Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор свещ. Кирил Тошев

Статията се публикува след богословска редакция и коригиране на някои фактологически неточности, допуснати от автора. Същевременно тя припомня и обобщава важни събития, свързани с участието на българското духовенство в борбата за свобода на народа.

От времето на своето основаване Христовата църква има двустранна мисия. От една страна, да разпространява и разгаря вярата в Бога, а от друга – да охранява тази вяра, свободата и нравствеността на своите членове – християните. Св. Киприан Картагенски (ок. 200-258 г.) нарича  Църквата „майка” на християните. Макар като цяло Църквата да е интернационална, все пак наличието на семейство от самостойни поместни православни църкви ѝ е приписало специфична роля в живота на вярващите, каквато роля е изиграла в българската история и БПЦ: не само да е двигател за духовна просвета и религиозен подем, но и да се грижи за социалното равноправие и национална свобода на вярващите.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Владимир Вукашинович
Причастяване на апостолитеЛитургичното обновление е едно от най-неотложните предизвикателства, които са поставени пред Православната църква…

Православната църква днес е изправена пред сериозния въпрос за литургичното обновление, което трябва да се проведе по такъв начин, че богослужебният живот да се модифицира и съобрази с нуждите на епохата, като същевременно не се застрашават неговите основни истини и постулати. Застрашаването на самата същност на църковния живот - тази опасност, която проф. Зизиулас нарече опасност от просветничество, може да навреди на Църквата, но тя не трябва да бяга от нея, нито да затваря очите си. Напротив. Трябва да отговори на това предизвикателство по свойствен за нея начин, да запази своята идентичност без да се изолира, като живее и предава своите догматични ценности. Колко е трудно това обаче ще разбере всеки, който поне за кратко се е задълбочил в проблематиката на литургичното обновление.

Отваряне на целия текст

Сергей АверинцевКато възможен епиграф – характеристика на границите на моята тема, могат да послужат стиховете на Пастернак от поемата „Высокая болезнь”:

„Я говорю за всю среду,
С которой я имел в виду
Сойти со сценой, и сойду”.
 
В този смисъл ще съсредоточа вниманието си към „моето” време, т. е. предимно 60-те и особено 70-те години, и към „моята” среда – московските и петербургските интелигентски кръгове – всичко онова, за което мога да свидетелствам като очевидец.

Много интересно би било да поговорим и за това, което се отнасяше към религиозния живот на други обществени кръгове и преди всичко на бавно умиращото руско село, за дълбокото въздействие на впечатленията от войната като възвръщане от идеологическата хипноза към простите реалности на живота и смъртта.

Отваряне на целия текст

Автор Христос Янарас
Феноменът на религиозните организации със самостоятелна структура и дейност извън границите на видимото единство на църковното тяло начело с местния епископ се появява за пръв път в Гърция в края на 19 в. По собствена инициатива и без “мнението” на епископа групи от “зилоти”, клирици и миряни започнали да полагат организирано “мисионерско” усилие за религиозно “възраждане”, “просвещение”, “пробуждане” и “израстване” на народа. Отначало този феномен е предизвикал и доднес продължава да предизвиква объркване в съзнанието, тъй като тези организации не само отказвали да се наричат “парацърковни” (извънцърковни), а се представяли за най-добрите и динамични изразители на църковния живот. Затова, преди да се обърнем към историческите корени на това явление, трябва да се спрем върху неговия характер и естество.

Отваряне на целия текст

Автор Борис Маринов
Във времето, когато изчистеният смисъл на понятията е все по-трудно откриваем и все по-трудно се ориентираме кое какво точно означава, представата за патриотизма е едно от нещата, които са предмет на най-чести спекулации. Те стават още по-драстични, когато към тази и без това объркана представа се добави ентусиазирано-националистичен привкус, а опитът за обвързване на така получената смесица с Църквата или по-точно с конкретните ѝ измерения по места представлява вече същинска подмяна на особено важни стойности и ценности.
 
И тъй като усилието за разпознаване изисква максимално стабилни ориентири, а такива съществуват (нищо че твърде често, съзнателно или не, биват забравяни), и тъй като пак искат да обвържат представите ни за Църквата с патриотично-националистичната тема (понеже някакъв „гръцки“ архонт уж се бил опитвал да командва Българската ни църква, пък и на всичкото отгоре си позволявал да се противопоставя на производството на наши родни, „български“ архонти, а следователно и на „българската църковна независимост“!), може би си струва да припомним накратко най-важното.

Отваряне на целия текст

Автор Атински и на цяла Гърция архиеп. Христодул
Някои сигурно ще се запитат каква позиция може да има Църквата по една политическа и обществена тема като правата на човека? Правото на намеса от страна на Църквата в обществената сфера от мнозина се отхвърля абсолютно, а от други – относително. Някои твърдят, че Църквата няма социално учение, а други приемат, че Евангелието може да просвети и вдъхнови светските дейности. Без да се впускаме в безкрайните спорове, отминали и настоящи, между богослови, социолози и политици по този въпрос, бихме се осмелили да твърдим, че християнското откровение има и социални и светски измерения, въпреки факта, че Новият Завет отдава преобладаващо значение на личността, отколкото на обществото. Иисус не се явява като политически деятел или обществен реформатор, но всъщност като вестител на радостното послание на Царството Божие. В Неговата проповед на планината Той прогласява един нов закон на лично поведение, по-висш от изискванията на правото и правосъдието, регулиращи междуличностните връзки в гражданското общество. Въпреки това, дори и ако Новият Завет не съдържа пряко и ясно социално учение, то неговото послание по догматичните и етични цели има и толкова революционни социални измерения, че може да вдъхнови един нов социален ред, действително справедлив и братски.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев

княз ВладимирНеизвестни страници от българската история

Едни от най-почитаните светци на Руската православна църква са св. страстотерпци, братята Борис и Глеб. Те са и първите канонизирани светци на тази църква, първите увенчани избраници, първите чудотворци, небесни молитвеници и застъпници „за новия християнски народ“ – руския. Още след първите години на своята мъченическа смърт и много преди официална им канонизация те се радват на огромна народна почит. Самата канонизация на светците е плод на това всенародното почитане – факт, който принуждава висшата руска църковна йерархия (състояща се в онези години от гръцки митрополити), въпреки несъгласието и съмненията си в светостта на новите чудотворци, да пристъпят към канонизацията им.

Повод за написването на тази статия е един малко известен исторически факт: че майката на двамата светци е българка.

В българската историография този факт е останал без необходимото внимание и, като изключим няколко кратки споменавания, че майката на св. страстотерпци Борис и Глеб е незвестна българка, нищо повече не ни е известно. И все пак, коя е тази незвестна българка, майка на св. Борис и Глеб?

Отваряне на целия текст

Автор свещ. Кирил Тошев

Архангел МихаилДнес много хора, особено невярващи или суеверни, говорят за вероятността да съществуват други светове като нашия с техните обитатели – извънземни същества. Вярват в съществуването на т. н. извънземни, марсианци, космически същества и прочие, на които приписват качества и интелект, по-висш от човешкия.

Ние знаем, че наистина има друг свят освен нашия – това е духовният нематериален свят. И същества има, но те са нематериални, духовни, невидими и неосезаеми за нашите сетива. Това са ангели – обитателите на духовния свят.

За съществуването на духовно–ангелския свят ни говори сам Бог в Своето откровение –Библията. На много места в нея се разкрива, какво представляват ангелите и какво е тяхното предназначение. От там разбираме, че те са безтелесни, невеществени, чужди на всякаква материалност духове, сътворени от Бога, сътворени далеч преди времето, когато е сътворен нашият материален свят. Те дори са били свидетели на неговото сътворяване и познават неговото устройство. Познават състава на материята и законите на космоса и природата. Ангелите са надарени с разум и свободна воля. Тяхната природа (същност) е надарена с безсмъртие по благодат, т. е. с Божията воля и съдействие, каквото свойство притежава и човешката безсмъртна душа. Макар и ограничени някак в пространството, имайки духовна форма, обем, те всъщност не са като нас, нито имат тяло. Те са твърде бързоподвижни, присъстват духовно и действат навсякъде, където им е заповядано от Бога. Където са с мисълта си, там са с цялата си същност. Действат винаги с послушание към Божията воля и никога самоволно. Когато се явяват на хората, на достойни люде, се явяват в такъв образ, в който ще можем да ги видим и както Бог им заповяда. Могат да се материализират и да изчезват в миг. Св. ангели не се нуждаят от реч и говор, за да общуват с нас и помежду си, защото общуват мисловно – ум с ум.

Отваряне на целия текст

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме