Автор Анна Маринова

Размисли върху Псалом 44:1

В древния Израил всички сфери на живота са проникнати от вярата в единия и истински Бог, именно заради това и едно пищно светско събитие, според нашите съвременни разбирания каквото е сватбата, е проникнато от вярата в Бога. Така един Псалом, съчинен по повод на женитбата на царя (44 псалом), съдържа в себе си не само възхваляване на царската красота и могъщество, но надминавайки рамките на празничната похвална песен, става песен за прослава на Бога – истинския и великолепен Цар.

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова

В римското право абортът не представлявал наказуемо деяние, защото римляните считали ембриона за част от тялото на майката, а не за самостоятелна личност. За първи път в римското право се появява закон срещу абортите в края на 2 и началото на 3 в., по време на императорите Септимий Север и Антоний Каракала. Но и в този случай абортът не се считал за престъпление срещу живота, т.е. убийство, а се наказвал като опит за измама на съпруга и възпрепятстване на желанието му да има наследник. С други думи, ако решението за аборта се вземало от мъжа или със съгласието му, той не бил наказуемо деяние.

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова

Византийската империя е притежавала широка мрежа от социални заведения, издържани от държавата, от църквата или от частни лица. Още в решенията на Първия вселенски събор в Никея (4 в.) е отбелязано задължението на епископите да поддържат във всеки град „страноприемница“, която да обслужва пътници, болни и бедни. Естествено най-голям брой социални заведения са били концентрирани в столицата Константинопол, но много са били пръснати и в провинцията. Различните извори (законодателни актове, манастирски типици, хроники, жития, надписи, печати и др.) говорят за стотици благотворителни заведения, които се разделят на следните групи:

• болници и страннопремници – често пъти в изворите се използват като синоними, като по всяка вероятност са се използвали според конкретните нужди;

• приюти за бедни;

• старчески домове;

• домове за слепи хора;

• сиропиталища;

• домове за вдовици;

• бани за болни от проказа и бани за бедни хора;

• дяконии – особено разпространени социални центрове към градските енории; в Египет те са действали предимно към манастири, като в същото време манастирите са поддържали и други дяконии в градовете; там раздавали храна и дрехи за бедните (нови), но имало и дяконии със специално предназначение като например грижи за болни, за старци, бани за бедни и пътуващи;

• домове за психично болни (само църковни) – повече сведения за тези домове се появяват от 10 в.; в законодателен акт от 10 в. се казва: „Болна (психично) жена да не се напуска, но задължение на близките ѝ е да поемат грижата за нея; ако такива няма, да постъпи в домовете на църквата“.

Отваряне на целия текст

Автор Монахиня Мария (Скобцова)

Монахиня Мария Скобцова (1891-1945) е родена в Рига. Тя е първата жена, завършила Санкт-Петербургската духовна академия. През 1917 г е кмет на гр. Анапа. Била близка с Ал. Блок, Николай Бердяев и други известни личности на епохата. През 1921 г. емигрира във Франция и през 1932 г. приема монашество. Основава благотворителна организация "Православно дело" в помощ на руската емиграция. Нейно дело са множество приюти за деца, болни, възрастни хора и душевно болни, които тя самата обгрижвала. По време на фашиската окупация участва във френската съпротива и спасява много евреи. Загива в газова камера на 31 март 1945 г.
Канонизирана за светица през 2004.

Отваряне на целия текст