Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)

Старозаветна Троица, Андрей РубльовЗа да направят учението за Троицата по-достъпно за разбиране, светите отци понякога прибягвали до аналогии и сравнения. Например, