Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Свещ. Дмитрий Барицки
Category: Преводни
Date Published
Last updated on 12 Юли 2015
Created on 03 Юли 2015
Hits: 2016

StalkerОпит за богословски прочит на филма на Андрей Тарковски „Сталкер”

Мой приятел ми разказа такава история. Познат свещеник го поканил на вечеря. Сред гостите имало и възрастна двойка – бивши преподаватели в университета, дошли в Църквата още преди „перестройката”. Разговаряли за вярата, културата, изкуството и така станало дума за творчеството на Андрей Тарковски и за неговия филм „Сталкер”. Станало ясно, че приятелят ми, въпреки че самият има пряко отношение към сферата на културата, образованието и отчасти на изкуството, не е гледал филма. „Как така не сте гледали Сталкер?!” – възкликнала възрастната дама… и изведнъж се разплакала.

Ако не обръщаме внимание на патоса на реакцията, в случилото се няма и нищо странно. Да признаеш в присъствието на дисиденти отпреди „перестройката”, че ти – образован човек – не си гледал Сталкер на Тарковски, е същото, като в последния курс на семинарията, на изпита по аскетика, да кажеш, че никога не си виждал творенията на авва Доротей.

За мнозина от по-старото поколение работите на Андрей Тарковски не са били просто образци на съвременната класика – те са били откровения. Сред тях Сталкер е имал винаги особено място. Говорел е онова, което не е могло да бъде казано пряко, но към което страстно са желаели да се докоснат със сърцата и с умовете си хората, които търсели отговори на „проклетите въпроси”.

Отваряне на целия текст

Автор Монах Диодор (Ларионов)
Category: Преводни
Date Published
Last updated on 19 Февруари 2016
Created on 19 Февруари 2016
Hits: 1348

Monk Diodor_LarionovТрябва да кажа, че за „Левиатан” на Звягинцев научих от рецензиите в интернет, които през последната седмица нараснаха в геометрична прогресия, като едни превъзнасяха филма до небето, а други го проклинаха. Тук се набиваше на очи и колко се изостриха чувствата на хората със специфичното „патриотично” съзнание: отново старото усещане за обида, за окалване на душата; мисълта, че за християнството се лъже, че Русия пак е измамена – а нея и без това непрекъснато я нападат и желаят да я стъпчат в калта – сега и това злощастно кино. Говореше се също за поръчков характер на филма, за предназначеността му към западната аудитория, очакваща „добро” за „лошата” Русия кино… Ала когато преди два дни се появи и стръвният и напълно дивашки отзив на прот. Георги Крилов на приличния сайт Богослов.ру, в който авторът изгаряше не само дисковете с филма и самия режисьор, но и цялата руска литература, а сетне постепенно преминаваше на езика на един неконтролиран поток на съзнанието дотам, че се усъмних в здравето и психичната вменяемост на отеца вследствие на преживения стрес от гледането на филма… тогава разбрах: трябва да го видя!

Отваряне на целия текст

Автор Андрей Тарковски
Category: Преводни
Date Published
Last updated on 18 Август 2017
Created on 18 Август 2017
Hits: 127

Apocalypse Chora monasteryНе съм много свикнал с изказвания като това, което се готвя да произнеса, още повече на такова място, каквото е църквата. Изпитвам известни притеснения заради мирските си концепции. Но тъй като не се готвя да изнеса специален доклад, а просто ще се опитам да размишлявам какво означава Апокалипсисът за мен като художник, струва ми се, че това донякъде спасява положението и обяснява защо се решавам на подобна стъпка.

Самият факт на моето участие в този фестивал носи според мен напълно апокалиптичен характер. В този смисъл, ако само преди няколко месеца ми бяха казали, че това е възможно, аз не бих повярвал. В последно време обаче самият мой живот е някак апокалиптичен, а следователно и тази стъпка е съвсем естествена и логична.

