Автор Никола Антонов

Ако проследим начините, по които в откровението Бог се явява на човека, не може да не ни направи впечатление мястото на светлината. Св. Иоан Богослов определя Бога като светлина: И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе (Иоан 1:5). Самият Христос нарича Себе Си светлина на света (Иоан 8:12) и изпраща учениците Си да бъдат светлина за хората (Мат. 5:14-16). В Стария Завет Бог се явава на Моисей като светлина, св. ап. Павел вижда Бога като светлина по пътя за Дамаск, Сам Бог обитава в непристъпна светлина (1 Тим. 6: 16) и най-сетне светлината на планината Тавор, която апостолите виждат при Христовото преображение – всичко това са различни форми на разкриването на природната Божия светлина към човека.

Отваряне на целия текст

Автор Анна Маринова

Още от най-дълбока древност у хората съществува копнеж да се проникне в незнайното бъдеще. Поради това всички древни народи имат свои прорицатели, гадатели, заклинатели и пр. Трябва обаче да се подчертае, че пророците и пророчествата в Стария Завет коренно се различават от тези на езическите народи. В Израил пророчеството не е едно „допитване до божеството”, а е религиозна дейност, служение, и то установено не от хора, а от Бога (Втор. 18:15-22).

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова

Църковна история на Евсевий Кесарийски е незаменим извор за ранната история на Църквата. За написването на своето главно произведение той ползва богата литература, което прави този труд незаменим източник на информация за всеки, който се интересува от автентичния, жив, пъстър и противоречив живот на ранната Християнска църква. Благоприятен фактор е достъпът на Евсевий до Кесарийската библиотека и до Йерусалимската, както и до всички други източни библиотеки във Финикия, Египет, Гърция, а също и до латинските хранилища.

Ползвал е пет книги на Хегезип от 2 в., Хроника на Юлий Африкан от 3 в., цитира св. Юстин Философ, Климент Александрийски, св. Ириней, Аполоний, Юдейски войни на Йосиф Флавий, Филон Александрийски, послания на християнски общини за местни мъченици. От изключително значение за структурата на историята са епископските списъци за Рим, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Първите части на Римската и Александрийската листи са взети от Юлий Африкан, частично от опровержителите на еретическите учения, които чрез приемствеността на епископите, която е отвеждала до апостолите, са доказвали неапостолския произход на еретическите общини. Друг важен източник са диптисите, които всички църкви, а особено основаните от апостолите, старателно са водели. Юлий Африкан и Евсевий Кесарийски са съчетали тези сведения с т. нар. императорски списъци и така се е получило хронологичното скеле на Църковна история.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман

Всичко, което казахме в миналите беседи за смъртта, сега ни отвежда до главната и възлова тема на християнството – благовестието на възкресението. Подчертавам – не просто безсмъртието на душата след раздялата й с тялото, не просто някакво тайнствено развъплътено съществуване в някакъв мистичен и ефирен отвъден свят, а именно възкресението.