Автор Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)

… И така, св. Григорий Богослов прекрасно е разбирал, че далеч не всички епископи и свещеници по негово време са отговаряли на своето призвание. Контрастът между представите на св. Григорий за свещенството и тези свещенослужители, с които го е срещал животът, е бил поразителен. С годините разочарованието му е нараствало, тъй като той се е запознавал с все повече свои събратя. Критика към недостойните свещенослужители се среща още в неговото Слово 2, но именно в по-късните произведения на св. Григорий тази критика става рязка: и наистина, никой от източните отци на Църквата до св. Григорий Богослов не се e изказвал толкова остро за църковните служители. Нека разгледаме няколко по-характерни текста на св. Григорий, засягащи свещенството и недостатъците на църковните порядки.

В Слово 18, произнесено през 374 г. в Назианс, св. Григорий Богослов говори за безпорядъка, който е съпътствал избора на епископи. В древната Църква епископите, по правило, са се избирали от народа, но са се утвърждавали от архиерейски събор. Обикновено епископ е ставал някой клирик, но се е случвало народът да посочи мирянин, дори оглашен.[i] Именно това се е случило в Кесария, по времето, когато са избирали предшественика на св. Василий Велики, Евсевий. Изборът се е съпровождал от „горещи спорове“, народът се бил разделил на партии, едни предлагали един, други – друг. Накрая се обединяват около кандидатурата на Евсевий, „отличен по живот, но незапечатан със св. Кръщение“: вземат го насила, с помощта на войската, влязла в града, и са го възвеждат на престола. Когато епископите събират, те са „принудени“ да утвърдят избора, да кръстят Евсевий и да го ръкоположат във всички свещени степени. След като извършили това обаче те излизат от града и свикват събор, на който обявяват хиротонията за недействителна. Причината за решението е била, че епископите са действали по принуждение и второ, че новоизбраният епископ не е бил в добри отношения с гражданските власти.[ii]

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Кристофър Метропулос

В тази епоха на превъзнасяне на “толерантността” над всички добродетели, идеята, че някой може да е искрен и в същото време искрено да греши, не е никак на мода. Нашата култура гръмко тръби, че относно сериозните богословски разногласия между искрени и открити християни не можело да има никакъв окончателен арбитър. А това никъде не личи по-явно, отколкото по отношение на ключовия проблем с авторитетите.

Отваряне на целия текст

Основната тема в книга Битие 14 глава е войната, в която участва Авраам срещу “Кедорлаома и на царете, които бяха с него” (Бит. 14:17). След нея Авраам се среща с една странна личност – Мелхиседек, цар на Салим: човек, чийто род е останал неизвестен в летописните хроники.

Отваряне на целия текст

Автор Николай Тон

Федерална република Германия е страната с най-голям брой православни християни в Европа, като изключим традиционно православните източноевропейски страни и Балканите. С това Православната църква е не само третата по големина християнска църква, макар и със значителна разлика, от двете традиционни вероизповедания в страната. Оттук идва и утвърждаването на Православието на немска земя, което има важно бъдещо значение за цялото Православие.

(на снимката от bTV -  българският православен храм в Берлин, посветен на св. цар Борис-Михаил Покръстител)

Отваряне на целия текст