Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

maximusconfessor.jpgЕзическа философия и християнско богословие

Разразилите се през ІV в. триадологически и последвалите ги христологически спорове освен всичко друго водели след себе си и една неподозирана опасност, която дебне християнина до ден днешен: ортодоксията да се откъсне от ортопраксията[1]. Големите кападокийци[2] ясно видели опасността за Църквата. Св. Василий Велики поставил в центъра на своето учение въпроса за спасението на човека. Но необходимостта да се изясни терминологията във връзка с теологичните спорове отново насочила богословите към областта на езическата философия и по-специално към неоплатонизма, който разполагал с ясна и добре разработена система от понятия, отнасящи се до естествата и енергиите.

Налагало се обаче да се избегнат схващанията за предсъществуването на душите, за тялото като затвор на душата и най-важното – за Бог, Който, веднъж еманирал творението, нямал каквото и да е отношение към съществуването му[3], тъй като инкарнирането в тела (въплъщаването) според неоплатониците е по същество божествено наказание на душите, които, като съзерцават божествената истина, се пренасищат от тази плирома (пълнота) и от състояние на покой се раздвижват и отпадат в материалното.

Отваряне на целия текст

Автор Анна Маринова
Nativity.jpgБог много пъти и по много начини възвестява на Израил за идването на Месия, на Избавителя от първородния грях (срв. Евр. 1:1). Това възвестяване става постепенно, като то започва още в рая, когато Бог обещава на съгрешилите Адам и Ева Изкупител, Който ще се роди „от семето на жената” (Бит. 3:15).

Подготовката на Израил за приемането на Христос и следването подире Му се е извършва многостранно, но особено съществен е приносът и заслугата на св. пророци в делото на възпитаването на Израил в Христос. Светите пророци известяват и обрисуват образа на Месия векове преди Неговото въплъщение, рождение и обществено служение и то толкова пълнокръвно, че човек се изпълва с благоговение пред Бога и неговите раби - старозаветните пророци.

Отваряне на целия текст

Автор Иван Ж. Димитров
https://dveri.bg/images.jpgНа един конгрес на висшите православни богословски школи естествено е делегатите не само да се занимават с въпросите, съответно с успехите и трудностите на православното богословие като наука в служба на Христовата църква, но и да поговорят pro domo sua. Това е добра възможност те да огледат двора си, да видят доброто у съседа и да се стремят да го приложат, ако пък имат нещо положително в своя живот, да го предложат на другите не с гордост, а с християнско смирение, защото всички следваме псаломското правило: “Не нам, не нам, но имени Твоему дажд, Господи, славу и чест!” (Пс. 113:9).

За православните богословски школи

Няма да се спирам на “Мартината” част в преподаването на свещената наука. На едни места школите ни имат добри условия – по отношение на сгради, финансиране, обществено и държавно признание, на други изпитват трудности, а в недалечното минало те преживяха наистина големи изпитания от външни противници (имам предвид атеистичната държавна политика в страните с комунистическо управление). Ще засегна обаче три важни съставки от живота им: преподавателски състав, студенти и отношения с поместната православна църква.

Отваряне на целия текст

Автор Димитър Спасов
Europeans.jpgДостоевски беше казал, че православните винаги сме били малцинство сред малцинството, неправилно разбирани, заплашвани, отхвърляни и преследвани с копие или с присмех. Българската православна църква вече разбра, какво е да те преследват с „копие”. Стотици свещеници, монаси и миряни избраха да бъдат свидетели на вярата по време на комунистическия режим и този избор им струваше живота.

Сега на дневен ред пред православните в България е преследването с „присмех”. Какво имам предвид? Членството на България в Евросъюза ще изправи Българската православна църква пред нов, много по-префинен натиск от страна на „общественото мнение” и „общочовешките ценности”.

Отваряне на целия текст

Автор Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)

grig bogoslov… И така, св. Григорий Богослов прекрасно е разбирал, че далеч не всички епископи и свещеници по негово време са отговаряли на своето призвание. Контрастът между представите на св. Григорий за свещенството и тези свещенослужители, с които го е срещал животът, е бил поразителен. С годините разочарованието му е нараствало, тъй като той се е запознавал с все повече свои събратя. Критика към недостойните свещенослужители се среща още в неговото Слово 2, но именно в по-късните произведения на св. Григорий тази критика става рязка: и наистина, никой от източните отци на Църквата до св. Григорий Богослов не се e изказвал толкова остро за църковните служители. Нека разгледаме няколко по-характерни текста на св. Григорий, засягащи свещенството и недостатъците на църковните порядки.

В Слово 18, произнесено през 374 г. в Назианс, св. Григорий Богослов говори за безпорядъка, който е съпътствал избора на епископи. В древната Църква епископите, по правило, са се избирали от народа, но са се утвърждавали от архиерейски събор. Обикновено епископ е ставал някой клирик, но се е случвало народът да посочи мирянин, дори оглашен.[i] Именно това се е случило в Кесария, по времето, когато са избирали предшественика на св. Василий Велики, Евсевий. Изборът се е съпровождал от „горещи спорове“, народът се бил разделил на партии, едни предлагали един, други – друг. Накрая се обединяват около кандидатурата на Евсевий, „отличен по живот, но незапечатан със св. Кръщение“: вземат го насила, с помощта на войската, влязла в града, и са го възвеждат на престола. Когато епископите събират, те са „принудени“ да утвърдят избора, да кръстят Евсевий и да го ръкоположат във всички свещени степени. След като извършили това обаче те излизат от града и свикват събор, на който обявяват хиротонията за недействителна. Причината за решението е била, че епископите са действали по принуждение и второ, че новоизбраният епископ не е бил в добри отношения с гражданските власти.[ii]

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Кристофър Метропулос
Иисус ХристосВ тази епоха на превъзнасяне на “толерантността” над всички добродетели, идеята, че някой може да е искрен и в същото време искрено да греши, не е никак на мода. Нашата култура гръмко тръби, че относно сериозните богословски разногласия между искрени и открити християни не можело да има никакъв окончателен арбитър. А това никъде не личи по-явно, отколкото по отношение на ключовия проблем с авторитетите.

Отваряне на целия текст

melhisedek.jpgОсновната тема в книга Битие 14 глава е войната, в която участва Авраам срещу “Кедорлаома и на царете, които бяха с него” (Бит. 14:17). След нея Авраам се среща с една странна личност – Мелхиседек, цар на Салим: човек, чийто род е останал неизвестен в летописните хроники.

Отваряне на целия текст

Автор Николай Тон
Федерална република Германия е страната с най-голям брой православни християни в Европа, като изключим традиционно православните източноевропейски страни и Балканите. С това Православната църква е не само третата по големина християнска църква, макар и със значителна разлика, от двете традиционни вероизповедания в страната. Оттук идва и утвърждаването на Православието на немска земя, което има важно бъдещо значение за цялото Православие.

(на снимката от bTV -  българският православен храм в Берлин, посветен на св. цар Борис-Михаил Покръстител)

Отваряне на целия текст

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме