Писма - Двери БГ

Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Автор Христос Янарас

Царството Божие е дар, обновяване на живота и неговите възможности. Дар, който ние получаваме чрез общението „в плътта и кръвта Христови”, в истинското единство на тварното и нетварното. Нашето собствено съществуване, личностното ни различие не са самосъществуващи величини, но също са дар, който придобиваме подобно на дара на вечния живот чрез изменението на образа на битието. Бог Свети Дух - това е оживотворяващата ни сила и началото на всеки живот. Той дарува битие и ипостас (лице) на нашата личност като екзистенциален отговор на призива на Неговата „безумна любов”. Той обновява и нашата тварна природа, като въздига „новия човек”, съединявайки божеството и човечеството „в плътта” на Христос.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Георги Чистяков

В религиозността на много хора днес централно място заема страхът от наказание. Във времената на държавен атеизъм битуваше мнението, че вярващите изповядват Бога единствено за да избегнат мъченията в ада. Именно като страх от адските мъки, приготвени за грешниците в задгробния живот, биваше представяна православната вяра от атеистическата пропаганда, на която трябва да признаем високия професионализъм в това направление.

Освобождаване от страха

Без съмнение, страхът пред смъртта и пред въздаянието, което следва в живота след нея, е своеобразна форма на вяра, но чисто средновековна по характера си. Зографите тогава изобразявали в картини Страшния съд, адските пламъци, дяволите, които измъчват грешниците и ги отвличат със сатанински кикот в преизподнята.

В средните векове религията на мнозинството (не на светите отци на Църквата) се е основавала на страха пред следсмъртното и даже прижизненото наказание. „Страхът е създал боговете” – възкликва един римски поет и е бил прав по своему, защото е имал предвид не Бога, а езическите божества. От езичниците този страх са наследили християните и особено тези, чиято вяра не се уповавала на Евангелието Христово, а на естественото за човеците стремление да се застраховат пред лицето на непонятния и по принцип враждебен свят, където всеки на всяка крачка е заплашен от някаква неприятност и опасност.

Отваряне на целия текст

Автор Анна Маринова

Историята на старозаветния Израил още от самото начало е история, в която Бог действа, за да извърши спасение. Израил е избран от Бога, за да съхрани и свидетелства за вярата в единия истинен Бог и да бъде светилник, който осветява пътя на съгрешилото човечество обратно към Бога.

Затова в края на патриаршеската епоха (20-18 в. пр. Хр.) Израил е поставен в Египет както за да се обърне всецяло за помощ към Бога сред многобройните скърби на робската неволя, така и за да засвидетелства пред езичниците за великите Божии дела. А те, вършени чрез Моисей и Аарон, целят именно утвърждаването на Израил в Бога и прилепването му към Него. Чудодеянията за съжаление не ползват египетския фараон, но обръщат сърцата на израилтяните към техния единствен възможен Избавител – Бога на отците.

Кулминация на историята на избавлението

разбира се, са събитията, свързани с излизането на Израил от Египет и започването на странстванията му през пустинята на Синай към Обетованата земя.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман

Великият пост завършва с два лъчезарни празнични дни, или по-добре да се каже с двуединен, двудневен празник. Това е Лазарова събота, когато си припомняме възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, и Връбница – когато празнуваме тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни преди предаването Му на страдания и кръстна смърт.

Сякаш преди да навлезем в мъката и тъмнината на Страстните дни, преди още веднъж да станем свидетели на Христовите страдания, Църквата ни разкрива истинския смисъл на доброволната Христова жертва, на спасителната Му смърт.

Христос бил далеч от Йерусалим, когато Лазар умрял. Чак след четири дни Той дошъл във Витания и се срещнал със сестрите на Лазар, Марта и Мария, и с плачещите и скърбящи негови приятели. В Евангелие според Йоан подробно се разказва за тази среща. Двете сестри казват на Христос: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми...“. А Христос отговаря: „Брат ти ще възкръсне!“. И въпреки това, независимо от този отговор, когато видял плачещите сестри и дошлите с тях скърбящи юдеи, Той Самият, както пише ев. Йоан, „разтъжи се духом, смути се“. Ето, Той се приближава до гроба и Той Самият плаче, и околните си казали: „Гледай, колко го е обичал“. Христос заповядва да махнат камъка, затварящ гробницата. И, по думите на евангелиста, „извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа“.

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова

В предишна статия читателите бяха запознати с историята на гръцкото религиозно движение „Зои”. Сега бихме искали да се спрем на идейната история на тази организация. Тя ще ни помогне да открием причините и корените на духовните изкушения на „Зои” и да разберем защо техният „прочит” на православието се счита за нецърковен и повлиян от западната религиозност.

Отваряне на целия текст

Автор Анна Маринова

В Стария Завет като предизобразяващ и водещ Израил към Новия Завет могат да бъдат открити немалко указания за божественото достойнство на Третата Личност на Светата Троица – Светия Дух.

Началните стихове на кн. Битие ни разкриват всемогъществото на Бога, рисувайки величавата картина на сътворението, когато Дух Божи „се носи” над водата (Бит. 1:2). В еврейския текст (т. нар. Масоретски текст) за описване дейността на Божия Дух при творческия акт се употребява глаголът „рахаф”. Този глагол е с твърде картинно значение на „съгрявам”, „животворя” и се свързва с представата за птица, която мъти малките си. Дух Божи, Който се нарича на много места в Писанието Свят („кадош” – библ. евр.), животвори първичната материя (изразена чрез думите „небе” и „земя”) и влага в нея божествения порядък. Така материята е благоустроена и отговаря на своето предназначение – да свидетелства за великите Божии дела.

Отваряне на целия текст

Автор Серегей Аверинцев

Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего.
(1 Кор. 1:9)

Което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа. (1 Иоан. 1:3)

Въображението няма място в общението с Бога и това е пръв основен принцип, който трябва да бъде ясен на всички. Както отбелязва известната религиозно-философска писателка на нашето столетие Симона Вейл, въображението препокрива именно тези канали, по които единствено може да достигне до нас реалната, действена благодат. На езика на аскетиката това е духовната прелест.

Отваряне на целия текст

Автор Протод. Андрей Кураев

Богословието е догматика. Догматиката оковава мисълта. Догматиката е схоластика. Схоластиката е нещо скучно и безжизнено. Догматиката е осъждане на „ересите”. Догматиката е нетърпимост. Такъв е обичайният асоциативен ред, който възниква в съзнанието на хората при произнасяне на думата „богословие”.

Вярно е, че богословието понякога е скучно и досадно. Вярно е и че твърде често богословието се превръща от „богословие на любовта” в „богословие на омразата”. Също така е вярно, че богословието изисква отчетливост, ясни формули и мисли, и заради това води до отчетливи разграничения там, където преди всичко се е сливало в една обща сивееща „духовност”. Вярно е и това, че богословието разкрива различността на духовните пътища и така пречи на опита за тяхното икуменическо сливане.

Но каква е алтернативата? С богословието понякога е неудобно да се живее. Но

какъв би бил животът без богословие?

Отваряне на целия текст