Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Свещ. Дмитрий Барицки
Category: Преводни
Date Published
Last updated on 12 Юли 2015
Created on 03 Юли 2015
Hits: 2174

StalkerОпит за богословски прочит на филма на Андрей Тарковски „Сталкер”

Мой приятел ми разказа такава история. Познат свещеник го поканил на вечеря. Сред гостите имало и възрастна двойка – бивши преподаватели в университета, дошли в Църквата още преди „перестройката”. Разговаряли за вярата, културата, изкуството и така станало дума за творчеството на Андрей Тарковски и за неговия филм „Сталкер”. Станало ясно, че приятелят ми, въпреки че самият има пряко отношение към сферата на културата, образованието и отчасти на изкуството, не е гледал филма. „Как така не сте гледали Сталкер?!” – възкликнала възрастната дама… и изведнъж се разплакала.

Ако не обръщаме внимание на патоса на реакцията, в случилото се няма и нищо странно. Да признаеш в присъствието на дисиденти отпреди „перестройката”, че ти – образован човек – не си гледал Сталкер на Тарковски, е същото, като в последния курс на семинарията, на изпита по аскетика, да кажеш, че никога не си виждал творенията на авва Доротей.

За мнозина от по-старото поколение работите на Андрей Тарковски не са били просто образци на съвременната класика – те са били откровения. Сред тях Сталкер е имал винаги особено място. Говорел е онова, което не е могло да бъде казано пряко, но към което страстно са желаели да се докоснат със сърцата и с умовете си хората, които търсели отговори на „проклетите въпроси”.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Павел Лизгунов
Category: Преводни
Date Published
Last updated on 14 Октомври 2017
Created on 14 Октомври 2017
Hits: 247

LeviathanОт времето на излизане на филма „Левиатан” на Андрей Звягинцев измина вече доста повече от година.[1] Въпреки надеждите на автора филмът да попадне в „десятката” на зрителските очаквания, след като първоначално предизвика голям резонанс в СМИ, в процеса на прожектирането си той не преуспя особено. Случаите, когато хора, които го виждат, купуваха билети и безплатно ги раздаваха на другите, се оказаха единични и по-скоро политически ангажирани – мнозинството не поискаха да си купят билет дори само за себе си. Така или иначе несъмнено този филм е изключително талантлив, както вероятно и всички филми на своя режисьор. И, разбира се, оказа силно влияние върху немалка част от обществото, а посеяните с него семена не може да не дадат кълнове.

След излизането на филма се появиха доволно много рецензии и в най-различен смисъл, включително и в църковната област – както положителни, така и отрицателни. Изглежда обаче, че все още не е казано всичко. Сега, след като измина време, след като емоциите донякъде утихнаха, на нас ни се иска да се опитаме да разгледаме този филм в контекста на цялостното творчество на режисьора. И да го разгледаме от християнска гледна точка, защото в много голяма степен това е филм за Църквата и, както и всички предишни филми на режисьора, той е свързан с въпросите на вярата, а още и затова, защото тази гледна точка е най-важна за автора на тази рецензия.

Най-простият и въобще основен въпрос, който се появява след гледането на този филм е за Църквата ли е той или против нея? За християнството ли е или против него?

Отваряне на целия текст

Автор Аркадий М. Шуфрин
Category: Преводни
Date Published
Last updated on 12 Юли 2015
Created on 27 Май 2015
Hits: 1202

Penance-MovieКултурата – това е изкуството

да направиш душата плодоносна

докато я нахраниш

Вилхелм фон Хумболт

Днес ни предстои донякъде необичайна за нашия клуб тема. Моето съобщение ще има характер на импровизация, поради което ще има неточности в моментите, в които и за самия мен все още няма пълна яснота.

След гледането на филма „Покаяние” на Абуладзе у мнозина, чиито мнения ми се случи да слушам, пък и у мен самия, оставаше чувството на недоумение – като след преживяване на поредица от ярки и емоционално натоварени епизоди, символи или смисли, оставили някъде в паметта разпокъсани и неподредени в цялостно, завършено единство следи. Така, както се случва, след прочитането на поетичен откъс мисълта ти още да не е съвсем ясна, макар впечатлението да може да е много силно. За да разбера прочетеното и помнейки илюстриращия важността на пунктуацията школски пример („да се накаже, не да се помилва”[1]), имам желанието да се обърна към текста, спирайки вниманието си върху неговата структура, синтаксис и композиция.

Отваряне на целия текст

Автор Монах Диодор (Ларионов)
Category: Преводни
Date Published
Last updated on 19 Февруари 2016
Created on 19 Февруари 2016
Hits: 1375

Monk Diodor_LarionovТрябва да кажа, че за „Левиатан” на Звягинцев научих от рецензиите в интернет, които през последната седмица нараснаха в геометрична прогресия, като едни превъзнасяха филма до небето, а други го проклинаха. Тук се набиваше на очи и колко се изостриха чувствата на хората със специфичното „патриотично” съзнание: отново старото усещане за обида, за окалване на душата; мисълта, че за християнството се лъже, че Русия пак е измамена – а нея и без това непрекъснато я нападат и желаят да я стъпчат в калта – сега и това злощастно кино. Говореше се също за поръчков характер на филма, за предназначеността му към западната аудитория, очакваща „добро” за „лошата” Русия кино… Ала когато преди два дни се появи и стръвният и напълно дивашки отзив на прот. Георги Крилов на приличния сайт Богослов.ру, в който авторът изгаряше не само дисковете с филма и самия режисьор, но и цялата руска литература, а сетне постепенно преминаваше на езика на един неконтролиран поток на съзнанието дотам, че се усъмних в здравето и психичната вменяемост на отеца вследствие на преживения стрес от гледането на филма… тогава разбрах: трябва да го видя!

Отваряне на целия текст

Автор Андрей Тарковски
Category: Преводни
Date Published
Last updated on 18 Август 2017
Created on 18 Август 2017
Hits: 328

Apocalypse Chora monasteryНе съм много свикнал с изказвания като това, което се готвя да произнеса, още повече на такова място, каквото е църквата. Изпитвам известни притеснения заради мирските си концепции. Но тъй като не се готвя да изнеса специален доклад, а просто ще се опитам да размишлявам какво означава Апокалипсисът за мен като художник, струва ми се, че това донякъде спасява положението и обяснява защо се решавам на подобна стъпка.

Самият факт на моето участие в този фестивал носи според мен напълно апокалиптичен характер. В този смисъл, ако само преди няколко месеца ми бяха казали, че това е възможно, аз не бих повярвал. В последно време обаче самият мой живот е някак апокалиптичен, а следователно и тази стъпка е съвсем естествена и логична.

Апокалипсисът е най-великото поетично произведение, създадено на земята. Той е феномен, който придава израз на всички закони, наложени на човека свише. Ние знаем, че от много, много време вървят спорове по повод разночетенията на едни или други откъси от Откровението на св. Йоан, т. е., казано най-общо, свикнали сме с това Откровението да се тълкува, да го тълкуват. А тъкмо това според мен не трябва да се прави, защото да се тълкува Апокалипсисът е невъзможно. В Апокалипсиса няма символи. Това е образ. А ако символите могат да се интерпретират, то образът не бива. Символът може да се разшифрова, по-точно от него да се изтръгне определен смисъл, определена формула, докато образът е нещо, което не сме в състояние да проумеем, а само да усетим и приемем. Тъй като съществуват безкрайно много възможности за неговото тълкуване. Той сякаш изразява безкрайно количество връзки със света, с абсолютното, с безкрайното. Апокалипсисът е последната брънка във веригата, в тази книга – последната брънка, завършваща човешката епопея, в духовния смисъл на думата.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме