Автор йером. Серафим (Роуз), превод Цветан Биюков

Най-разгорещеният спор, свързан с личността на бл. Августин, както по време на живота му, така и след смъртта му, е върху благодатта и свободната воля. Несъмнено, причина за изкривяването на православното разбиране за благодатта у бл. Августин е известна свръхлогичност, каквато той притежавал заедно с латинския си манталитет, към който принадлежал по култура, макар и не по кръв. По кръв той си оставал африканец и донякъде притежавал емоционалния “плам” на южните народи.

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова

Смята се, че празникът Успение на Пресвета Богородица е установен от св. апостоли. Разказите за възнасянето в плът на Божията майка на небето се отнасят към 4 в. За него споменават бл. Августин и бл. Йероним, а Йерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) потвърждава пред имп. Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на Успението е установен от имп. Маврикий (592-602). Блажената кончина на св. Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и преп. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през 12 в., по времето на патр. Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от 1 до 15 август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август.

Отваряне на целия текст

Автор Стефан Стефанов

Изследователите, които проучват въпросите, свързани с историята на християнската проповед в Новия свят, обикновено насочват вниманието си към многобройните испански завоеваетелни експедиции. На корабите на тези първооткриватели неизменно са присъствали римокатолическите мисионери и инквизитори. Те са били зачислени към военните отряди. В средата на 16 в. към тях се присъединяват и йезуитите. Това предопределя налагането на римокатолицизма с насилие и принуда. Такава е била съдбата на Източното крайбрежие на Америка. Но на Западното ситуацията е била коренно различна...

Разпространители на християнството по западното крайбрежие и островите на Северна Америка са руски търговци и промишленици, пристигнали в тези далечни, сковани от студ места, на самия край на света, след двете  експедиции на смелия пътешественик кап. Витус Беринг, който с моряците си достига бреговете на Аляска. По време на пътуването Беринг заболява и завършва живота си на север през 1741 г., но със своите експедиции той проправя пътя към Алеутските острови и Северните брегове на Америка. Дошлите след него търговци започват оживена дейност – те бързо установяват връзки с туземното население и мнозина от тях сами започват да обръщат в християнската вяра местните жители. През 1792 г. в екипажа на Североизточната географска експедиция на Алеутските острови попада и православният свещеник о. Василий Сивцов, който покръства 126 мъже и жени алеути. Изложените събития обаче имат своя далечна предистория... Малко известен е фактът, че тези сурови територии са били посещавани от европейци през още по-отдалечени времена, дори преди официалното откриване на Америка. Непосредствено преди Втората световна война в югозападната част на Аляска са открити развалини на селище. Изследванията показват, че тридесетината бивши жилища са на възраст 300-400 години и по отношение на конструкцията са били от европейски тип. Американският учен Теодор Форели, който се заема с проучването на това откритие, стига до заключението, че откритите останки на къщи са принадлежали на руски заселници. Той изказва предположението, че на това място са се заселили новгородски бежанци, които през 1570 г. са напуснали родната земя, спасявайки се погрома, извършен от цар Иван ІV над Новгород. Поради малочислеността им не им е било съдено да основат трайна колония и да се разрастнат като дадат потомство в северозападния Нов свят. Според други автори руски селища са били основавани на тези територии дори преди стъпването на Колумбовите конкистадори на Американския континент.

Отваряне на целия текст

Автор Анна Маринова

Съновидението на патриарх Яков за небесната стълба

 

Св. Писание на Стария Завет чрез кн. Битие ни прави съпричастни с живота и делата на старозаветните патриарси Авраам, Исаак и Яков. Те, като пазители и носители на вярата в единия Бог сред окръжаващите ги езически народи, се намират под особеното Божие водителство и закрила. Бог им се открива и общува с тях, като им дава познание за Себе си и за Своя промисъл, за Своите бъдещи спасителни действия в историята.

 

Такъв е случаят с патриарх Яков, който се нуждае от Божията утеха и закрила, за да избегне гнева на брата си Исав. Последният, след като разбира, че Яков с хитрост отнема първородството му (Бит. 27:1-29), се ожесточава и дори иска да убие брата си (Бит. 27:41). Първородният син се е ползвал, освен с правото на двоен дял от наследството на баща си, още и с неговата благословия. Яков желае да има тъкмо това особено благословение, което е свързано с обещанието за раждането на Христос. По съвет на майка си Ревека Яков се отправя от Ханаан към Харан (между реките Тигър и Ефрат), където живее дядо му Ватуил, баща на майка му Ревека (Бит. 27:42-46). При едно от нощуванията по пътя Яков вижда насън изправена стълба, чийто връх стига до небето и ангели Божии слизат и възлизат по нея (Бит. 28:12). Патриархът получава от Бога обещание за помощ и закрила по време на престоя си в Харан, както и благословение (Бит. 27:14-15). Благословени чрез него и неговото семе ще бъдат всички земни народи. Това благословение съдържа обещание за раждането на Спасителя Господ Иисус Христос, чрез вяра в Когото всички християни стават свои на Бога (срв. Еф. 2:19).

Отваряне на целия текст