Апокалипсисът е най-великото поетично произведение, създадено на земята. Той е феномен, който придава израз на всички закони, наложени на човека свише. Ние знаем, че от много, много време вървят спорове по повод разночетенията на едни или други откъси от Откровението на св. Йоан, т. е., казано най-общо, свикнали сме с това Откровението да се тълкува, да го тълкуват. А тъкмо това според мен не трябва да се прави, защото да се тълкува Апокалипсисът е невъзможно. В Апокалипсиса няма символи. Това е образ. А ако символите могат да се интерпретират, то образът не бива. Символът може да се разшифрова, по-точно от него да се изтръгне определен смисъл, определена формула, докато образът е нещо, което не сме в състояние да проумеем, а само да усетим и приемем. Тъй като съществуват безкрайно много възможности за неговото тълкуване. Той сякаш изразява безкрайно количество връзки със света, с абсолютното, с безкрайното. Апокалипсисът е последната брънка във веригата, в тази книга – последната брънка, завършваща човешката епопея, в духовния смисъл на думата.

Отваряне на целия текст

Автор Аркадий М. Шуфрин
Category: Преводни
Date Published
Last updated on 12 Юли 2015
Created on 27 Май 2015
Hits: 1168

Penance-MovieКултурата – това е изкуството

да направиш душата плодоносна

докато я нахраниш

Вилхелм фон Хумболт

Днес ни предстои донякъде необичайна за нашия клуб тема. Моето съобщение ще има характер на импровизация, поради което ще има неточности в моментите, в които и за самия мен все още няма пълна яснота.

След гледането на филма „Покаяние” на Абуладзе у мнозина, чиито мнения ми се случи да слушам, пък и у мен самия, оставаше чувството на недоумение – като след преживяване на поредица от ярки и емоционално натоварени епизоди, символи или смисли, оставили някъде в паметта разпокъсани и неподредени в цялостно, завършено единство следи. Така, както се случва, след прочитането на поетичен откъс мисълта ти още да не е съвсем ясна, макар впечатлението да може да е много силно. За да разбера прочетеното и помнейки илюстриращия важността на пунктуацията школски пример („да се накаже, не да се помилва”[1]), имам желанието да се обърна към текста, спирайки вниманието си върху неговата структура, синтаксис и композиция.

Отваряне на целия текст

Автор Владимир П. Семенко
Category: Преводни
Date Published
Last updated on 15 Април 2016
Created on 15 Април 2016
Hits: 612

V P_SemenkoПосвещава се на Капитолина Кокшенева,
вдъхновила този скромен труд

Излезлият неотдавна по екраните „Остров” на Павел Лунгин, който по идея не е комерсиален, както се казва, „бутиков” филм, почти изпревари по одобрителни отзиви прехваления с цялата мощ на рекламата „Нощна стража”.[1] От друга страна, известна част от радикално настроените православни зрители, „снизходили” този път до светското изкуство, глухо роптаят по отношение на „нецърковността” на авторите и на „профанизирането” на – според тях – едва ли не въобще забранени за киното духовни теми (което, разбира се, само по себе си е по принцип невярно). Все пак възторжените отзиви дори и в църковните среди явно са повече. Веднага ще кажем, че сме далеч и от двете гореспоменати крайности.

От една страна, неумереният възторг на отделни православни дейци по повод на това, че – ето, накрая и бохемите в киното „се обърнаха с лице към Църквата” – просто е неприличен. От друга страна, да съдим едно съвсем светско изкуство, още повече киното, от позицията на абстрактната православност и според съответствията му със строгите канони на църковното изкуство, според нас е глупаво и рядко непродуктивно. Художественото произведение трябва да бъде анализирано и оценявано от позицията на присъщите за него закони, т. е. законите на светското изкуство. Това, естествено, по никакъв начин не означава даване на „разрешение” за бездуховност, а още повече – за мрачна духовност, за богоборчество. Великата руска литература – едно типично светско изкуство и, така да се каже, самодостатъчно, при цялото ѝ гражданско звучене – никога не се е конструирала според правилата на маршовото запяване или на иконописта. Независимо от това обаче общоизвестни са нейните мощни духовни основи, които по същността си са изцяло православни, макар и далеч не строго конфесионални. Другите два кита, върху които се е градил този уникален феномен, са „великият и могъщ” руски език, който днес владеят все по-слабо и все по-малко хора, и дълбокият психологизъм – едно от най-важните качества именно на реалистичното изкуство.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме