Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Прот. Александър Шмеман
Shmeman_1.jpgДа кажем съвсем недвусмислено и ясно: въпросът за религията, за Бога, за вярата е неотделим в човешкото съзнание от въпроса за смъртта. Или по-скоро от въпроса за това дали след смъртта има нещо или не. Това е прословутият, непрестанно измъчващ човека въпрос за задгробния свят и задгробния живот. И тъй като няма никакви научни, тоест позитивни, очевидни и поддаващи се на проверка доказателства по този въпрос – нито в едната, нито в другата посока, нито положителни, нито отрицателни – то този въпрос остава вечно открит и хилядолетия наред предизвиква разгорещени и мъчителни спорове.

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова
Liturgia_1.jpgВъзходът на литургичното богословие през миналия век привлече интереса на православните богослови към това ключово понятие за църковния живот. Особено голям принос за разкриването на светоотеческото му съдържание има прот. Александър Шмеман. Но както често се получава в нашата Църква, възвишените духовни истини се принизяват, стават жертва на секуларизираното ни мислене и се подменя истинското им съдържание. Така се стигна до раждането на идеология на “литургията след литургията”.
 

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
fariseiКакво се крие всъщност зад етикета зилоти, който с гордост някои си приписват? Позволете ми да изложа в един обобщен вид личната си рефлексия от прочетеното по темата у Хр. Янарас и приснопаметните старци Йосиф, Порфирий, Яков, Ефрем и Паисий. Трябва да отбележим, че някои от старците са прекарали известен период от живота си сред зилотстващи и на някои им е трябвало дори и помощ свише, за да ги напуснат.
 

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман

shmeman.jpgНай-голямото предизвикателство днес е да възстановим мисионерското измерение на Църквата. Трябва да осъзнаем една много основна истина: че по своята същност Църквата е Мисия, че в основата на нейното съществуване стои заповедта на Христос: „Идете и научете всички народи” (Мат. 28:19).

Ако една християнска общност загуби мисионерския си устрем, ще се превърне в затворена в себе си, маргинална група, която съществува, за да „задоволява духовните потребности на своите членове”. Много кратък е пътят от това състояние до отъждествяването с определена нация, общество или етническа група. A последното е сериозен белег за духовен упадък и духовна смърт. Главната духовна потребност на християнина би трябвало да бъде споделянето на живота и Истината с колкото може повече хора и дори с целия свят. Затова мисионерството е цел и смисъл на съществуването на Църквата в света, на присъствието ѝ в човешката история между Първото и Второто пришествие на Господа. С други думи, в мисионерството се крие смисълът на християнската история. Очевидно, не всички членове на Църквата могат да тръгнат да проповядват в буквалния смисъл на думата. Но всички трябва да бъдат ангажирани с мисионерската функция на Църквата, трябва да се чувстват отговорни за нея, да я подпомагат и да я подкрепят. Всяка епархия, всяка енория и всеки човек трябва да бъдат включени в мисионерското служение.

Превод: Смилен Марков

Автор Анна Маринова
abraham_sarah_web.jpgОще в Стария Завет Бог подготвя човечеството и най-вече Израил, за да възприеме откровението за троичноста на Бога, според което Бог е един, но в Три Лица – Отец, Син и Свети Дух.

Едва в Новия Завет Трите Лица се откриват за първи път при Кръщението на Господ Иисус Христос в река Йордан, защото тогава Израил е подготвен за възприемането на обещания Месия Иисус Христос, на Неговото дело и учение, а останалият свят бива просветен и кръстен в името на Светата Троица чрез просветителските пътешествия на светите апостоли, описани в книгата Деяния на светите апостоли.
 

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова

myronositsy.jpgВизантийската империя е притежавала широка мрежа от социални заведения, издържани от държавата, от църквата или от частни лица. Още в решенията на Първия вселенски събор в Никея (4 в.) е отбелязано задължението на епископите да поддържат във всеки град „страноприемница“, която да обслужва пътници, болни и бедни. Естествено най-голям брой социални заведения са били концентрирани в столицата Константинопол, но много са били пръснати и в провинцията. Различните извори (законодателни актове, манастирски типици, хроники, жития, надписи, печати и др.) говорят за стотици благотворителни заведения, които се разделят на следните групи:

  • болници и страннопремници – често пъти в изворите се използват като синоними, като по всяка вероятност са се използвали според конкретните нужди;
  • приюти за бедни;
  • старчески домове;
  • домове за слепи хора;
  • сиропиталища;
  • домове за вдовици;
  • бани за болни от проказа и бани за бедни хора;
  • дяконии – особено разпространени социални центрове към градските енории; в Египет те са действали предимно към манастири, като в същото време манастирите са поддържали и други дяконии в градовете; там раздавали храна и дрехи за бедните (нови), но имало и дяконии със специално предназначение като например грижи за болни, за старци, бани за бедни и пътуващи;
  • домове за психично болни (само църковни) – повече сведения за тези домове се появяват от 10 в.; в законодателен акт от 10 в. се казва: „Болна (психично) жена да не се напуска, но задължение на близките ѝ е да поемат грижата за нея; ако такива няма, да постъпи в домовете на църквата“.

Отваряне на целия текст

Автор Анна Маринова
meteora_barlaam_7.jpg Размисли върху Псалом 44:1

В древния Израил всички сфери на живота са проникнати от вярата в единия и истински Бог, именно заради това и едно пищно светско събитие, според нашите съвременни разбирания каквото е сватбата, е проникнато от вярата в Бога. Така един Псалом, съчинен по повод на женитбата на царя (44 псалом), съдържа в себе си не само възхваляване на царската красота и могъщество, но надминавайки рамките на празничната похвална песен, става песен за прослава на Бога – истинския и великолепен Цар.

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова
zlatina.jpgВ римското право абортът не представлявал наказуемо деяние, защото римляните считали ембриона за част от тялото на майката, а не за самостоятелна личност. За първи път в римското право се появява закон срещу абортите в края на 2 и началото на 3 в., по време на императорите Септимий Север и Антоний Каракала. Но и в този случай абортът не се считал за престъпление срещу живота, т.е. убийство, а се наказвал като опит за измама на съпруга и възпрепятстване на желанието му да има наследник. С други думи, ако решението за аборта се вземало от мъжа или със съгласието му, той не бил наказуемо деяние.

Отваряне на целия текст

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме