Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Анна Маринова
                                   
1_7.jpgВ Свещеното Писание на Стария Завет Бог се окачествява като милостив: „Благоутробен и милостив е Господ, дълготърпелив и велик по милост” (Пс. 103/102:8). Когато се явява на Моисей след като му дава скрижалите, Бог Сам прогласява: „Господ, Господ Бог благоутробен и милостив, дълготърпелив и велик по милост и истина” (Изх. 34:6). Божията милост е безпределна и необятна, затова тя изпълва цялата Земя (Пс. 118:64). Божието милосърдие се проявява винаги, дори и когато Бог наказва, т. е. Бог е едновременно милостив, благ и праведен (Пс. 114:5). Така Ной и семейството му, за разлика от всички останали, чиито сърдечни мисли са били насочени изцяло към извършването на злини, биват избавени от водите на потопа, а Лот и неговите дъщери – изведени от загиващия поради справедливото Божие наказание Содом.

Божието милосърдие се проявява особено силно при избавянето на Израил от робството в Египет. Наказанията, които Бог налага на фараона и на египтяните, имат за цел фараонът – най-вероятно става дума за Рамзес ІІ (1290-1224) – да познае чрез чудесата, извършени пред него, силата и могъществото на Господа и да освободи Израил (Изх. 7:16). Тази хипотеза съответства на данните от Изх. 1:11 (и парал.), че евреите са били принудени да участват в строежа на градовете Питом и Раамсес. Именно Рамзес ІІ съгражда своя резиденция в източната част на делтата на Нил. (Вж. Donner, H. Geschichte des Volkes Israels und seiner Nachbarn in Grundzügen, Göttingen 1995, T. I, S. 105-106).

          

Отваряне на целия текст

Медният свитъкПрез 1947 г. един бедуин от племето таамира обикаля хълма Кумран, разположен на западния бряг на Мъртво море, търсейки загубена коза от стадото си. Тъй като не я открил, предположил, че може да е влязла в  пещерата на хълма. Спуснал се по отвесната скала и решил да хвърли камък в нея, с надеждата че така ще накара животното да излезе. Вместо шум от уплашено животно обаче, от пещерата се разнесъл звук на строшена керамика, което привлякло любопитството му и го кара да влезе в пещерата. Там намира 45 глинени съда, старателно подредени до стената. Разочарованието на Мохамед ад Диб ще да е било голямо, когато от делвите изважда само няколко потъмнели, слепени кожени свитъка. По-късно, в бедуинския лагер, заедно със събратя си ги разглеждат внимателно, но така и не успяват да разберат нещо от написаното. След няколко месеца бедуините успяват да продадат находката си за 250 долара на архиепископа на Сирийската православна църква Атанасий (монофизити).  Неговите опити да разчете свитъците също са безуспешни. След една година, при срещата си с д-р Тревър той разбира, какво действително е придобил, както и цената на тази придобивката – израелското правителство откупува ръкописите за 1 млн. долара...

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Киприан (Керн)

1_1.jpg

1. Живот и значение за богословската писменост

Биографичните данни за Йерусалимския епископ св. Кирил са едновременно и оскъдни, и противоречиви. Някои подробности от неговия живот са крайно неясни.

Той е роден ок. 313-315 г. в района на Йерусалим. Получава добро образование и се ориентира основно към изучаване на Св. Писание. Съществуват някои основания да се мисли, че е бил близък до монашеските среди и дори че самият той е бил инок. Ок. 343-345 г. е ръкоположен в йерейски сан от св. Максим ІІІ Йерусалимски (333-348).

Св. Кирил става епископ през 348 г., а не, както се мислеше по-рано, през 351 г. Това е доказано в труда на Йохан Мадер (Der heilige Cyrillus, Bischof von Jerusalem, in seinen Leben und seinen Schriften, 1891). Той е приемник на починалия през 348 г. св. Максим ІІІ. Не всичко около епископската хиротония на св. Кирил е ясно. В древната литература съществуват две напълно противоположни свидетелства.

Според едното от тях, основаващо се на Хрониката на бл. Йероним (писана през 349 г.), по това време св. Кирил е бил близък с арианина Акакий, епископ на Кесария Палестинска. Същият определя св. Кирил за Йерусалимския престол в случай че той се откаже от своето презвитерско ръкополагане от Максим(!). Св. Кирил се съгласява, след което св. Максим определя за свой приемник Ираклий.

Отваряне на целия текст

Автор Александрос Гикас

11.pngПрез първата неделя от Великия пост, която е наречена Неделя на православието, се празнува окончателната победа на св. икони, утвърждаването им в богослужебното действие. Оспорването на смисъла на иконите е приело някога формата на драматична борба между иконопочитатели и иконоборци, и този период е продължил повече от сто години, като е определил характера на целите 8 и 9 в. във Византия. Иконоборческият период се разделя на две фази. Първата започва през 726 г., когато имп. Лъв III забранява употребата на иконите, и завършва през 780 г., когато имп. Ирина преустановява преследването на иконопочитателите. През 787 г. е бил свикан Седмият вселенски събор в Никея, Мала Азия, който оправдава защитниците на иконите. Водеща светоотеческа фигура през този първи период е св. Йоан Дамаскин.

Вторият период започва през 815 г. при имп. Лъв V Арменец и продължава до 843 г., когато иконопочитанието е окончателно реабилитирано при имп. Теодора. В тази втора фаза на иконоборческия период се откроява личността на св. Теодор Студит.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
0_8.jpgКогато стане дума за Мелник, асоциативно мислите ни се насочват към хубавото червено вино, към дейността на Калояновия племенник – деспот Алексий Слав, приказните пясъчни пирамиди и вписаните в тях сякаш от самия Бог красиви каменни къщи, манастири и църкви. И всички те увенчани с перлата, наречена Роженски манастир „Рождество Богородично”. На малцина обаче е известно, че християнството се утвърждава на това място още в първите години след Миланския едикт (313 г.). Недалеч от хълма „Св. Николай” някога е имало храм на Бендида, обслужван от съплеменниците на Спартак – траките-меди. Кога точно те приемат християнството, не можем да кажем с точност, но през 6 в. върху руините на разрушеното през 4 в. светилище е издигната голяма трикорабна базилика. Базиликата също не е пощадена от превратностите на времето и търпи разрушения. По време на царуването на покръстителя на България Борис І (852-888) тя е възстановена като съборен храм, може би един от 7-те съборни храма, които цар Борис І изгражда. С различни преустройства и разрушения храмът просъществува до 1913 г., но за съжаление днес е в руини. В периода 12-19 в. тук са съществували около 70 църкви и параклиси и близо 10 манастира. Колко градове по света могат да се похвалят с такова наследство и  колко ли светци са просияли на това място? За съжаление, това на този етап няма как да узнаем. Така, както не знаем почти нищо за живота на големия Божи угодник, на когото е посветена настоящата статия. 

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Думитру Стънилоае
1_83.jpgПравославното богословие в Румъния имаше в продължение на 50 и повече години за свой най-важен представител отец Думитру Стънилое. Световно известен догматист, проповедник на богословието на смирението, преводач на светоотеческото богатство и неуморен автор на богословски и духовни трудове, образцов йерей и духовен отец на много хора. Сред трудовете му се отличават два с историческо значение: Добротолюбието с негови коментари в десет тома, което днес продължава излизането си на румънски език в поредицата „Църковни отци и писатели”, и прочутата му „Догматика” в три тома, която заедно с труда „Мистичното богословие” са неговото богословско свиделство пред Бога и пред хората.

Какво е основното предназначение на богословието?

Вярвам, че основното предназначение на богословието е да води до единение с Бога, със Светата Троица. Но не мога да го опиша, защото това е дело за онези, които живеят божественото единство, тоест на светците.

Отваряне на целия текст

Автор Александър Каломирос
1_121.jpgОткъс от едноименното произведение на А. Каломирос, "The River of fire", което се превръща в събитие по време на представянето му на Православната Младежка Конференция в САЩ, 1980 г.

Няма никакво съмнение, че живеем в епохата на отстъпление от Бога, предсказана за последните дни в Апокалипсиса. Практически мнозинството от хората са безбожници, въпреки че мнозина теоретично все още вярват. Топлохладността и духът на този свят властват навсякъде. Коя е причината за това състояние? Охладняването на любовта. Любовта към Бога вече не гори в сърцата на хората и като последица умира и любовта между човеците. А каква е причината за угасването на човешката любов към Бога? Отговорът несъмнено е грехът. Грехът – този тъмен облак, който не дава на Божията светлина да докосне очите ни. Но, нали грехът съществува отдавна? Затова проблемът е в нещо друго: как хората достигнаха дотам, че не просто започнаха да игнорират Бога, но фактически да Го ненавиждат. Днес отношението на човека към Бога е не просто плод на невежество или безразличие. Ако вие вникнете по-дълбоко в хората, ще забележите, че тяхното невежество и безразличие е заразено и с дълбока ненавист.

Отваряне на целия текст

Автор Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

1_48.jpgВ оригиналното си румънско издание Догматическото богословие на отец Думитру Стънилоае излиза в три тома. Първият том разглежда шест основни теми: Откровението – естествено и свръхестествено; Писание и Предание; същността на богословието; Познанието за Бога – рационално и апофатично; разликата между Божието естество или битие и Неговите енергии или действия; Божествените атрибути; Светата Троица като изразяване на взаимна любов. Творение и обожение; Значението на сътворяването от нищо; Сътворяването на ангелите и падението, чрез които някои от тях стават бесове; Сътворяването и падението на човека; произхода и белезите на злото; нашата човешка съпричастност с природата.

Вторият том разглежда: Личността на Иисус Христос; Присъствието и деятелността на Логоса в сътворението и в Стария Завет; Въплъщението и съчетанието между човешката и божествената природи в Христос; Спасителното Му служение в неговите три аспекта – като учител и пророк, като първосвещеник и жертва, като цар; Общението в Светия Дух, Църквата като мистичното тяло на Христос в Духа; Нашето спасение в Църквата; Божествената благодат и човешката свобода.

Третият том обхваща: Освещаващите тайнства; Есхатологията или осъществяването на пълнотата на творението; Второто пришествие на Христос; Възкресението на мъртвите; Всеобщият съд; Вечният живот.

Отваряне на целия текст

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме