Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Навпактски митр. Йеротей (Влахос)

1_59.jpgПериодично в Гърция се обсъжда въпросът за поставянето на възрастова граница за архиерейско служение на митрополитската катедра или дори за оставка на архиерея от неговата митрополия. Определянето на възрастова граница е косвено свързано с оставката на възрастните архиереи от катедрата им. За съжаление тези действия ставаха по един необмислен начин и наблюдавахме различни прояви на натиск върху митрополити да подадат оставка, а станахме свидетели и на това архиереи да завършват живота си в състояние на гняв и възмущение поради това, което им се е случило.

Някои смятат, че в нашата съвременна епоха с толкова предизвикателства и остри пастирски нужди не е възможно митрополии да остават практически необгрижвани заради твърде стари архиереи. Това наистина е сериозен проблем, но не трябва да забравяме, че Църквата се ръководи от своето канонично право и ние сме задължени да уважаваме свещените канони, за което сме дали свещено обещание при хиротониите си, както и не бива да подценяваме приноса на нашите по-стари събратя в Църквата. Тези, които поддържат такива възгледи, пренебрегват същността на пастирското служение на един епископ и го отъждествяват с активността, която се нуждае от качествата на млад човек.

Отваряне на целия текст

Автор Игумен Пьотр (Мешчеринов)
1_39.jpgРазглеждайки днешните мисионерски проблеми от етична гледна точка, ми се иска да отбележа три „болни точки”, без осъзнаването и осмислянето на които, според мен, мисията в Църквата при съвременните руски условия ще бъде обречена на неуспех.

Първата „болна точка” е вътрешноцърковната етика. Тук, разбира се, вниманието ни е съсредоточено върху споровете между църковните дейци за формите на съвременната мисия: проповедта сред представителите на младежката субкултура, масовото мисионерство и т. н. Част от мисионерите активно експериментират в тази област и отстояват своето виждане и опит; в тази насока на църковната дейност съществуват и опоненти, които не по-малко енергично говорят за „вредността” на масовия и субкултурен подход към мисията. Понякога споровете между поддръжниците и противниците на „новото мисионерство” стигат до ожесточеност. Но това ми изглежда нормално явление, което свидетелства, че нашият църковен организъм е жив, а крайностите в полемиката са по-скоро особености на общоруския ни манталитет, отколкото белег за църковни разногласия. Става дума, ако мога така да се изразя, за „мисионерското впечатление”, което оставя у „външните” – онези, към които е насочено словото на мисията, нашият вътрешноцърковен живот. В своите размисли ще използвам опита от непосредственото общуване с хората, в по-голямата си част млади, които в разговори с мен са споделяли отношението си към Църквата и към мисионерството. Давам си сметка, че подобни разговори с 20-30 човека не са „представителна извадка”, но въпреки това са твърде показателни и най-малкото ни карат да се замислим.

Отваряне на целия текст

1_62.jpgБоговъплъщението е единственото ново нещо под слънцето.[1]

Единственият изход от този затворен кръг на живота в смъртта. И устремени към Царството Божие, ние го виждаме на иконата в една перспектива, която е устремена към всеки[2].

Единствено чрез Боговъплъщението като проява на най-голямата Божия любов към света и като тайна Христова можем да разберем иконата и почитта ни към нея. Боговъплъщението е основната Истина в православието, Която е Логос (смисъл) на всичко. А Боговъплъщението е, че синът Божий става син Човешки за да могат синовете човешки да станат синове Божии (еп. Атанасий Йевтич). Боговъплъщението ни показва Христос, Който, въплъщавайки се, приема човешката природа, за да покаже за какво е сътворена.Понеже Адам, избирайки да стане бог без Бога, променя смисъла, начина на живот на природата.Въплъщавайки се, Логосът осмисля вселената.Боговъплъщението ни открива Образа, по който е сътворен Адам.Боговъплъщението ни показва единствената живоносна перспектива пред човека. Единствено в Боговъплъщението човешкият живот има смисъл (единствено в Боговъплъщението човек има живот).

Отваряне на целия текст

Автор Старец Порфирий Кавсокаливит

1_62.jpgВлизайки в несътворената Църква, идваме при Христос, влизаме в нетварната реалност

Голяма е тайната на благочестието

Църквата е безначална, безкрайна, вечна, както нейният Основател, Троичният Бог, е безначален, безкраен, вечен. Църквата е несътворена, както Бог е несътворен. Тя е съществувала преди всички векове, преди ангелите, преди сътворяването на света, „преди да се свят създаде“ (Еф. 1:4), както казва св. ап. Павел. Тя е божествено установление и в нея „телесно обитава всичката пълнота на Божеството“ (Кол. 2:9). Тя е израз на многообразна Божия премъдрост. Тя е Тайна на тайните. Тази тайна е била скрита и се открила „в последно време“ (1 Петр. 1:20). Църквата остава непоклатима, защото е вкоренена в любовта на Бога и в Неговия велик промисъл.

Вечната Църква е съставена от трите Лица на Светата Троица. В мисълта и в любовта на Троичния Бог от самото начало са съществували и ангелите, и хората. Ние, хората, не сме се родили сега: съществували сме преди всички векове в Божието всезнание.

Отваряне на целия текст

Автор Оливие-Морис Клеман
1_39.jpgИзборът на професия говори, наред с останалото, и за нашата вяра. За християнина професията е един от аспектите на неговото царствено свещенство, което се състои в обработването на градината на света, за да я превърнем в дар. В тази перспектива ще се опитам да разгледам някои “вратички” и противоречия, за да извлека общи критерии...

Срещу морализма и иморализма

Морализмът в този случай е култ към труда. Т. е. свеждане на човека изцяло до онова, което върши, до техническата и социалната му роля. Възвеличаваме строителството на света, а забравяме за изграждането на човека. Но, както казва Христос: каква полза за човека, ако придобие целия свят, а погуби душата си? Накрая култът към работата се превръща в бягство от себе си. Заетостта, грижата, усещането, че си нужен, водят към потискане на вътрешната тишина и дълбочината на живота. Трудът налага своя шемет, подобно на развлеченията, и сам се превръща в развлечение, в Паскаловия смисъл на думатa.

Отваряне на целия текст

Автор Борис Маринов
Bulgarian_Archbishopric_of_Ohrid.jpgОтдавна брадясалият анекдот за територията на Луната като исконна „земя македонска” напоследък придоби нова актуализация – църковна или, както би било по-правилно да се изразим, еклисиологична, ще рече имаща отношение към Църквата. Стана ясно, че Македонската православна църква (държавно признатата) ще присвоява в официалното си название титула „Охридска архиепископия”. Така вече ще има „Македонска православна църква – Охридска архиепископия”.
 
Добре де, ще кажат запознатите с темата, ама нали днес на Балканите вече съществува една такава? През 2005 г. старославната Охридска архиепископия беше възродена за нов живот по силата на специално решение на Св. Синод на Сръбската православна църква и в този смисъл може дори да претендира за канонично признание на ниво Вселенско православие, доколкото самата Сръбска православна църква има такова!

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман

Убеден съм, че не само вярващите, но и онези, които не вярват, знаят какво огромно и съвсем специално място заема в живота на Църквата почитането на Мария, майката на Иисус Христос. От най-древни времена Преданието на Църквата я нарича Божия майка, Богородица, Пречиста, Всесвята… А една от най-разпространените и често повтаряни църковни молитви я величае като „… повече почитана от херувимите и без сравнение по-славна от серафимите“. В Църквата няма богослужение, почти няма молитва, в която да не се споменава нейното име.

Не може да не отбележим, че с нищо друго не е така пропито християнското изкуство – и източното, и западното, както с образа на майката, държаща божествения Младенец в ръце. Този образ виждаме веднага щом влезем в храма: на най-почетното място около царските двери на иконостаса. Пред него е обичайно да се вижда море от запалени свещи, а ако повдигнем поглед нагоре, често можем да открием образа на Мария, който стои в самия център, сякаш е сърцето на този свят, и надписът: „За тебе се радва, благодатна, всяка твар“.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Андрей Дудченко

1_29.jpgПубликуването на статията на йером. Евтимий (Моисеев), озаглавена „Руската църква като основа на руския свят и руският свят като основа на Вселенската църква[1] предизвика активно обсъждане на засегнатата от автора тема. В контекста на появилата се дискусия порталът „Богослов.ру“ публикува рецензия върху тази статия, написана от свещ. Андрей Дудченко – главен редактор на интернет-списанието „Киевская Русь.

На статията на йером. Евтимий (Моисеев) можеше и да не се обръща внимание, в случай че не беше публикувана от сайта Богослов.ру. Защото, наистина, какво ли не може да бъде казано на конференция в една от провинциалните руски семинарии. Публикуването обаче на този текст в толкова уважаван и четен научно-богословски портал ни заставя да се замислим.

Йером. Евтимий популяризира чужди на християнството идеи за „суперетноса“, популярни в Русия, благодарение на наукообразните писания на Лев Гумильов. Руският народ като „суперетнос“, представляващ, според автора, основата на „руския свят“, се формира „… върху основата на източно-славянския етнос по вероизповеден принцип“ – пише о. Евтимий. Той обаче отива още по-далеч и от Лев Николаевич. По повод на суперетноса Гумильов пише следното: „Подобно на етноса, суперетносът, в лицето на своите представители, се противопоставя на всички останали суперетноси“. За о. Евтимий обаче съществува само един суперетнос – руският, който на настоящия етап от развитието на световната история е „… единствен в света православен суперетнос“.

Отваряне на целия текст

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме