайки списъка от разногласия до 10 теми. Ала нова криза изникна през 90-те години, след рухването на СССР, между Москва и Константинопол по повод на преминаването на някои традиционно славяноезични църкви под гръцка юрисдикция (като църквите на Естония, Украйна и бивша Чехословакия). Така междуправославната „съборност” заскърца отново спрямо възможността 300 млн. православни да постигнат помежду си единство.

Отваряне на целия текст

4.6153846153846 1 1 1 1 1 Rating 4.62 (273 Votes)

WarningСтатии в институционалните сайтове на БПЦ-БП клеймят православните предстоятели и архиереи на десетте църкви-сестри, участвали на Светия и велик събор в Крит.

Решението на Св. Синод на БПЦ да откаже участието на нашата Църква в Събора, свикан в Крит, беше последвано от лавина статии, интервюта и „анализи“, които се опитват да оправдаят синодалния избор. Последните две публикации по темата – "Критска пролет" за Православието 1 и 2 част с автор Велислава Дърева (главната редакторка на синодния официоз е "редактирала" заглавието, но ние цитираме по първообраза - б. р.) сякаш обобщават основните тези, които, за голямо съжаление, се основават на лъжи, манипулации и откровени обиди към най-големия православен форум на епископите на Христовата църква и към самите архиереи, участвали в него.

Ако двете писания бяха останали в първоизточника, в който бяха публикувани, то това щеше да се счита за лично мнение на журналистка със социалистически възгледи. Нещата се променят обаче коренно, когато текстовете са качени в сайта на Ловчанска митрополия, а по-късно по настояване на правоправящия архиерей на същата епархия двете статии се публикуват и на страницата на Българска патриаршия. Така на официалния сайт на БПЦ стои текст, който обвинява (sic!) в ерес и предателство на Православието всички предстоятели на Църкви и епископи, участвали в Светия и велик събор в Крит.

Ако ръководството на БПЦ настоява, че така изнесената позиция съответства на мнението на всички български архиереи, то е редно те да обявят, че вече не може да съслужат с епископите, участвали в събора, определени официално (?) за врагове и предатели на Православието.

Отваряне на целия текст

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.