Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Константинос Скутерис
1_29.jpg
Status questionis

Напредъкът, който през последните години се отбелязва в медицината – както в областта на терапевтиката, така и в областта на генетиката и биологията, освен че е впечатляващ и често пъти преминава границите на човешките очаквания, е предизвикателство за богословието и очевидно го тласка към повторен прочит и преразглеждане на неговите традиционни схващания. В кръговете на богословите, но и на не-богословите, се задава въпросът: дали богословието притежава необходимите средства, за да даде отговор на въпросите, които съвременното научно изследване настоятелно поставя? Нима неговата етика е безрезултатна и не е актуална и способна да се изправи пред новите факти и скокообразното развитие по отношение на биологическото съществуване и функциониране на човека? Нима неговото слово се отнася само към духовната сфера на битието и не е съвместимо с реалността на еволюцията или по-точно на революцията, която се извършва в областта на биологията и медицината? Нима догматите, вярата на Църквата са наложили един формализиран етос, чийто характерни черти са скованост, липса на гъвкавост и безсилие за приспособяване към новите постижения на науката?

Тези въпроси имат много аспекти и в тях човек може да види многообразни поводи за обсъждане. Известно е, че биоетиката се появи през последните години първоначално в Америка, а след това и в Европа и очевидно е продукт на новите факти, които медицинският напредък и изследванията в областта на биологията излагат. Биоетиката е резултат от научното развитие и има за цел критичното разглеждане и оценяване на последиците, които новите познания са извели на повърхността на социалния живот. Следователно биоетиката се е появила като потребност да се посрещнат етическите проблеми, които имат връзка с напредъка на медицинската наука, но и онези проблеми, които произтичат от експериментите, свързани с биологическото съществуване на човека.

Автор Венцислав Каравълчев
Sv_Emilian_Dorostolski.jpgНа 18 юли Църквата празнува паметта на един от многото раннохристиянски мъченици, които с кръвта си прокарват пътя и обилно напояват почвата за разцвета на християнството по днешните български земи. Мнозина автори, между които и българският изследовател Георги Атанасов основателно наричат св. Емилиан „последния раннохристиянски мъченик в Мизия”. Бих си позволил да уточня, че това е последният, известен с името си, раннохристиянски мъченик в Мизия. Правя тази изрична уговорка, защото, въпреки утвърдилата се нова теза за управлението на император Юлиан Апостат (361-363), според която по негово време няма целенасочено гонение срещу християните, а само опит за възраждане на езичеството, броят на мъчениците от този кратък период на управление е доста голям. Трябва винаги да се взема под внимание фактът, че управлението на имп. Юлиан идва след един също сравнително кратък, но бурен период от развитието на Църквата, започващ с Медиоланския едикт от 313 г.  Благодарение на него християнството става равноправно на останалите култове в Империята, а членове на Църквата стават големи групи от всички обществени слоеве. След този бурен, почти 50-годишен, разцвет отново се появяват криптохристияните, които търсят начини да запазят социалното си положение и да спазят формално законите по време на управлението на Юлиан Отстъпник.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Василиос Термос
1_35.jpgСекуларизацията е духовно чедо на модернизма – това вече е известно. Тя конституира проявата на жаждата на субекта от епохата на модернизма за автономност по отношение на всякаква религиозна връзка. Именно с тази предпоставка тя е била възприета и одобрена, превърнала се е в течение,  в символ, в идеология.

Това, на което може би не е обърнато по-широко внимание, е, че фундаментализмът е истинска рожба на модернизма – несъмнено едно нежелано дете, но във всеки случай издънка, която се е родила и е израснала в сянката на голямото стебло на модерните времена и която се е хранила от неговите собствени сокове. За някои тази констатация изглежда парадокс, след като е очевидно, че фундаментализмът функционира като заклет враг на модернизма.

По-горната констатация разрешава и недоумението. Нещо, което се ражда като възражение и антидот спрямо друго нещо, задължително дължи съществуването си на него. Неговият по-нататъшен живот се определя изключително от неговия родител, бидейки осъдено на отсъствие на оригинално предложение. Едно такова програмирано противопоставяне говори и за сродните връзки – по същия начин, по който разбунтувалото се дете на някой деспотичен родител губи истинското си аз, ако завинаги остане в същото положение.

Отваряне на целия текст

Автор Лимасолски митр. Атанасий (Николау)
1_1.jpgЧовек се пита: всичко, което прави – поклоненията, свещите, бденията, молитвите, постите, милостинята – всичко, което правим в нашия живот, каква цел има и защо го правим? Отговорът на този въпрос е много важен, защото от него зависи нашият правилен или неправилен духовен живот.

Да ви дам един пример: Питам децата, които сега са на лагер, коя е най-голямата Божия заповед? И всички те назовават различни заповеди: да не крадеш, да не лъжеш, да не вършиш неправда спрямо другия човек, да почиташ родителите си, да обичаш ближния, но нито едно дете не се усъмни, че е възможно нито една от тези заповеди да не е първата и най-главната.

Хората мислят, че първата заповед е да обичаш ближния си. Но първата Божия заповед и единствена Божия заповед, първата и единствената – всички други са последица от тази заповед – е да възлюбиш Бога с цялото си сърце. Първата заповед, казва Христос, е „възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила” (Марк 12:30).

Отваряне на целия текст

Автор Четвърто предсъборно всеправославно съвещание
16.jpgОт 6 до 13 юни 2009 г. в Православния център на Вселенската патриаршия в Шамбези, Женева, Швейцария, се проведе IV-то предсъборно всеправославно съвещание, посветено на темата за православната диаспора. Участниците взеха решения за създаването на епископски събрания в редица райони на света, чрез които епископите към различните канонични юрисдикции да могат да координират дейността си. Двери БГ публикува сега Правилника за тяхната дейност, приет от всички делегати. В Решенията на съвещанието се посочва, че тези епископски съвети имат временен характер, до подготвянето на условията за прилагане на точния каноничен ред в Православната църква, който предвижда едно място да има един епископ.

Член 1.

1. Всички православни епископи в даден регион от регионите, определени от ІV-то предсъборно всеправославно съвещание, които са в канонично общение с всички поместни автокефални православни църкви, образуват свое епископско събрание.

2. Членове на епископското събрание са и онези задгранични православни епископи, които упражняват пастирско обслужване на енории в региона.

3. Епископите на покой и онези, които посещават региона, ако отговарят на условията на алинея 1, могат да бъдат поканени да участват в събранието, но без право на глас.

Отваряне на целия текст

Автор Четвърто предсъборно всеправославно съвещание
16_thumb.jpgЧетвъртото предсъборно всеправославно съвещание, свикано от Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей със съгласието на Блаженейшите предстоятели на светейшите Православни църкви, изразено по време на свещеното им събрание във Фенер през м. октомври 2008 г., се проведе от 6 до 13 юни 2009 г. в Православния център на Вселенската патриаршия в Шамбези под председателството на Високопреосвещения Пергамски митрополит Йоан, представител на Вселенската патриаршия.

Това съвещание, на което бяха поканени и представени всички светейши Православни автокефални църкви, разгледа въпроса за каноничната уредба на православната диаспора и в съгласие с чл. 16 от правилника за работа на предсъборните всеправославни съвещания обсъди представените му от Междуправославна подготвителна комисия от 1990 и 1993 г. съответни текстове, като ги промени и одобри в следния вид: 

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Ростислав Снигирев

1_1.pngНеотдавна на сайта Богослов.ру беше публикувана статия на прот. Ростислав Снигирев, преподавател в Калужската духовна семинария, посветена на винаги актуалната тема за съвременните преводи на Св. Писание.

В качеството си на руски национален превод на Библията синодният превод е текст, който генетично принадлежи към един особен вид библейски преводи – т. нар. национални Библии, появили се през 16 в. и притежаващи редица свойства, които ги сближават.

На първо място, по функционалното си предназначение националните Библии съвместяват функциите на богослужебните и учебните преводи. Изначално заявената цел на създаването на синодния превод е необходимостта от съществуването на учебен текст на Библията на разбираем език. По-късно в протестантските деноминации типът на синодния превод придобива също и характер на богослужебен текст.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Софроний (Сахаров)
1_5.jpgРуският сайт Богослов.ру отбелязва 50 години от хиротонията на известния духовник и патролог Брюкселския и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин). По този повод сайтът публикува един уникален архивен паметник, свидетелстващ за непосредствената връзка между две от знаковите фигури на Православната църква през ХХ век – архиепископ Василий (Кривошеин) и архимандрит Софроний (Сахаров). Писмото е предоставено от Никита и Ксения Кривошеини и се публикува за първи път.

На 14 юни 1959 г. в лондонския Успенски събор[1] тогавашният екзарх на Московския патриарх за Западна Европа архиепископ Николай (Еремин) и епископ Антоний (Блум) извършват епископската хиротония на о. Василий (Кривошеин) за Волоколамски епископ. В своята реч по този повод новият епископ казва: „Щастлив съм, че принадлежа към Руската православна църква, Московска патриаршия – църква на изповедници на Христовата вяра, държаща високо издигнат яркия светилник на св. Православие”. Свидетелството за вселенското Православие и за духовните ценности на християнството – във време, когато тези ценности са подложени на поругаване в самата Русия – се превръща в дело на неговия живот.

Отваряне на целия текст

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме