Ваше Високопреосвещенство, благодарим Ви, че приехте нашата молба да отговорите на няколко въпроса, свързани с най-голямото църковно събитие през последните векове – Светия и велик събор на Православната църква. Вие бяхте член на делегацията на Гръцката православна църква, а също така сте един от най-близките сътрудници на Атинския архиепископ Йероним ІІ, затова бихме искали да Ви помолим да споделите каква беше атмосферата на събора, какви трудностите имаше по време на дискусиите и лесно ли се постигаше консенсус?
- Благодаря на „Двери“ за честта, която ми оказа, като прави достояние на толкова много читатели в България моето смирено мнение.
На всеки събор, от Апостолския до Светия и велик събор на Крит, е имало разногласия, затова в Правословната църква съществува институцията на събора, за да могат в дух на братство и единство, осенени от благодатта на Светия Дух, да се взимат най-добрите решения за Църквата Божия. Съвсем естествено е на такъв голям форум да има разногласия, но всички изказвания бяха свободни, без натиск, всеки можеше да се изкаже, както намери за добре, по два и по три пъти.
Митрополит Хризостом Месинийски е председател на каноническата и догматическата комисия при Св. Синод на Еладската православна църква и професор по Догматическо богословие в Богословския факултет на Атинския университет
- В безизходица ли е организацията на Светия и велик събор?
- Не смятам, че се намираме в безизходица, но истината е, че проблемите са сложни. Играят се лоши игри на надмощие – нещо, което не би трябвало да се случва, тъй като нещата са ясни още от двете последни събрания на предстоятелите на православните църкви и не смятам, че проблемите, които днес се споменават, са причина за отлагането на Светия и велик събор.
- Вярвате ли, че някой иска да командва играта в този момент?
- Да, вярвам, че някои искат да играят ролята на съорганизатори, затова и казвам, че става дума за игри на власт и да се размаха пръст на Вселенската патриаршия, казвайки: ти не си този, който имаш организаторската роля в този важен момент за свикването на Светия и велик събор.
Грузинският митрополит на Поти и Коби Григорий счита, че истинската причина за отказа на Грузинската църква от участие в Събора не е била огласена. Единственото "ново" нещо, случило се между двете решения, е отказът на Българската църква да участва в събора. Според него неучастието на Грузинската патриаршия ще затвърди подозрението, че тя е сателит на Руската църква.
И по-конкретно митрополит Григорий е заявил следното пред своите събратя:
На 25 май, преди две седмици, заседава св. Синод на Грузинската църква, когато бяха разгледани зебележките относно предсъборните текстове. Беше приета позиция на Грузинската църква за Светия и велик събор. Също така беше определен списъкът с епископите и други членове, които ще представляват Грузинската църква на събора. По време на заседанието бяха изслушани критичните и негативни оценки на преподавателя Едишер Челидзе и митрополита на Цагери и Лентеки Стефан, чиито мнения бяха приети от синода на Грузинската църква. Тогава изразих мнението си, че по този въпрос е по-добре да се свика един широк съвет от богослови. От страна на синода позицията ми беше приета, но други епископи отбелязаха, че вече е твърде късно за това. Следователно, позицията ми остана само на хартия. Днес, две седмици по-късно, отново заседава извънреден синод, за да обсъди участието или не на Грузинската църква в Светия и велик събор. Питам:
Навпактският митр. Йеротей (Влахос) даде обширно интервю за регионалната телевизия Nafpaktianews относно своето участие в Светия и велик събор на Православната църква. Митрополитът, който стана известен с активните си писмени и устни критични коментари преди началото на Събора в Крит и взе дейно участие в неговите дискусии, дава своята оценка на завършилия църковен форум, определяйки го като голямо историческо събитие за живота на Църквата и цялото общество. Той заяви, че това е първият му публичен коментар по темата и неслучайно е избрал това да стане от неговата митрополия и пред медия в неговата епархия. И по-конкретно той каза:
"Като участник в Светия и велик събор за мене беше голяма радост да присъствам на този Велик събор на Православната църква и да наблюдавам всичко, което беше казано и се случи. Това беше събор най-вече на предстоятелите на автокефалните църкви, защото те подписваха предварителните документи за Събора, основно те вземаха участие в дискусиите и подписаха крайните документи. Ние, останалите архиереи, също се включвахме, но говореха най-вече предстоятелите.
Светият и велик събор е безспорно историческо събитие, своята оценка за което ще дадат следващите поколения и цялата Църква.
Като всяко събитие и Съборът имаше и положителни, и отрицателни страни. Положителните са, че се сложи край на митовете. Защото се разпространяваха митове като, например, че след 1000 години се свиква за първи път Събор и т. н. Аз многократно писах и говорих, че това не е така, че Църквата има много свои събори през вековете. Но и Вселенският патриарх на Събора постоянно наблягаше, че Църквата е съборна - всяко събрание, всяка служба е събор. В енцикликата се споменават всички големи събори, на което и аз държах - на св. Фотий, на св. Григорий Палама, на Източните патриарси и т. н.; и всички те се определят като "събори с вселенски авторитет", тоест, вселенски събори. Затова не може да казваме, че това е бил пръв Събор на Православната църква след 1000 и повече години. Чудех се и питах: защо го наричат така? Ами, отговаряха ми, за да предизвикаме журналистическия интерес и вниманието на хората.
Вчера и днес участниците в Светия и велик събор в Крит обсъждаха темите за Мисията на Църквата, за Диаспората и за Автономията и начините на нейното провъзгласяване. Обсъжданията ще продължат и през утрешния ден. Те протичат много активно, с участието на много епископи от всички поместни Православни църкви.
Участниците са приели някои от предложенията за промени в документа за Мисията. Център в дискусиите по този документ е станало пространното изложение на Навпактския митр. Йеротей (Влахос), който е настоявал навсякъде в текста думата "личност" да се замени с "човек". Митрополитът е извел тези различия от триадологичната проблематика. Самият Пергамски митр. Йоан Зизюлас, който е автор на проекто-документа за Мисията, е отказал да дебатира по предложението за тази редакция. Вселенският патриарх Вартоломей е изразил мнението, че това са двама водещи гръцки богослови, но този спор е по-добре да бъде проведен на друго място, тъй като и самият той не се чувства компетентен да вземе отношение. Ярка е била намесата на Александрийския патриарх Теодор, който заявил, че православното богословие трябва да излезе от кабинетите и да отиде да свидетелства в реална мисионерска среда: "Какво да обясня на моите клирици-мисионери и пасоми в Африка, като ме питат какво решихме за православната мисия? Да им обяснявам разликата между човек и личност ли?!"
Сред обсъжданите предложения за промени в дебатите за диаспората се е искало да се премахне дублирането на епископските титли в различните юрисдикции (напр. двама или трима митрополити на Ню Йорк или на Чикаго и пр.). Обсъждано е и дали, например, епископският титул да бъде "епископ в Бразилия" или "Бразилски епископ", тъй като последното е прекалено претенциозно и не оставя възможност за други юрисдикции в съответната страна. Предложено е да се въведе редовно свикване на Всеправославни събори с периодичност 7-10 години, за да свикнат Православните църкви да общуват и да решават заедно своите проблеми, както подобава на едната Христова църква. Вселенският патриарх Вартоломей е предложил също Съборът да потвърди осъждането на етнофилетизма като ерес. На това предложение Румънският патриарх Даниил е изказал своите опасения, че това създава риск "заедно с мръсната вода да се изхвърли и бебето", което, според него, е чистият патриотизъм.
Послание на Светия и велик събор на Православната църква до православния народ и всеки човек с добра воля
Прославяме и славословим Бога на “милосърдието и на всяка утеха” (2 Кор. 1:3) затова, че ни удостои да се съберем в седмицата след Петдесетница (19-26 юни 2016 г.) в Крит, където св. апостол Павел и ученикът му Тит проповядваха евангелието в първите години от живота на Църквата. Благодарим на Троичния Бог, че благоволи да завършим в единомислие дейността на Светия и велик събор на Православието, който свика Вселенският патриарх г-н Вартоломей с единодушното съгласие на предстоятелите на поместните православни автокефални църкви.
Следвайки вярно примера на апостолите и на богоносните отци, ние получихме отново благата вест за "свободата, която Христос ни дарува” (Гал. 5:1). Основа на богословските ни търсения беше убедеността, че Църквата не живее за себе си. Тя предава свидетелството за благовестието на благодатта и на истината и предлага на цялата вселена Божиите дарове: любовта, мира, справедливостта, помирението, силата на Кръста и на Възкресението и очакването на вечността.
1. Основен приоритет на Светия и велик събор беше прогласяването на единството на Православната църква. Основано на светата Евхаристия и на апостолското приемство на епископите, съществуващото единство трябва да бъде подкрепяно и да носи нови плодове. Едната свята, вселенска и апостолска Църква е богочовешко общество, предвкусване и преживяване на есхатона в светата Евхаристия. Като една непрекъсната Петдесетница е незамлъкващият пророчески глас, присъствието и свидетелството за царството на Бога на любовта. Вярна на единодушното апостолско предание и опита в тайнствата, Православната църква е автентичното продължение на Едната свята, вселенска и апостолска Църква, както се изповядва в Символа на вярата и се потвърждава от учението на църковните отци. Църквата ни живее тайнството на божествения промисъл в своя светотайнствен живот с център светата Евхаристия.
Днес в 11 ч. в Православната академия в Хания, Крит, започна първата сесия на Светия и велик събор. Работата на Събора се излъчва на живо по държавната телевизия ЕРТ 1 и може да бъде наблюдавана от всички (тук), като основните изказвания са на гръцки език. Във встъпителното си слово Вселенският патриарх Вартоломей каза, че Съборът в Крит не повтаря нито Вселенските събори от първите векове, нито Втория Ватикански събор. Неговият формат е уникален, тъй като се свиква през 21 век. Според патриарха неприсъствието на Събора на някои от православните църкви не намалява неговия съборен авторитет, което показва и историята на православните събори. Той даде като пример събора от 1872 г., осъдил етнофилетизма като ерес, на който Руската църква не е присъствала, но е признала неговите решения и се е съобразявала с тях. Ще запознаем читателите на Двери с основните акценти в словата на предстоятелите по-късно през деня.
Местата за предстоятелите и техните близки съветници:
Митрополитът за Франция на Цариградска патриаршия Емануил с главния секретар на синода на патриаршията архимандрит Вартоломей:
Сръбският патриарх Ириней:
Александрийският патриарх Теодор ІІ:
Патр. Теодор ІІ с митр. Емануил (Царигр. патриаршия), Гвинейски митр. Георгий (Алекс. патриаршия) и Месинийски митр. д-р Хризостом (Гръцка църква):
Митрополитите на Александрийска патриаршия геронт Леондополски Гавриил и Кенийски Макарий:
Кипърският архиепископ Хризостом ІІ следван от съветника си, Карпасийски еп. Христофор:
Албанският архиепископ д-р Анастасий се изказва:
Архиереите от Александрийска патриаршия в залата на събора (единствената поместна църква, която е включила цветнокож архиерей; очакваше се РПЦ да включи японец, но не се случи):
Атинският архиепископ Йероним ІІ, зад него е Търговищкият архиеп. Нифон (Румънска църква):
Румънският патр. Даниил и Атинският архиеп. Йероним ІІ, на заден план Константински архиеп. Аристарх (Йерусалимска патриаршия):
Дружески разговор между архиепископите Атински Йероним и Албански Анастасий; на заден план митрополитите Западно- и Южноевропейски Йосиф (Румънска патриаршия), Неаполски и Тасоски Прокопий и Перистерийски Хризостом (Гръцка църква):
Архиереите на Гръцката православна църква на събора (на преден план е 84-годишният Илийски митр. Герман, старши член на Св. Синод):
Предстоятелите на поместните православни църкви по време на молитва преди началото на първото заседание в първия ден от събора:
Залата на събора:
Официалните представители на неправославни църкви и други християнски организации в странична задна част на залата:
Залата на събора под ъгъл (на предна линия Серският митр. Теолог):
Залата на събора (на предна линия Амантийски митр. Натанаил, Албанска църква):
Патриарсите на Сърбия, Александрия, Цариград, Йерусалим и Румъния:
Съветниците на църковни делегации в дъното на залата:
Вчера следобед архиереите-участници в Събора в Крит са започнали дискусиите и за православния пост. Епископи от различни страни са споделили своя опит от съблюдаването на постната дисциплина сред местните християни. Обединили са се около мнението, че епископите, които служат в най-бедните региони на света като Африка, където населението страда от постоянен недостиг на храна, трябва да се проявява пастирска отговорност и да уреждат въпросите за поста според наличните възможности.
По темата са говорили Александрийският патриарх Теодор ΙΙ, Полският архиепископ Сава, Албанският архиепископ Анастасий и епископът на Бурунди и Руанда Инокентий, които са разказали за мисионерската дейност на своите църкви и специфичните проблеми с постната дисциплина в техните диоцези. Подробен богословски преглед на въпроса е направил Румънският патриарх Даниил. Митрополитът на Кику Никифор (Кипърска църква) е предложил Съборът да формулира ясно кои пости са задължителни и кои доброволни, както и да се формулира решение за поста преди св. Причастие. Неговите предложения са били приети от Вселенския патриарх Вартоломей, но останалите архиереи-членове на Събора са решили те да не се подлагат да обсъждане и гласуване и текстът да остане непроменен.
Работата на Светия и велик събор на Православната църква достигна своя успешен край. Макар и някои църкви, сред които и БПЦ, да бойкотираха работата му, той по всичко личи, че оправдава труда на две поколения предстоятели, архиереи и експерти-богослови, лекари, астрономи, юристи. Десетилетен труд съзнателен и усилен с вяра в Бога и преданост към светото Православие, за да се разгледат поне някои от наболелите въпроси на съвременния църковен живот. Разбира се, не липсват и злонамерени коментари за работата на събора като този на един руски сайт с претециозно име, че нещата във вселенското Православие били извън контрол и затова Руската православна църква трябвало да вземе нещата в свои ръце. Но хора с такава психика винаги е имало, а радостното е, че преобладаващото мнение на Божия народ за събора е много положително.
Активни дискусии по време на заседанията през последните два дена на събора предизвика документът „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят“. Основен участник в дебатите е била Гръцката църква, чиято позиция е защитавал забележителният богослов и пастир Йероним ІІ, Атински архиепископ. Гърците са настоявали да се взема под внимание решението на Архиерейския събор на тяхната църква, което променя израза „другите християнски църкви“ в „другите християнски изповедания“ (в духа на известния напоследък безумен спор за православен "монопол" върху думата "църква", макар че думата е заимствана от езическата гръцка древност).
В дискусията са се включили много епископи от различни поместни православни църкви, които са изтъкнали, че на църковното предание и на светоотеческата терминалогия не е чужд терминът „инославни църкви“ и като примери са посочили наименованието на такива древни църкви като Арменската, Коптската, Римокатолическата църква.
В резултат на обменените мнения Гръцката архиепископия е излязла с комюнике, в което се съгласява терминът „църква“ по отношение на инославните изповедания да се запази в документа, при условие, че се промени чл. 6 от същия текст. Искането на гърците било: вместо „Православната църква признава историческото съществуване на други християнски църкви и изповедания, които не са в общение с нея“, да стане „Православната църква приема историческото наименование на другите инославни християнски църкви и изповедания, които не са в общение с нея“.
За Атинската архиепископия това е било условието документът да се приеме с единодушие от събора.
Днес работата на Светия и велик събор завърши, след като бяха приети всички проекто-документи на най-големия православен форум от повече от 1000 години насам. Въпреки опасенията съборът протече в градивен диалог, в който спорните теми бяха обсъдени и изяснени и беше постигнато желаното единодушие.
Окончателното обявяване за приемането на обсъдените на събора документи се бави, защото се изисква личният подпис под него не само на предстоятелите на Православните църкви, но и на всеки от епископите, участвал в събора.
За съжаление нито една от четирите църкви, сред които и Българската, отказали участие във форума на Крит, не се отзова на допълнителните покани от страна на Вселенския патриарх и всички предстоятели и не изпрати свои представители дори за съвместните богослужения, които изразяват единството на Православието.
Утре съборът ще бъде официално закрит, но вече се обсъжда идеята всеправославни събори да започнат да се провеждат по-често, на всеки 5 или 7 или най-много 10 години.
Слава на Бога за всичко!
Снимка: Amen.gr
Вселенски патриарх Вартоломей : "Ние сме една Църква, нека не се държим като федерация от Църкви". Той припомни множество случаи от църковната история, когато "неприемащите съборните решения, се изолират и превръщат в ереси" и определи като "неприятна изненада отказването от официалните подписи в 12-ия час".
Той запозна присъстващите с пристигналите откази на Московската и Антиохийска патриаршия да пристигнат на Събора след отправения им призив от Предстоятелите преди три дни и отбеляза, че Българската и Грузинската църкви дори не са отговорили на поканата за съслужение на Петдесетница.
Румънският патриарх Даниил: "Автокефалията дава свобода на всяка Църква, но съборността е тази, която осигурява единството и свидетелството на Църквата в света".
Сръбски патриарх Ириней: "Сръбската православна църква се радва за този събор, който изразява и развива единството на Православието". Той допълни, че очите както на сърбите, така и на целия свят са насочени към светия събор и това прави особено отговорна работата на събралите се йерарси. "Нашето желание и молитва беше в Крит да се съберат всички Църкви, но много от тях имаха конкретни причини да отсъстват - аз обаче вярвам, че нещата не са толкова зле и слънцето на правдата ще засвети отново".
Варшавски и на цяла Полша митрополит Сава: "Бог ни призова днес в Крит, за да проведем светия събор с помощта на Светия Дух - затова и Полската църква е тук... Длъжни сме да работим в дух на святост, а не по човешки, защото в това е величието на събора на Православието, това показва, че сме различна Църква. Приемането на решенията на Великия събор не бива да ни води до разочарования, напротив - Съборът трябва да работи така, че да бъде във всичко за пример".
Албански архиепископ Анастасий: "Надявам се, че и отсъстващите днес Църкви следят нашата работа и се молят за успеха на трудовете ни".
В този исторически ден, когато Православието празнува Петдесетница, десетте предстоятели на Православните църкви, участващи в Светия и велик събор в Крит, отслужиха архиерейска св. Литургия в град Ираклио, изпращайки послание и призив за единство в този разделен век. На богослужението присъстваха гръцкият президент Прокопис Павлопулос, който прочете молитвата "Отче наш".
"Днес е ден на единството", каза в словото си Цариградският вселенски патриарх Вартоломей. "Божествената евхаристия обединява. Първата Църква били онези 3000 християни, които били кръстени. Днес ние сме една Църква, макар и да идваме от различни национални и културни традиции. Днес се изпълва и се излива любовта в Светия Дух. В нашето многообразие, всеки с различни таланти, ние сме обединени. Всяка православна църква има своето богатство и него предлага на Христос. В Православието няма нито една църква, която да няма своето значение и от която Едната, Свята и Апостолска Църква да няма нужда", продължи патриархът.
Днес в Православната академия край с. Колимбари на северозападния бряг на о-в Крит започна срещата на предстоятелите на поместните православни църкви. Те обсъждат текста на изготвеното миналата седмица от специалната комисия послание на събора, както и процедурни въпроси по провеждането на Светия и велик събор на Православната църква. Самият събор ще започне със св. Литургия в Неделя Петдесетница и ще продължи до следващата Неделя на всички светци, 26 юни.
На място има стотици журналисти от различни медии, които ще отразяват дейността на събора. Порталът Двери.бг като доброволен проект, който няма финансиране, нито бюджет, няма възможност да изпрати свой репортер в Крит, но така или иначе медийният поток от събора е прекалено наситен и няма никакво затруднение Двери както винаги да осведомява редовно, незабавно и обективно читателите си за всичко, което се случва там.
Днес предстоятелите на десетте поместни православни църкви, които участват в Светия и велик събор, решиха да изпратят призив за съслужение на Петдесетница до четиримата предстоятели на отказалите се Църкви – Българска, Антиохийска, Грузинска и Руска, за да се даде израз на литургичното единство на св. Православие.
След оповестеното тази сутрин изявление на Черногорския митрополит Амфилохий, един от старшите членове на Св. Синод на Сръбската православна църква, днес и официално беше потвърдено участието на тази църква в Събора. В следобедните часове на сайта на СПЦ излезе официалното съобщение от извънредното заседание на синода им, подписано от Сръбския патриарх Ириней. В него се казва, че след преценка на състоянието по големите неясноти от последните седмици за това, коя църква ще участва и коя няма да участва в Събора на Православната църква, Сръбската църква е решила да участва. Така тя ще може да постави на място своите искания и те да бъдат разгледани. Ако обаче не се обърне нужното внимание на въпросите, които СПЦ ще постави, тя може и да напусне заседанията на Събора.
В интервю за "Етникос кирикас" Атинският архиепископ Йероним заявява, че изпитва срам заради отказалите се в последния момент предстоятели на православни църкви:
- Как се чувствате, Ваше Блаженство, преди началото на Светия и велик събор в Крит?
- Чувствам срам заради действията на някои хора. Да се надяваме, че трудностите ще бъдат преодолени, защото тази среща трябва да се осъществи на всяка цена, както се развиват нещата. След като всички сме предложили да има събор, не може в последния момент всеки да си предлага негови неща. Това е изнудване.
- Може ли да се говори за църковен империализъм от страна на Москва, за желание да властва над Вселенската патриаршия?
Вселенският патриарх Вартоломей вече пристигна в Крит с делегацията на Вселенска патриаршия. На летището той поздрави представителите на местната власт и на Критската църква, които го посрещнаха. Той произнесе кратко слово, в което заяви, че тези, които няма да участват, ще понесат последиците от своето решение. И по-конкретно той каза:
"Радостта за историческото събитие е помрачена от решението на някои църкви да не дойдат на Светия и велик събор - решение, последиците от което ще бъдат само за тях... Надявам се тези църкви да преосмислят решението си и да дойдат в Крит, така че те също да имат радостта да се насладят на гостоприемството на критяни... Благодаря ви за посрещането и пожелавам да имаме незабравими дни".
