Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Иван А. Есаулов
Category: Преводни
Date Published
Last updated on 25 Януари 2017
Created on 25 Януари 2017
Hits: 205

I A EsaulovОсновният труд на изтъкнатия представител на първата руска емиграция отец Георги Флоровски Пътищата на руското богословие е известен не само със своята монументалност, но и със своя консерватизъм. Неслучайно Н. Бердяев пише по онова време, че заглавието на книгата на Флоровски би трябвало да е Безпътицата на руското богословие, защото едва малцина от многото разглеждани в книгата автори получават положителна оценка от о. Георги.

Именно затова обаче има смисъл да се опитаме да поразсъждаваме върху твърде актуалните днес отношения между руското богословие и словесност, взимайки за пример, така да се каже, строго богословския подход на о. Георги към творчеството на Гогол.

О. Георги започва гоголевската част на своя труд с характеристиката на Гогол като писател едновременно „напредничав и изостанал”.[1] За него, макар че „от Гогол започват нови пътища и то не само в литературата”, самият той като че остава в отминалия век. По-нататък Флоровски настоява, че Гогол се отличава с душевна изостаналост и душевен архаизъм и твърди, че в този архаизъм е „едно от разковничетата на неговата трагична съдба”. За Флоровски, споровете на съвременниците на Гогол за нашите европейски и славянски корени му изглеждат едно продължаващото недоразумение. Някои смятат, че в своите разсъждения Флоровски се основава преди всичко на ранното творчество на В. Зенковски. По-вероятно обаче о. Георги се основава преди всичко на разсъждения на самия писател, интерпретирайки ги наистина твърде прибързано. О. Георги отбелязва, че, макар и Гогол „да се движи по-често сред славянофилите, той самият не е бил славянофил”. Даже „е по-правилно да бъде смятан за западняк”. Макар Флоровски да прави уговорката, че „той (Гогол) обичал не Запада на тогавашните руски западняци и не с такава любов”. „В ранните години Гогол преминава опита на немския романтизъм… Това не е било подражание и не е било само литературен маниеризъм. Гогол овладява самата творческа проблематика на романтизма, вживява се интимно в този романтичен опит”. Сетне Флоровски изцяло се присъединява към тези, които смятат, че Гогол гледа на света под знака на смъртта: от тази гледна точка „ужасът от могъществото на беса” остава в него „през целия живот, до предсмъртната му молитва”. И тук о. Георги цитира известните думи на Гогол: „Вържи отново сатаната с тайнствената сила на неизповедимия Кръст”. При това обаче интерпретира тези думи в романтичен смисъл. Флоровски разбира романтизма като „религиозно безизходно” движение: в романтизма, според него, „има само мними и лъжливи пътища” и затова „човек трябва от романтизма отново да се върне в Църквата”, като посочва, че „по това време Гогол не усещал реалността на Църквата по друг начин, освен естетически”. Тук той цитира писмото на Гогол до Шевирев: „Стигнах до Христос по-скоро по протестантски, отколкото по римокатолически път”.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Симеон (Томачински)
Category: Преводни
Date Published
Last updated on 19 Април 2015
Created on 14 Януари 2015
Hits: 1390

Jerom Simeon_Tomachinsky„Божествена комедия” на италианския поет Данте Алигиери е едно от великите произведения в световната литература. Но ако в Русия, според остроумната забележка на известния критик Лев Данилкин, Данте е по-добре познат като защитник на мюнхенска „Бавария”, то за съвременна Италия той остава култова фигура. Например, както е у нас Пушкин, че дори и повече, тъй като ние имаме още и Гогол, и Толстой, и Достоевски, и т. н.

В края на 2012 г. по италианската телевизия вървеше рекламна кампания на мобилния оператор TIM с герои от „Божествена комедия”. Това изглеждаше горе-долу така: Дискотека в ада, между танцуващите са Данте и Вергилий. Телефонът на Данте звъни: „Беатриче, ти ли си!”. Вергилий: „Така си и мислех!”. Данте, по всяка вероятност отговаряйки на упрек на Беатриче, възкликва: „Къде съм? Къде искаш да бъда? В ада, разбира се!”. И така нататък, „използвайте мобилните връзки”, които работят и в ада, и в чистилището. През декември 2012 г. бе пусната цяла серия подобни клипове.

Младежи масово започнаха да купуват украшения, имитиращи лавровия венец на Данте. Есента на 2013 г. се появи и компютърната игра „Dante Inferno” („Дантевият Ад”), сетне излезе произведението „Inferno” на Д. Браун. Разбира се, има и множество съвременни издания на „Божествена комедия” – и научни, и популярни.

Известният актьор Роберто Бенини осъществи през 2012-2013 г. един необичаен проект – публично четене на Дантевата поема със собствени коментари, който месеци наред се предаваше по телевизията и имаше огромен успех. Беше издаден и на CD – нарича се „Tutto Dante” („Целият Данте”). Богословието – това е поезията на Бога – казва Бенини във встъпителното си „Писмо до Данте”.

Отваряне на целия текст

Автор Алексей А. Федотов
Category: Преводни
Date Published
Last updated on 20 Април 2015
Created on 27 Март 2015
Hits: 961

John R_R_TolkinИзползвайки силата на своята фантазия Джон Р. Р. Толкин е създал удивителен свят – английски литературен епос, населен от необичайни същества: джуджета, елфи, хобити и други персонажи от митовете, съседстващи с обикновените хора. Този свят – с неговото устройство и история, с възгледите на живеещите там – е разработен от него до най-дребните подробности. Сюжетът на „Властелинът на пръстените”, работата над което произведение започва в 30-те години на 20 в., а достига до масовия читател едва в 50-те, се строи около най-мощния магичен артефакт – „пръстена на всевластието”. Едва ли си струва да се преразказва открай докрай това произведение, което е така обемно, че първите му издатели дори са искали от автора му да го раздели на части. Подобни преразкази са правени неведнъж. За разлика от тях, тук – като се опираме на авторския текст – бихме желали да проследим как личният избор на героя – според художествената логика на Толкин – влияе върху съдбата на глобалния свят.

В епичното произведение на Толкин колелото – този символ на вечността, който няма нито начало, нито край – е символ и на сила, и на власт, и на избор – осъществяван пред лицето на вечността. Колкото и мощен да е обаче този артефакт, необходимо е и проявлението на свободната воля на този, който го владее, за да може той да придобие пълната си сила.

Отваряне на целия текст

Автор Сава Сивриев
Category: Авторски
Date Published
Last updated on 07 Септември 2016
Created on 07 Септември 2016
Hits: 349

Prof Sava SivrievМногоуважаема госпожо Декан на Факултета по хуманитарни науки, Многоуважаеми госпожи Заместник-декани на Факултета по хуманитарни науки,
Уважаеми господин Ръководителю на Катедрата История и теория на литературата,
Уважаеми колеги,
Уважаеми студенти,
Дами и господа,

Мислейки върху това, което днес ще изложа пред Вас, и връщайки се назад във времето, си дадох сметка, че съм вървял към проблема за секуларизацията на културата още от 80-те години на миналия век. Всичко случващо се си има своята история, поради това и позволете ми това бегло връщане в миналото.

В 80-те години на миналия век в Сопот се честваше годишнина от раждането на Иван Вазов и аз подготвях доклада си за тази национална конференция – „Епопея на забравените” и духовните ценности на Българското възраждане”, седнал зад машина „Марица”, с цигара „Слънце” между пръстите. Вървейки с мисъл след акад. Петър Динеков и след литературните и книжовни текстове от 80-те години на 19 век, бях напълно убеден, че Българското възраждане завършва именно в това време, в 80-те години на 19 век. Това беше едно от нещата, които исках да покажа в текста си. Сред библиографията, която прочетох, в полза, освен книгата на проф. Иван Шишманов, ми бе статията на проф. Никола Георгиев за „Епопеята” – „От Хилендар до Шипка”. Тя отваряше немислени до това време хоризонти за четене на Вазов, но заедно с това имах усещането, че нещо не ѝ достига, за да бъде в пълнота обяснено онова, което можеше да се прочете в тези текстове. Четейки и препрочитайки одите, вниманието ми привлече един странен образ в „Караджата”:

Отваряне на целия текст

Автор Алексей А. Федотов
Category: Преводни
Date Published
Last updated on 22 Април 2015
Created on 22 Април 2015
Hits: 786

C S_LewisКлайв Стейпълс Луис е сред най-прочутите християнски мислители и писатели на двадесетото столетие. В годините на младостта си той постепенно изгубва всякаква вяра. След период на духовни търсения, в тридесет и третата година от живота си става убеден християнин. Смятат го за едва ли не единствения християнски писател, чийто трудове – при все че сам той не е православен – се оценяват неизменно положително от православните богослови. Човек с енциклопедични познания и търсещ ум, веднъж повярвал, той влага много сили в изучаване на историята на религиите – включително и на първоизточниците, – преди християнските му убеждения да станат осмислени и непоколебими.

Самият той пише за това така: „В моето съзнание… смущаващото разнообразие от „религии” започна да се подрежда… Въпросът вече не опираше до това да открия неподправено вярната религия сред хиляди други несъмнено неверни религии. Въпросът по-скоро бе: Къде религията постига истинска зрелост? Къде, ако изобщо това се случва, алюзиите на езичеството намират своето осъществяване?”.[1]

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме