Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Анна Маринова
Patriarch_Jacob.jpgСъновидението на патриарх Яков за небесната стълба
 
Св. Писание на Стария Завет чрез кн. Битие ни прави съпричастни с живота и делата на старозаветните патриарси Авраам, Исаак и Яков. Те, като пазители и носители на вярата в единия Бог сред окръжаващите ги езически народи, се намират под особеното Божие водителство и закрила. Бог им се открива и общува с тях, като им дава познание за Себе си и за Своя промисъл, за Своите бъдещи спасителни действия в историята.
 
Такъв е случаят с патриарх Яков, който се нуждае от Божията утеха и закрила, за да избегне гнева на брата си Исав. Последният, след като разбира, че Яков с хитрост отнема първородството му (Бит. 27:1-29), се ожесточава и дори иска да убие брата си (Бит. 27:41). Първородният син се е ползвал, освен с правото на двоен дял от наследството на баща си, още и с неговата благословия. Яков желае да има тъкмо това особено благословение, което е свързано с обещанието за раждането на Христос. По съвет на майка си Ревека Яков се отправя от Ханаан към Харан (между реките Тигър и Ефрат), където живее дядо му Ватуил, баща на майка му Ревека (Бит. 27:42-46). При едно от нощуванията по пътя Яков вижда насън изправена стълба, чийто връх стига до небето и ангели Божии слизат и възлизат по нея (Бит. 28:12). Патриархът получава от Бога обещание за помощ и закрила по време на престоя си в Харан, както и благословение (Бит. 27:14-15). Благословени чрез него и неговото семе ще бъдат всички земни народи. Това благословение съдържа обещание за раждането на Спасителя Господ Иисус Христос, чрез вяра в Когото всички християни стават свои на Бога (срв. Еф. 2:19).

Отваряне на целия текст

Автор Никола Антонов
ioanpro.jpgАко проследим начините, по които в откровението Бог се явява на човека, не може да не ни направи впечатление мястото на светлината. Св. Иоан Богослов определя Бога като светлина: И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе (Иоан 1:5). Самият Христос нарича Себе Си светлина на света (Иоан 8:12) и изпраща учениците Си да бъдат светлина за хората (Мат. 5:14-16). В Стария Завет Бог се явава на Моисей като светлина, св. ап. Павел вижда Бога като светлина по пътя за Дамаск, Сам Бог обитава в непристъпна светлина (1 Тим. 6: 16) и най-сетне светлината на планината Тавор, която апостолите виждат при Христовото преображение – всичко това са различни форми на разкриването на природната Божия светлина към човека.
 
Можем да продължим: Символът на вярата представя Сина – второто Лице на Св. Троица – като светлина от светлина. Църковната химнография възпява Бога като светлина повече пъти, отколкото например като любов. Св. Отци разглеждат разкриването на образа Божий в човека като приемане на светлината, идваща от Бога (срв. св. Григорий Палама, Беседа, 25, PG 151, 440B).
 

Отваряне на целия текст

Автор Анна Маринова
Ilia_prorok.jpgОще от най-дълбока древност у хората съществува копнеж да се проникне в незнайното бъдеще. Поради това всички древни народи имат свои прорицатели, гадатели, заклинатели и пр. Трябва обаче да се подчертае, че пророците и пророчествата в Стария Завет коренно се различават от тези на езическите народи. В Израил пророчеството не е едно „допитване до божеството”, а е религиозна дейност, служение, и то установено не от хора, а от Бога (Втор. 18:15-22).

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова

eleu20.jpgЦърковна история на Евсевий Кесарийски е незаменим извор за ранната история на Църквата. За написването на своето главно произведение той ползва богата литература, което прави този труд незаменим източник на информация за всеки, който се интересува от автентичния, жив, пъстър и противоречив живот на ранната Християнска църква. Благоприятен фактор е достъпът на Евсевий до Кесарийската библиотека и до Йерусалимската, както и до всички други източни библиотеки във Финикия, Египет, Гърция, а също и до латинските хранилища.

Ползвал е пет книги на Хегезип от 2 в., Хроника на Юлий Африкан от 3 в., цитира св. Юстин Философ, Климент Александрийски, св. Ириней, Аполоний, Юдейски войни на Йосиф Флавий, Филон Александрийски, послания на християнски общини за местни мъченици. От изключително значение за структурата на историята са епископските списъци за Рим, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Първите части на Римската и Александрийската листи са взети от Юлий Африкан, частично от опровержителите на еретическите учения, които чрез приемствеността на епископите, която е отвеждала до апостолите, са доказвали неапостолския произход на еретическите общини. Друг важен източник са диптисите, които всички църкви, а особено основаните от апостолите, старателно са водели. Юлий Африкан и Евсевий Кесарийски са съчетали тези сведения с т. нар. императорски списъци и така се е получило хронологичното скеле на Църковна история.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман
Vaskresenie.jpg Всичко, което казахме в миналите беседи за смъртта, сега ни отвежда до главната и възлова тема на християнството – благовестието на възкресението. Подчертавам – не просто безсмъртието на душата след раздялата й с тялото, не просто някакво тайнствено развъплътено съществуване в някакъв мистичен и ефирен отвъден свят, а именно възкресението.
 
“Ще оживеят мъртвите и тези, които са в гробовете ще се възрадват”. Как отекват тези думи! Колко тържествено и радостно, като обещание, като сегашно съзиране на бъдното, прозвучават те късно през нощта на Велики Петък, когато, през мрачната печал на гроба, кръста и плащаницата започва потайно да се разгаря светлината на настъпващата Пасха. И най-древното изповядване на вярата, така наречения апостолски символ, утвърждава просто: “Вярвам във възкресението на тялото”.

Отваряне на целия текст

Автор Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
kalistos.jpgВ православната традиция действието на Светия Дух в християнската общност по особен начин се разкрива в два “духоносни” образа: на старците, или на духовните отци, и на юродивите заради Христа.
 
Няма значение дали старецът е възрастен в годините си, а дали е мъдър в опитното познание на Божествената истина, дали е дарен с благодатта на “духовното отчество” и с дара да ръководи другите по Пътя. Той дава на духовните си чеда не морални напътствия или правила в живота, а осъществява лична връзка. “Старец, казва Достоевски, е този, който взема душата и волята ти в своята душа и воля.”

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова
eusebius.jpgЕвсевий Кесарийски често е наричан отец на църковната историография и един от основоположниците на християнската библейска концепция за всемирната история. Като близък на Константин Велики той поставя и основите на византийската идеология за отношенията между светската и църковната власт.
 
Биографичните данни за живота му са оскъдни и се черпят главно от съчиненията му. Кратки сведения са останали и у древните писатели – например по свидетелствата на Сократ, приемникът на Евсевий по катедра Ананий е имал житие на Евсевий, но то е изгубено.
 

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман
Lazar1.jpg В предишната беседа споменахме евангелския разказ за Христос, плачещ пред гроба на своя приятел Лазар. Трябва още веднъж да се замислим над смисъла на тези сълзи, защото тук, в този момент, се извърша своеобразна революция в религията, в изконния религиозен подход към смъртта.

Отваряне на целия текст

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме