Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Теодора Карамелска
Нагласите към религията в България според Европейското изследване на ценностите (2008)

Съществуват различни подходи към описанието и изследването на религиозните феномени. От една страна, те могат да бъдат мислени през призмата на индивидуалния опит за трансцендентното, който обикновено се обозначава като „вяра“ в пределни и най-висши ценностни идеи, важни за собственото ни съществуване. Тъй като истинността и интензивността на този опит не подлежат на верифициране и измерване, социалните науки обикновено избягват да тематизират субективните религиозни преживявания. От друга страна, веровият опит и религиозните ценности влияят не само върху индивидуалната ориентация на човешките действия, но и върху жизнения свят на общността. Това позволява отношението към религията и свързаният с него специфичен групов етос да се наблюдават в един по-общ контекст – този на колективните практики и на представляващите ги институции. Вниманието на социолозите се привлича все по-често именно от този тип религиозни нагласи, тъй като тяхната роля за преструктурирането и динамичното развитие на културните идентичности се засилва.

При цялата условност на социологическите типологизации, количествените изследвания отдавна са доказали, че представляват важна, макар и разбира се, не единствено валидна основа за анализ. Благодарение на корпусите от емпирични данни става възможно да се изгради по-конкретна и многопланова картина на значението на религиозните нагласи във функционално силно диференцираните съвременни общества.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Яков (Жак) Халил
1_21.jpgЕкзегетично изследване на Рим. 4:17-25

Въведение

Многобройни са трудностите на превода, някои от тях са общи и могат да бъдат срещнати във всеки вид текст, други са специфични за превода на Новия Завет, именно те са и темата на нашия колоквиум. Между впрочем откриването на нюансите в библейските преводи е много трудна задача за онези, които не са специалисти в областта на Библията. Това обяснява защо много православни християни, особено привикнали към определени преводи на Новия Завет, дори не подозират за скритата в тях субективна тенденция, отразяваща богословски становища, различни от тяхната вяра.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
0_4.jpgДнес Църквата чества паметта на свещеномъченик Терапонт, епископ Сардийски, и на свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски). Единият е мъченик на ранно-християнската Църква, другият е пострадал, според преданието, от турците. В българската литература вече доста учени изказаха мнение, че вероятно светец с името Терапонт от София, респ. от Трън, както ще видим, не съществува, а имаме смесване и интерполация на личността на св. Терапонт Сардийски върху св. Терапонт Сердикийски. Заслужават внимание изследванията върху появата на култа към св. Терапонт в България на М. Лачев, Г. Вълчинова, М. Стоянов и др. Данните за българския светец Терапонт са много оскъдни. Пръв за него съобщава Матей Граматик в своето „Мъчение на Никола Нови Софийски”. Като описва страданията на този Христов мъченик на вярата в София през 1555 г., Матей Граматик дава и кратко съобщение за други светци, просияли в днешната българска столица. За св. Терапонт той пише: „Послушай! Казвам за блажения и велик светец, който наистина е свят, свещеномъченика Терапонт. Той беше жител на това място и презвитер на светата Божия Сардикийска църква. От божествените писания научихме, че той, след като живя добре и с много добродетели, по време на гоненията от престъпните езичници беше затворен заради изповядването на Христовата вяра. Подир много мъки и оскърбления, окован в тежки вериги, той беше изведен от своя град и на разстояние един ден път стигна мястото, където беше посечен и прие блажената за Христа кончина. Говори се, че след посичането на блажения там, където е изтекла неговата кръв, след известно време израснал голям дъб. И сега той може да се види; ония, които отиват там с вяра, получават различни изцеления”.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев

1_29.jpgИли проклятие ли е анатемата?

Най-често историята ни служи за оправдаване на собствените ни грешки и почти никога за поука

В последните няколко години думата „анатема“ отбеляза сериозно присъствие в аргументацията на един митрополит и на няколко свещеници в диалога им с отдавна секуларизираното ни общество. Особено интересен беше един от последните призиви за „анатема“, отправен към политик, за когото не е известно дали въобще е член на Църквата. Объркването идва от това, че мнозина смятат, че отлъчването и „анатемата“ са две различни наказания и, докато отлъчването е канонично наказание, приложимо вътре в Църквата и за нейните членове, то „анатемата“ е църковно проклятие, употребявано преди всичко срещу нехристияни, т. е. това е един вид тайнствено църковно оръжие, което се употребява тогава, когато противникът е непримирим и е последен аргумент, който трябва да го накара да отстъпи, ако не иска да понесе последиците от това проклятие. Проклятие ли е в действителност „анатемата“? Може ли да бъде използвана спрямо нехристияни? Какво представлява всъщност анатемата?

Отваряне на целия текст

Автор Владимир Лоски
1_5.jpgНа 15 май се навършват 65 години от смъртта на Московския патриарх Сергий (1867-1944) - една от най-коментираните фигури от новата история на Руската православна църква. Публикуваме възпоменателното слово на известния руски богослов Владимир Лоски по повод първата годишнина от кончината му.

Измина повече от година от кончината на Светейшия Патриарх Сергий – година на победи, на велики дела и нови задачи, година, преситена със събития. Ще изминат нови, десетки и стотици години, ще се променят съдбите на народите, ще се промени и самото лице на земята, но до края на времената Църквата ще продължава да пази паметта на този светител, редом с останалите имена, които знае всеки християнин. Когато умира св. Василий Велики неговият приятел и сътрудник св. Григорий Богослов успява да каже: „Всичко у теб беше велико, Василие, едно единствено не ти достигна – само осем години беше епископ на Кесария”.[1] Същото може да бъде казано и за покойния глава на Руската църква.
 

Отваряне на целия текст

Автор Христос Янарас
1_60.jpgПревръщането на Църквата в религия се отъждествява с индивидуализирането на вярата, аскезата и богослужението: вярата се отчуждава в индивидуални убеждения, аскезата - в индивидуална етика, а богослужението се превръща в индивидуален дълг. Правилните убеждения, подчиняването на нравствените заповеди и последователността в изпълняването на богослужебните задължения са достатъчни, за да гарантират оправданието и спасението на човека. В религиозната интерпретация на благочестието и спасението не се предполага нищо, което има общностен характер; нито общността – тялото на любящи отношения, което се конституира в евхаристийната вечеря, нито участието в това конституиране, нито търсенето на истината в промяната на способа ни на съществуване: в прехода от природния инстинкт за самосъхранение и надмощие към изпълнено с любов самопревъзмогване и самопринасяне.

В християнството, превърнало се в религия, всяка форма на колективност има своето място само, ако съдейства (като спомагателен и укрепващ фактор) в култивирането на индивидуалното благочестие. Богослужението е общо, за да вземе човек пример от молещите се на едно и също място и да усили своята ревност за индивидуална молитва. Човекът участва в евхаристийната вечеря заради наградата за своите добродетели и “чистота”, заради “допълнително” санкциониране на прошката на греховете, дадена в изповедта, както и за енигматично “свръхестествено”, почти магическо осигуряване на “вечен живот”.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Георгиос Металинос
1_86.jpg1. В православен контекст терминът “духовен живот” е свързан с една конкретна реалност, с един осезателен, достъпен и определен начин на живот. Не става въпрос за  някаква мрачна утопия или безпочвен идеализъм, затворен в границите на медитацията и фантазията. Православната духовност включва материалността и действителността, както и земните неща. Това е преданието; предаването и приемствеността на определен начин на живот  в рамките на конкретна реалност, на вечния начин на съществуване, който влиза в историята и става земна действителност чрез Въплъщението на Бог-Слово, нашия Господ Иисус Христос. Християнският духовен живот е немислим, ако не се основава върху факта на Боговъплъщението.
 
Въплъщението на Божия Син не цели просто усъвършенстването на човешката действителност, а нейното обновление  и преобразяване. То има за цел “новия свят” като богочовешка реалност. Според отците на Православната Църква Бог станал Богочовек, за да направи богочовешки нашия живот.

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова
1_37.jpgВ края на 2008 г. Българската православна църква се сдоби с нов устав. Отлаганият четири години Църковно-народен събор утвърди новия документ, който ще ръководи административния живот на БПЦ за напред. За разлика от предишния събор през 2001 г. този път делегатите се радваха на голям медиен интерес, което свидетелства само за едно: не само Църквата, но и цялото общество очакваха промени и раздвижване на църковния живот. Отговори ли съборът на тези по-скоро смътни обществени очаквания за положителна промяна, ще покажат времето и виталността на новия устав. В публичното пространство три месеца след приемането на основния документ на БПЦ не се появи нито един сериозен коментар върху него и в това отношение съпричастните към църковната проблематика юристи и богослови канонисти са в дълг пред църковната общност. Крайното послание, което получи българското общество, бе, че основният проблем на събора е бил кой да получи по-голямо парче от баницата с църковните имоти. Друга тема обществото ни не успя да припознае като своя, а и никой не си направи труда да му обясни на достъпен език защо този устав е толкова важен за бъдещето на БПЦ.

Отваряне на целия текст

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме