Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Николай Тон
Федерална република Германия е страната с най-голям брой православни християни в Европа, като изключим традиционно православните източноевропейски страни и Балканите. С това Православната църква е не само третата по големина християнска църква, макар и със значителна разлика, от двете традиционни вероизповедания в страната. Оттук идва и утвърждаването на Православието на немска земя, което има важно бъдещо значение за цялото Православие.

(на снимката от bTV -  българският православен храм в Берлин, посветен на св. цар Борис-Михаил Покръстител)

Отваряне на целия текст

Автор Стефан Стефанов
 
Raiko1.jpg Следвайки Новия мартиролог на св. Никодим Светогорец, приемаме, че периодът на новомъчениците започва  с падането  на Константинопол под османска власт (1453 г.). За България този период започва по-рано, от 1393-1396 г., макар това да е условна граница.
 
В своя задълбочен исторически труд История канонизации святых в Русской Церкви (М., 1903 г.), проф. Е. Голубински обобщава принципите на древнохристиянската Църква за прославление на светци. Според вярването на Църквата мъченичеството е такъв подвиг, който сам по себе си доставя на подвижника венец на светостта. В общия мъченически тропар се изтъква, че мъченикът приема нетленен венец от Христа, нашия Бог, чрез самото си страдание: „Твоят мъченик, Господи, (името) в страданието си прие нетленен венец от Тебе, нашия Бог”.

В писмото си до Фортунат, с което го увещава към мъченичество, св. Киприан Картагенски убедително изяснява величието на този подвиг в Божиите очи: „Като дадохме на вярващите по Божието благоволение първо кръщение, нека подготвяме всекиго за друго кръщение (т. е. мъченичеството), внушавайки и поучавайки, че това кръщение и по благодат е по-голямо, и по сила по-възвишено, и по  чест по-драгоценно – кръщение, за което се радва Бог и Неговият Христос, кръщение, след което никой вече не греши, което е завършек на преуспяването в нашата вяра и при което отиващите си от света тозчас се съединяват с Бога. Във водното кръщение се приема прошка на греховете, а при кръщението с кръв – венеца на добродетелите”.

Отваряне на целия текст

Автор Сергей Аверинцев
Спас Ярое ОкоЩе се опитаме да поговорим за нещо много важно и много трудно: за типовете религиозно отношение към властта и свързаната с нея практика на насилие. Да започнем, обаче, отдалече: не от господарите и техните слуги, а от хората, за които предполагаме власт от съвсем различен порядък  от светците. Идеалът за християнска святост, в който и да било вероизповеден и културно-национален вариант, неизбежно включва два полярни аспекта  строгостта и милостта. Самият евангелски Иисус, кротък и смирен по сърце, опрощаващ грешницата, изобщо  допускащ до себе си и приемащ в своята любов онези, които уважаемите членове на обществото дори и за хора не признават  далеч не е женствен призрак, както неизвестно защо го е нарекъл Блок и какъвто го е представяло размекнатото въображение на толкова живописци и литератори.

Отваряне на целия текст

Автор Йером. Серафим (Роуз), превод Цветан Биюков
S.Rose.jpgВ наши дни Православието, по Божи промисъл, вече почна да се завръща в Запада, който преди около деветстотин години се бе отделил от него. Първоначално до голяма степен несъзнателно дело на емигранти от православни страни, постепенно това движение почна да се осъзнава като истинска ценна възможност и за самите жители на запада - в продължение на няколко десетилетия този прилив от западни обръщенци към Православието продължи да нараства и вече е станал едно доста обичайно явление. 

Отваряне на целия текст

Автор Сергей Аверинцев
На 9 септември 2005 година се навършват 15 години от посичането с брадва на  прот. Александър Мен (виж новината). Публикуваме настоящия текст на проф. Сергей Аверинцев като знак на признателност и уважение към личността и делото на един от най-забележителните  руски проповедници на 20 век.

Протойерей Александър Мен (1935-1990) е свещеник от Руската православна църква и един от най-ярките дейци на християнската съпротива срещу съветския атеизъм. Неговата доказана вярност към вярата е наследена от майка му, приела заедно с малкия си син кръщение от един преследван, укрил се свещеник през 1935 г. – във време, когато изчезването на християнството от съветското общество бе включено в държавните планове наред с икономическите задачи. В своите училищни, а след това и студентски години о. Александър неотклонно продължава своето религиозно самообразование – един толкова голям за времето си подвиг на вярност, който днес много трудно можем да си представим.

Отваряне на целия текст

Автор Стефан Стефанов

krest.jpgИзследователите, които проучват въпросите, свързани с историята на християнската проповед в Новия свят, обикновено насочват вниманието си към многобройните испански завоеваетелни експедиции. На корабите на тези първооткриватели неизменно са присъствали римокатолическите мисионери и инквизитори. Те са били зачислени към военните отряди. В средата на 16 в. към тях се присъединяват и йезуитите. Това предопределя налагането на римокатолицизма с насилие и принуда. Такава е била съдбата на Източното крайбрежие на Америка. Но на Западното ситуацията е била коренно различна...

Разпространители на християнството по западното крайбрежие и островите на Северна Америка са руски търговци и промишленици, пристигнали в тези далечни, сковани от студ места, на самия край на света, след двете  експедиции на смелия пътешественик кап. Витус Беринг, който с моряците си достига бреговете на Аляска. По време на пътуването Беринг заболява и завършва живота си на север през 1741 г., но със своите експедиции той проправя пътя към Алеутските острови и Северните брегове на Америка. Дошлите след него търговци започват оживена дейност – те бързо установяват връзки с туземното население и мнозина от тях сами започват да обръщат в християнската вяра местните жители. През 1792 г. в екипажа на Североизточната географска експедиция на Алеутските острови попада и православният свещеник о. Василий Сивцов, който покръства 126 мъже и жени алеути. Изложените събития обаче имат своя далечна предистория... Малко известен е фактът, че тези сурови територии са били посещавани от европейци през още по-отдалечени времена, дори преди официалното откриване на Америка. Непосредствено преди Втората световна война в югозападната част на Аляска са открити развалини на селище. Изследванията показват, че тридесетината бивши жилища са на възраст 300-400 години и по отношение на конструкцията са били от европейски тип. Американският учен Теодор Форели, който се заема с проучването на това откритие, стига до заключението, че откритите останки на къщи са принадлежали на руски заселници. Той изказва предположението, че на това място са се заселили новгородски бежанци, които през 1570 г. са напуснали родната земя, спасявайки се погрома, извършен от цар Иван ІV над Новгород. Поради малочислеността им не им е било съдено да основат трайна колония и да се разрастнат като дадат потомство в северозападния Нов свят. Според други автори руски селища са били основавани на тези територии дори преди стъпването на Колумбовите конкистадори на Американския континент.

Отваряне на целия текст

Автор йером. Серафим (Роуз), превод Цветан Биюков
Най-разгорещеният спор, свързан с личността на бл. Августин, както по време на живота му, така и след смъртта му, е върху благодатта и свободната воля. Несъмнено, причина за изкривяването на православното разбиране за благодатта у бл. Августин е известна свръхлогичност, каквато той притежавал заедно с латинския си манталитет, към който принадлежал по култура, макар и не по кръв. По кръв той си оставал африканец и донякъде притежавал емоционалния “плам” на южните народи.
 

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова

33.jpgСмята се, че празникът Успение на Пресвета Богородица е установен от св. апостоли. Разказите за възнасянето в плът на Божията майка на небето се отнасят към 4 в. За него споменават бл. Августин и Йероним, а Йерусалимският патр. Ювеналий (420-458) потвърждава пред имп. Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на Успението е установен от имп. Маврикий (592-602). Блажената кончина на св. Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през 12 в., по времето на патр. Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от 1 до 15 август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август.

Отваряне на целия текст

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме