Автор Александър Беляков

Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи,
а в закона на Господа е волята му,
и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!

Въпреки, че е малък по обем, този псалом играе в Св. Писание уникална роля. Бидейки пръв в книгата на молитвите, самият псалом не е молитва в собствен сисъл на думата: молитвите в Псалтира започват от втория псалом. В Книга Деяния апостолски 13:33 се привежда цитат от втори псалом с указание – “както и във втория псалом е писано”. Обаче в манускрипт на Новия завет от пети век, а също и у Ориген, се приема, че в този пасаж псаломът е наречен първи, а не втори, така или иначе, все пак със сигурност можем да считаме Псалом 1-ви за непринадлежащ към книгата на молитвите и хваленията (т.е. Псалтира), а като въведение към нея. В едно такова въведение трябва да бъде разкрит начинът, по който човек ще може да влезе в състояние, в което, според псалмопевеца, ще може да се извършват молитвите и хваленията а Господа Бога. На съвременен език псаломът би трябвало да се разглежда като изложение на методологията за правилна молитва. Ние, като че ли няма да намерим друго място в Св. Писание, където да се дава не самата молитва, но подходът към нея (срв. новозаветното учение и свидетелство за молитвата в Мат. 6:5-8). Този, който се интересува не само от изпълняването от формална страна, но и от преживяванията по време на молитвеното общение с Бога и от душевните сили, които движат молитвата, трябва да чуе свидетелството на Свещеното Писание за това.

Отваряне на целия текст

Автор Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)

Тайнството Причастие съществува в Църквата от тогава, когато на Тайната вечеря Господ Иисус Христос преломи хляба и като го раздаде на Своите ученици, каза: „Това е Моето тяло, което за вас се преломява; това правете за Мой спомен”. След това Той взе в ръце чашата с вино, подаде им и каза: „Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв, която за вас се пролива”. След кръстната смърт на Учителя Неговите ученици се събираха на Евхаристия за преломяване на хляба и вкусване на вино във възпоменание на страданията, смъртта и възкресението на Спасителя Господ.  Евхаристията стана тази основа, на която се съгради Христовата Църква. Нали в първите десетилетия след смъртта и възкресението на Христос Църквата няма нищо друго освен извършването на спомена за Него: още ги няма Евангелията, не е оформено догматическото и нравствено учение. Това, което съединява учениците, това, което именно ги прави Църква, е съвместният им живот в Христа, тяхното спомняне за Спасителя, което намира своя най-висш израз в Евхаристията, когато те се причастяват под вид на вино и хляб с Тялото и Кръвта Христови за спомняне на Неговата смърт и възкресение. По-късно се явяват Евангелията и посланията на светите апостоли, т. е. Свещеното Писание на Новия Завет. Още по-късно са формулирани християнските догмати и се появява стройната система на християнското богословие – всичко това не може да съществува без Църквата. Но първоначалният и основен „формиращ елемент” на Църквата е именно Евхаристията.

Отваряне на целия текст

Автор Марио Коев

„Навремето например думите „нищо не разбирам“ са означавали единствено глупостта на произнасящия ги; днес те носят уважение. Трябва само с открито лице гордо да заявите: „Нищо не разбирам от религията… аз всъщност нищо не разбирам от изкуство“, и ще бъдете на недостижима висота. А то е и особено изгодно, ако наистина нищо не разбирате“ (Достоевский, Ф. М. Дневник писателя). Това е писано през 1873 г., когато, осмелявам се да твърдя, хората все още не са били до такава степен смлени между зъбните колела на модерните времена, както е днес. Но този вид позьорство или фанфаронщина е разпространен и сега, особено между поредните „сърдити млади хора“, които наистина не знаят, че са просто поредните „сърдити“ и че тук за тяхно огорчение няма нищо оригинално. Ако обаче през 1873 г. такова левичарско, бунтарско, нихилистично поведение и позиране донякъде е било разбираемо и очаквано предвид тогавашните литературно-идеологически моди, сега наистина е по-трудно да се схване. Поне аз нищо не разбирам от него. Но по навик ще се опитам.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман

„Бог не е създал смъртта“. Човекът я е въвел в света, пожелавайки по своя воля живот само за себе си и в себе си, откъсвайки се от източника, целта и съдържанието на живота – от Бога. Поради това смъртта – като разединяване, отделяне, временност и преходност – е станала върховен закон на живота, разкривайки илюзорната природа на всичко земно.

За да се утеши, човекът е създал мечтата за друг свят, в който няма смърт; и заради нея се е лишил от този свят, предавайки го решително на смъртта. Само ако си върнем напълно християнското разбиране за смъртта, като за корен на извратеното разбиране за самото съдържание на живота, бихме могли да чуем отново, сякаш за пръв път, вестта за унищожаването на смъртта чрез възкресението.

Провъзгласяването на възкресението е сърцето на християнството. Бих искал да подчертая, че не говоря просто за безсмъртие на душата след нейното разделяне от тялото, за тайнствено безтелесно съществуване в отвъден, мистериозен и етеричен свят. Имам предвид точно възкресение. „Мъртвите ще възкръснат и тези, които са в гробовете ще се възрадват“.

Отваряне на целия текст