Християнство и литература

Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Автор Михаил М. Дунаев

Date Published

Last updated on 23 Юли 2015

Created on 23 Юли 2015

Религиозността на Чехов. Нима самото предположение за такава не е нелепо? Може би единственият, който говори за високата религиозност на чеховото творчество дълго време беше С. Н. Булгаков, който първи разкри световното значение на идеите и художествената мисъл на този писател. Още по-поразително е, че това убеждение прозвуча още в 1904 г. като отзвук от смъртта на Чехов в публичната лекция „Чехов като мислител”. Философът тогава твърди, че по силата на своите религиозни търсения Чехов „оставя зад себе си даже Толстой и се приближава към Достоевски, нямайки тук равни на себе си”.

Според справедливата мисъл на Булгаков своеобразието на Чехов като творец се състои в това, че той търси правдата, Бога и смисъла на живота не като изследва възвишените прояви на човешкия дух, а нравствените слабости, падения и безсилието на личността, т. е. поставял си е най-трудните художествени задачи. Не възхитено любуване от духовните висоти, а състрадателна любов към слабите и грешни, но живи души – това е основният патос на чеховата проза.

Отваряне на целия текст

Автор Михаил М. Дунаев

Category: Преводни

Date Published

Last updated on 14 Май 2015

Created on 14 Май 2015

Нерядко търсещите вярата, както и противниците на вярата, задават на себе си и на обкръжаващите ги въпроса: ако Бог е всемогъщ и всеблаг, как Той може да допуска съществуването на злото? Или не може да унищожи злото, и тогава не е всемогъщ, или не желае да облекчи участта на страдащия човек и тогава Той не е всеблаг. Трета пък възможност изглежда че не може и да съществува.

И така, въпросът е поставен и трябва да му бъде даден отговор.

Всъщност този отговор е бил даден отдавна – в Евангелието. Светите отци също са отговаряли на този въпрос. Бил е осмислен и от Фьодор Михайлович Достоевски – в неговия последен шедьовър, романа Братя Карамазови. В усилията си да осмисли този страшен въпрос Достоевски се е опирал на Словото Божие и на мъдростта на Светите отци, поради което е полезно да се вслушаме в неговия извод.

Братя Карамазови е своеобразно произведение, което е новаторско вече по самата си вътрешна структура. Външно погледнато става дума за занимателно криминале, за объркана история за убийството на някой-си старик Карамазов, при което истинският убиец се оказва извън подозрение, докато неопровержими улики свидетелстват против невинен за престъплението. Истинското пък съдържание по никакъв начин не съвпада с външната интрига, призована да задържи вниманието на читателя.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Дмитрий Барицки

Category: Преводни

Date Published

Last updated on 06 Март 2018

Created on 06 Март 2018

За това, че творчеството на Иван С. Тургенев съдържа в себе си множество дълбоки философски идеи вероятно никой не би спорил. Доколко обаче то е религиозно? Съвсем очевидно е, че както на самия Тургенев, така и на неговите съчинения е чужда онази религиозност, която срещаме, например, в произведенията на Николай В. Гогол, Фьодор М. Достоевски и Иван С. Шмельов. При тях тя носи ярко изразен характер – въпросите на вярата и неверието се поставят и понякога направо се решават. Достоевски говори за трагедията на атеизма, Гогол – за дълбочината и красотата на Литургията, Шмельов – за радостта от всекидневния живот в Църквата, когато самото време „изглежда еднакво на вечността”,[1] а битът – на битието. Тези автори мислят в контекста на Личния Бог, живата връзка с Когото в крайна сметка и определят като вътрешен релеф на своето творчество, на неговите основни теми, проблеми и идеи.

При Тургенев ние не срещаме нищо подобно. Означава ли това обаче, че неговото творчество е съвършено лишено от религиозната компонента? Или може би пред нас е някаква особена разновидност на религиозността? Тези въпроси съвсем не са празни. И за това има едно важно свидетелство. Там, където Тургенев е могъл в прав текст да каже нещо за Бога, за Неговите проявления в този свят и в живота на човека – подобно на вече споменатите автори, но е замълчал или пък се е изказал в отрицателен ключ – там ние усещаме не безразличие и равнодушие към въпросите на вярата и на висшия смисъл, а всепоглъщаща тъга.

Отваряне на целия текст

Автор Марио Коев

Category: Литература

Date Published

Last updated on 15 Октомври 2018

Created on 10 Февруари 2011

През тази година се навършват 190 години от раждането и 130 години от смъртта на големия руски писател Ф. М. Достоевски. Той умира на 9 февруари 1881 г.

Ясно е, че в няколко реда не е възможно да бъде обхваната творческа личност от мащаба на Фьодор Михайлович Достоевски. Затова тук ще се спра съвсем кратко върху едно негово произведение – Записки от подземието; и даже не върху цялото произведение, а върху една от темите в него. Без да се впускам в анализи, ще се опитам само да задам няколко въпроса. Тези въпроси според мен са важни и за нас днес.

Както показва още Лев Шестов (Глас на въпиющия в пустинята[1]), тук Достоевски отстоява правото на човека на страдание, правото му да бъде свободна личност, независима от разумните и правилните обяснения и изисквания на живота. Нещо повече, възможността за човека да обяви, че този разум, който му се представя като тотална власт, няма право на това; че разумът си е присвоил божествени права.

Отваряне на целия текст