Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Прот. Йоан Романидис

Fr John_RomanidesУважаеми г-н Декан,

Имам честта да представя на преценката на господа преподавателите в Богословския факултет на Атинския университет следните отговори на изложеното от уважаемия професор г-н П. Трембелас по отношение на моя докторат, за да докажа безпочвеността на обвиненията му и да изясня разликата между схоластиката и гръцкото светоотеческо богословие.

Обвиненията на уважаемия г-н професор засягат като цяло три теми: 1) написаното от мен за връзката между Бога и света 2) теорията на Анселм и 3) безсмъртието. Ще отговарям по ред:

За връзката между Бога и света

Изложената от г-н професора теза за западното учение за благодатта и енергията на Бога е синтезирана, но не винаги точна. Учението на западните (християни) е еретично, тъй като под различни форми влиза в сблъсък с гръцките отци, а латинската форма е отхвърлена по време на споровете между Изтока и Запада за filioque и накрая е осъдено от Константинополските събори през 1341 г. и 1351 г.

Отваряне на целия текст

Автор Навпактски митр. Йеротей (Влахос)

Romanidis TrembelasКореспонденцията между отец Йоан Романидис и преподавателя Панайотис Трембелас, публикувана с увод и коментари от отец Георги Металинос, е интересна от всяка гледна точка и мисля, че ще обогати богословската наука. Става дума за диалога, започнал между двамата големи академични богослови, след като отец Йоан депозира своя докторат в Богословския факултет на Атинския университет – сравнително млад и израснал в Америка, а Трембелас по онова време е сред най-изявените преподаватели по практическо богословие в този факултет и член на оценяващата комисия.

За да бъде обаче разбран този важен богословски диалог, е необходимо да го поставим в контекста, в който се е провел, както и да се видят неговите последици. Поради тази причина ще споделя тук своето мнение, опирайки се на сведенията, с които разполагам, както и на публикуваните от отец Георги Металинос.

Отваряне на целия текст

Автор Владимир Соловьов

V SolovyevПетербург, 28 юли – 2 август 1894 г.

Скъпи Л. Н.! От последното ми писмо, изпратено чрез граф Кр., на два пъти бях сериозно болен и не искам повече да отлагам важния разговор, който Ви дължа.

Всички наши разногласия могат да бъдат сведени до една единствена конкретна тема – възкресението на Христос. Мисля, че и във Вашия собствен светоглед (ако, разбира се, правилно разбирам последните Ви съчинения) няма нищо, което да би попречило да се приеме истината на възкресението, а дори и повече – има нещо, което задължава нейното признаване. Отначало ще поговоря за идеята за възкресението изобщо, а след това – за Възкресението на Христос.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Софроний (Сахаров)
1_37.gif... Твоето униние, тъгата, страданието, е трябвало неизбежно да те посетят, както и всеки човек. Важното е как ги възприемаме. Вече, струва ми се, ти писах, че ако преживяваме състоянията си като само наши, в края на краищата душата обеднява и става безплодна, а животът  безсмислен и нетърпимо скучен. Задачата, която ни е поставена от евангелието, е да станем универсални, вселенски личности, да носим в себе си целия космос, да живеем историята на света, и преди всичко на човека, в цялата й дълбочина. Тъй като цялото човечество съм аз и цялата история  мой живот, то всяка болка, всяка радост, тъга, надежда, отчаяние, всеки опит от богатството, бедността, благата, преситата, страха, насилието, властта, смирението и борбата представляват за нас откровение на ставащото в човешкия свят и чрез нашия личен опит, изглеждащ инак толкова малък и кратък, ние познаваме Битието в неговата възможна пълнота.

Вървейки по този път, възприемайки така нещата, се приготвяме да приемаме Христовия Дух, който ни е показал съвършенството на Божиите синове; и ставайки сами Негов образ, ние „побеждаваме света” (Иоан 16:33), като, според степента на уподобяването си на Христа, се превръщаме в световни, свръхсветовни и надсветовни. Не е по силите ни да търсим страданието и болката: за всяко живо същество е естествен стремеж към радост, любов и светлина. Но научени от Бога, ние не се ужасяваме пред страданията, понеже чрез тях се обогатяваме с вечно познание и получаваме всеобхватен живот. По този начин се подготвяме и за опита от смъртта, за да станем способни да възприемем „най-доброто възкресение”.

Отваряне на целия текст

Автор Двери.бг
Старецът СофронийНеотдавна в интернет стана достъпна обемната кореспонденция между големия подвижник на XX век архим. Софроний Сахаров и известния богослов отец Георги Флоровски, издадена от манастира "Св. Йоан Предтеча" в Есекс. Предлагаме на читателите на Двери две от писмата. Първото е написано буквално два месеца след основаването от стареца Софроний на манастира „Св. Йоан Предтеча” в Есекс Англия, който се превръща в светилник на Православието не само в Англия, но и в цяла Европа. То разкрива атмосферата в манастира, неволите и трудностите, с които се е сблъсквал и е трябвало да преодолява този велик молитвеник на нашето време. А второто съдържа размисли за епископското служение и неговата криза и е написано по повод хиротонията на Волоколамския епископ Василий (Кривошеин) през юни 1959 г.

Воистину Воскресе Господ!

Уважаеми и дълбокопочитаеми отец Георги!
Много се зарадвах на Вашия пасхален поздрав, който получих вече тук, в Англия.

Вие добре разбирате, че на стари години е нелеко дело да  направиш такава промяна, да започнеш нов живот, в нова страна, където всичко ми е непознато, на език, който ми е съвършено непонятен. Ние, тоест аз и тези, които са с мен, веднага и изцяло се потопихме в работата. Невероятно много трябва да бъде извършено, за да се устрои животът. Огромни усилия ни струва нашата малка църква вътре в дома. Основната работа по нея почти завършихме в петък, преди Лазарова събота, и службите на Страстната седмица, както и Пасхалните, извършихме и извършваме в нея. За нас това е голям успех. Слава на Бога. Освен това трябваше да се организира ежедневният живот: „кухня”, градина, отопление, почистване на дома, подреждането на нашите стаи и други работи без край. Всички ние работихме действително до изнемога. Често ми се събираха не повече от четири часа сън в денонощие.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Софроний (Сахаров)
1_5.jpgРуският сайт Богослов.ру отбелязва 50 години от хиротонията на известния духовник и патролог Брюкселския и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин). По този повод сайтът публикува един уникален архивен паметник, свидетелстващ за непосредствената връзка между две от знаковите фигури на Православната църква през ХХ век – архиепископ Василий (Кривошеин) и архимандрит Софроний (Сахаров). Писмото е предоставено от Никита и Ксения Кривошеини и се публикува за първи път.

На 14 юни 1959 г. в лондонския Успенски събор[1] тогавашният екзарх на Московския патриарх за Западна Европа архиепископ Николай (Еремин) и епископ Антоний (Блум) извършват епископската хиротония на о. Василий (Кривошеин) за Волоколамски епископ. В своята реч по този повод новият епископ казва: „Щастлив съм, че принадлежа към Руската православна църква, Московска патриаршия – църква на изповедници на Христовата вяра, държаща високо издигнат яркия светилник на св. Православие”. Свидетелството за вселенското Православие и за духовните ценности на християнството – във време, когато тези ценности са подложени на поругаване в самата Русия – се превръща в дело на неговия живот.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Християнство и култура

Полезни връзки

 

Препоръчваме