Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Венцислав Каравълчев
20001.jpgРанното християнство по българските земи

Когато в античната литература се спомене името Илиопол, мислите ни обикновено се насочват към древния Египет, когато срещнем това име в Свещеното Писание  (Ам. 1:5) ние се отправяме към Антиохия (дн. Баалбек). Малцина обаче знаят, че и българските земи крият тайните на своя Илиопол. Разложкото село  Елешница  е разположено в южното подножие на Северозападния родопски масив „Белаките“ и по двата бряга на долното течение на река Златарица, която се влива в р. Места. Селото се намира на около 30 км. от големия раннохристиянски епископски център Никополис ад Нестум (с. Гърмен, при Гоце Делчев), засвидетелстван в най-ранните епархийски списъци.. По долината на р. Места заедно с топлото дихание на Бяло море, тук още в първите векове на Църквата достига и проповедта на св. ап. Павел.
 

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Симеон (Коссек)

ArSymetmon_300.jpgИзвестни са думите на Христос към стареца Силуан: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай“. В тях е синтезът на духовния опит на аскета, какъвто е бил старецът Силуан. Такъв е бил и о. Софроний, такива трябва да се стремим да бъдем и ние. В тях е същността на съзнанието за нашия грях, нашата немощ, нашата отдалеченост от Бога пред лицето на Неговата безкрайна любов. Всеки християнин трябва да придобие този опит, независимо какво е духовното му равнище. Ние не можем и не трябва да копираме живота на св. аскети, но нашият личен опит винаги е аналогичен на техния опит, според мярата на нашето боготърсачество.

Когато опитът от познаването на Бога в нашия земен живот е толкова наситен, както е при стареца Силуан и при стареца Софроний, той придобива вечна стойност, независимо с какви думи е описан – с обикновени или със словата на учените и богословите.

Монахът, отшелникът в пустинята, не е отделен от света. Когато размислим дълбоко, осъзнаваме, че онтологично ние сме свързани в греха с цялото човечество. Когато светец, какъвто е старецът Силуан, а и старецът Софроний, опитно познае океана на своята греховност пред лицето на Божието милосърдие, не му остава нищо друго освен да се обърне към Бога – заедно обаче с целия свят, защото той е свързан с този свят.

Отваряне на целия текст

Автор Захумско-Херцеговински еп. Атанасий (Йевтич)

Константинополският събор от 1351 г. ясно утвърждава опита и богословието на исихастите. Десет години преди това, през 1341 г. се провежда първият такъв събор, на който св. Григорий Паламà и неговите монаси-атонци представят Светогорския томос, за да изложат същността на своя опит и богословска аргументация срещу Варлаам. След това, през 1347 г., се провежда още един събор – срещу Акиндин. По това време Варлаам вече е кардинал и подема борба срещу исихасткото богословие.

И така, за богословския опит и оправданието на исихазма.

Исихазмът естествено не е ново явление. Исихазмът е молитвен живот, живот с любов и в същото време – светотайнствен, литургичен живот, в който след очистване от страстите човекът получава дълбок опит, възможност за съзерцаване на Божията слава и благодат. Това не е просто начин на подготовка за молитва, както в началото е мислел Варлаам и дори някои невежи монаси са обяснявали, че трябва да се притисне главата към гърдите, да се следи дишането и да се гледа в пъпа… Това са глупости, които още св. Григорий критикува.

Отваряне на целия текст

Автор Цветомира Антонова

Palamas7.jpgСв. Григорий Паламà е роден през 1296 г. в Константинопол, в семейство на бежанци от Мала Азия. Наличието на фамилно име – Паламà – свидетелства за знатност на неговия произход (в онази епоха обикновените хора се различават само по име и прозвище). Фамилията Паламà е известна през 14 в. в столицата с благочестието и добродетелите си.1 Неговият баща Константин Паламà е сенатор и приближен на византийския император Андроник II (1282-1328). Известно е, че на Константин Паламà е било възложено възпитанието на императорския внук Андроник (бъдещият имп. Андроник III), връстник и приятел на синa му Григорий.

От Похвалното слово за св. Григорий Паламà, написано от св. Филотей Кокин, е запазено сведение, че Константин Паламà е практикувал Исусовата молитва и така дълбоко се е вглъбявал в нея, че по време на заседанията на сената не чувал отправените към него въпроси. В един такъв случай Андроник II казал: „Не го безпокойте, нека се моли“. Преди смъртта си през 1303 г. Константин Паламà приема монашество.

Аристократичният произход на Григорий Паламà му позволява да получи за времето си подходящо образование и да завоюва репутацията на отличен познавач на Аристотел. С това се опровергава разпространеното убеждение, че „мистичният“ Изток се е интересувал предимно и само от Платон, а пък „рационалният“ Запад – от Аристотел. По всяка вероятност такова разграничение не е съществувало.2

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Георгиос Металинос

metalinos.jpgСлавата на светците е в тяхното обòжение. Неразбиране на смисъла му

Често слушаме, особено когато сме събрани да почетем светците на деня, думите „славният мъченик“, „славният Божи угодник“… Този възглас „славен“ не носи политически или военен смисъл. Славен е този, който се намира в благодатта на Бога, „славата“ е благодатта на Бога, светлината на Троицата. И тази Светлина на Светата Троица се нарича Нетварна светлина, Слава, Благодат, Царство, Сила. „Силата на Светата Троица“, за която говорим, е Славата, Нетварната светлина, която Божието действие ни явява и която ни разкрива божествеността. Същността на Бога не я виждаме, нито ще я видим някога. Но знаем, когато стигнем до просветление в обòжението като светците, че там те виждат славата на Бога.

Ще ви разкажа нещо, не за да се смеете, а за да разберете колко далеч сме от правилното. Преди време дойде един човек, няма значение мъж ли беше или жена, и ми казва: „Дойдох, защото мисля, че сте постигнали обòжението, затова дойдох“. Аз отговорих: „Ако бях достигнал до обòжение, щях да съм като св. Герасим и като св. Спиридон. За никой не е изключено, но аз не съм го постигнал!“. И ми отговаря човекът: „Ама аз затова дойдох!“, т. е. съвсем се обърка, горкият, като видя, че не съм постигнал обòжение. А той беше дошъл да види св. Спиридон. Не обвинявам, но вижте как мнозина не знаят какво е обòжението.

Отваряне на целия текст

Автор Христо Темелски
Васил ЛевскиНа около 2 км североизточно от Сопот, закътан в пазвите на величествения Балкан се намира Сопотския мъжки манастир „Възнесение Господне” (или „Св. Спас”).

Историята на светата обител се губи назад във вековете, а преди 145 години тук един младеж се отрича от суетния земен свят и се посвещава в служба на Господа и светата православна Църква. Това историческо събитие е станало точно на 24 ноември 1858 г., празникът на великомъченица Екатерина.

Известно е, че бъдещият Апостол на свободата се родил в Карлово на 6 юли 1837 г. и бил кръстен на дядо си Васил Караиванов, баща на майка му Гина. През 1851 г. баща му Иван Кунчев починал и на следващата година Васил бил поверен в ръцете си на вуйчо си – йеромонах хаджи Василий (светското му име било Христо), таксидиот на Хилендарския светогорски манастир в Карлово. Така юношата Васил Иванов Кунчев станал послушник на своя роднина, хилендарския таксидиот.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Владан Перишич
Europa.jpgТози въпрос не трябва да бъде риторичен, а същностен; но такъв ще бъде само за онзи, когото наистина го е грижа за Европа. А нас трябва да ни е грижа за Европа поне по две причини: а) ние сме част от Европа, независимо дали искаме или не и независимо дали на нея й се харесва или не и б) християни сме и като такива трябва да ни е грижа за цялото творение – как тогава да не ни е грижа за собствения ни дом?
 
За да разберем по-добре дали християнството е необходимо на Европа, нека за миг си я представим без християнство.
 
Да отстраним от Европа всичко, което е християнско и да се вгледаме в остатъците от поезията и литературата, архитектурата и изобразителното изкуство, музиката и философията, и въобще в съвкупността от европейската култура и цивилизация. Какво ще видим? Само: а) сурова варварщина или б) надменно самолюбие, или, може би, жалка комбинация от едното и другото.
 
Или нека погледнем исторически на въпроса: нима днешните европейски народи не са всъщност християнизирани орди, които след небивал пробив в териториите, които днес наричаме Европа, заличават Западната римска империя, рушейки и опожарявайки всичко след себе си? Техните потомци, модерните европейски историци, пишейки всъщност за своите предци, много векове по-късно евфeмистично описват това като „велико преселение на народите”, сякаш става дума за научна експедиция, а не за безподобни зверства, които потапят тогавашното светско царство в реки от кръв. Например, унищожението е стигнало дотам, че между 5 и 9 век градът не е могъл изобщо да се установи като институция. Какво би станало, ако тези варварски орди не се бяха християнизирали лека-полека? Наистина, едва когато Европа криво-ляво се християнизира, се сдобива с донякъде „сериозна” държавност. Изглежда, че християнството не е само полезно, но и необходимо на Европа, за да бъде тя в очите ни онова, в което през вековете са се стремили да я превърнат нейните най-добри чеда.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев

St Basil the GreatИли как св. Василий Велики отказал да стане спасител на Църквата, и така се превърнал в стълб и крепило на православието през вековете

Никога преди християните не са четяли толкова много, както днес. Но изобилието, както навсякъде, разглезва. Един съвременен класик беше казал, че съвременният човек вече се е отучил да чете, той просто се осведомява. Така и ние, във века на информацията плуваме в океан от църковна литература, но като мързеливи плувци оставаме винаги на плиткото, а после се хвалим, че морето ни е до колене. Сглобяваме късчета от набързо прочетеното в удобна за нас конфигурация и гръмко тръбим: „Ето това е Православието!“. Всички противоречия са изчистени, всичко е ясно, математически точно и напълно безспорно. Живият опит от живота на Светия Дух в Църквата се подменя от ясна и проста система.

Едно от най-големите изкушения, които трябва да преодолее днешният православен християнин, е представата за Църквата като за електрическа система – ако някъде нещо даде на късо, цялата система изгаря. И тогава идват алтернативите на „по-истински православни“ наши братя и сестри, чиято реклама гласи, че тяхната система никога не дава на късо.

И така, нека обърнем поглед към ранната история на Църквата и по-специално към живота на св. Василий Велики. Бурна епоха, с много противоречия в Църквата, с много смутове, ереси. Когато от една страна, Православието се е утвърждавало като официална религия на Византия, но, от друга, светският дух е нахлувал в църковните среди и на тогавашните светци им се струвало, че Църквата загива…

Отваряне на целия текст

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме