Страхът - агонията на човечеството... Трудно е да се разбере докрай и е невъзможно да се излекува. Може да се изцери само с небето или да се заглуши със земното, да се изтощи със суета, да се прикрие с грижи; от тази мъка можеш да отвлечеш само себе си - чрез различни стремежи, планове, кратки земни радости - или чрез друга болка.

Страхът като вятър среща човека по всичките му пътища. От какво само не се страхуват хората по света! Отдалечили се от своето доверие към Твореца, те градят земния си живот обкръжени от тревоги и опасения, страх и ужас.

Престанали да пребивават в рая на сладкото Божие доверие и на своето доверие към Бога, хората започнали мъчително да се боят и да плашат целия свят със себе си. Те изпълнили земята с несигурност и катастрофалност, в които продължават да живеят, призовавани непрестанно към друг, по-висш живот, на който почти не откликват.

1. Песен с музикален съпровод на Давид.
Каза Господ на моя Господ: седни от дясната Ми страна докато не поставя враговете ти като стол за нозете ти.

Открихме ли гроба на св. Никита Ремесиански?

Лято е. И по всичко личи, че по подобие на предходните години на археологическия фронт отново ще бъде много горещо. Последните години създадоха една хубава традиция, лятото да бъде не само сезон на отпуските, морето и отдиха, но и на сензационни археологически открития, които внасят свеж полъх в доста опърпаното ни напоследък национално самочувствие. Откритията действително са уникални, а имайки предвид пълното безхаберие на родните политици и властимащи, оставили иманяри и групировки да се разпореждат безнаказано с безценното ни културно-историческо наследство, можем само да благодарим на Бога, че такива открития все още се правят и с болка да гадаем колко и какви неоценими находки са напуснали страната ни, оставяйки поредните бели полета в пъзела, наречен история на българските земи.

В раз­ви­ти­е­то на пра­вос­лав­но­то бо­гос­ло­вие се от­к­ро­я­ват ня­кол­ко за­бе­ле­жи­тел­ни пе­ри­о­да, един от ко­и­то е ІV-V вeк. През та­зи епо­ха се по­ла­гат ос­но­ви­те на док­т­ри­нал­на­та сис­те­ма на Цър­к­ва­та, от­ра­зе­на в съ­чи­не­ни­я­та на ця­ло по­ко­ле­ние бе­ле­жи­ти епис­ко­пи, меж­ду ко­и­то и св. Гри­го­рий Ни­сийс­ки.


Мал­ко встра­ни от из­с­ле­до­ва­тел­с­кия ин­те­рес на по­ве­че­то уче­ни ос­та­ва ка­но­ни­чес­ко­то му пос­ла­ние до Ме­ли­тин­с­кия епис­коп Ли­той, да­ти­ра­но око­ло 390 г., ко­е­то за­ся­га въп­ро­си, ка­са­е­щи проб­ле­ми от лич­ния жи­вот на хрис­ти­я­ни­те през то­зи пе­ри­од.