Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Свещ. Дмитрий Барицки
Category: Преводни
Date Published
Last updated on 12 Юли 2015
Created on 03 Юли 2015
Hits: 1833

StalkerОпит за богословски прочит на филма на Андрей Тарковски „Сталкер”

Мой приятел ми разказа такава история. Познат свещеник го поканил на вечеря. Сред гостите имало и възрастна двойка – бивши преподаватели в университета, дошли в Църквата още преди „перестройката”. Разговаряли за вярата, културата, изкуството и така станало дума за творчеството на Андрей Тарковски и за неговия филм „Сталкер”. Станало ясно, че приятелят ми, въпреки че самият има пряко отношение към сферата на културата, образованието и отчасти на изкуството, не е гледал филма. „Как така не сте гледали Сталкер?!” – възкликнала възрастната дама… и изведнъж се разплакала.

Ако не обръщаме внимание на патоса на реакцията, в случилото се няма и нищо странно. Да признаеш в присъствието на дисиденти отпреди „перестройката”, че ти – образован човек – не си гледал Сталкер на Тарковски, е същото, като в последния курс на семинарията, на изпита по аскетика, да кажеш, че никога не си виждал творенията на авва Доротей.

За мнозина от по-старото поколение работите на Андрей Тарковски не са били просто образци на съвременната класика – те са били откровения. Сред тях Сталкер е имал винаги особено място. Говорел е онова, което не е могло да бъде казано пряко, но към което страстно са желаели да се докоснат със сърцата и с умовете си хората, които търсели отговори на „проклетите въпроси”.

Отваряне на целия текст

Автор Монах Диодор (Ларионов)
Category: Преводни
Date Published
Last updated on 19 Февруари 2016
Created on 19 Февруари 2016
Hits: 1295

Monk Diodor_LarionovТрябва да кажа, че за „Левиатан” на Звягинцев научих от рецензиите в интернет, които през последната седмица нараснаха в геометрична прогресия, като едни превъзнасяха филма до небето, а други го проклинаха. Тук се набиваше на очи и колко се изостриха чувствата на хората със специфичното „патриотично” съзнание: отново старото усещане за обида, за окалване на душата; мисълта, че за християнството се лъже, че Русия пак е измамена – а нея и без това непрекъснато я нападат и желаят да я стъпчат в калта – сега и това злощастно кино. Говореше се също за поръчков характер на филма, за предназначеността му към западната аудитория, очакваща „добро” за „лошата” Русия кино… Ала когато преди два дни се появи и стръвният и напълно дивашки отзив на прот. Георги Крилов на приличния сайт Богослов.ру, в който авторът изгаряше не само дисковете с филма и самия режисьор, но и цялата руска литература, а сетне постепенно преминаваше на езика на един неконтролиран поток на съзнанието дотам, че се усъмних в здравето и психичната вменяемост на отеца вследствие на преживения стрес от гледането на филма… тогава разбрах: трябва да го видя!

Отваряне на целия текст

Автор Владимир П. Семенко
Category: Преводни
Date Published
Last updated on 15 Април 2016
Created on 15 Април 2016
Hits: 578

V P_SemenkoПосвещава се на Капитолина Кокшенева,
вдъхновила този скромен труд

Излезлият неотдавна по екраните „Остров” на Павел Лунгин, който по идея не е комерсиален, както се казва, „бутиков” филм, почти изпревари по одобрителни отзиви прехваления с цялата мощ на рекламата „Нощна стража”.[1] От друга страна, известна част от радикално настроените православни зрители, „снизходили” този път до светското изкуство, глухо роптаят по отношение на „нецърковността” на авторите и на „профанизирането” на – според тях – едва ли не въобще забранени за киното духовни теми (което, разбира се, само по себе си е по принцип невярно). Все пак възторжените отзиви дори и в църковните среди явно са повече. Веднага ще кажем, че сме далеч и от двете гореспоменати крайности.

От една страна, неумереният възторг на отделни православни дейци по повод на това, че – ето, накрая и бохемите в киното „се обърнаха с лице към Църквата” – просто е неприличен. От друга страна, да съдим едно съвсем светско изкуство, още повече киното, от позицията на абстрактната православност и според съответствията му със строгите канони на църковното изкуство, според нас е глупаво и рядко непродуктивно. Художественото произведение трябва да бъде анализирано и оценявано от позицията на присъщите за него закони, т. е. законите на светското изкуство. Това, естествено, по никакъв начин не означава даване на „разрешение” за бездуховност, а още повече – за мрачна духовност, за богоборчество. Великата руска литература – едно типично светско изкуство и, така да се каже, самодостатъчно, при цялото ѝ гражданско звучене – никога не се е конструирала според правилата на маршовото запяване или на иконописта. Независимо от това обаче общоизвестни са нейните мощни духовни основи, които по същността си са изцяло православни, макар и далеч не строго конфесионални. Другите два кита, върху които се е градил този уникален феномен, са „великият и могъщ” руски език, който днес владеят все по-слабо и все по-малко хора, и дълбокият психологизъм – едно от най-важните качества именно на реалистичното изкуство.

Отваряне на целия текст

Автор Аркадий М. Шуфрин
Category: Преводни
Date Published
Last updated on 12 Юли 2015
Created on 27 Май 2015
Hits: 1096

Penance-MovieКултурата – това е изкуството

да направиш душата плодоносна

докато я нахраниш

Вилхелм фон Хумболт

Днес ни предстои донякъде необичайна за нашия клуб тема. Моето съобщение ще има характер на импровизация, поради което ще има неточности в моментите, в които и за самия мен все още няма пълна яснота.

След гледането на филма „Покаяние” на Абуладзе у мнозина, чиито мнения ми се случи да слушам, пък и у мен самия, оставаше чувството на недоумение – като след преживяване на поредица от ярки и емоционално натоварени епизоди, символи или смисли, оставили някъде в паметта разпокъсани и неподредени в цялостно, завършено единство следи. Така, както се случва, след прочитането на поетичен откъс мисълта ти още да не е съвсем ясна, макар впечатлението да може да е много силно. За да разбера прочетеното и помнейки илюстриращия важността на пунктуацията школски пример („да се накаже, не да се помилва”[1]), имам желанието да се обърна към текста, спирайки вниманието си върху неговата структура, синтаксис и композиция.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме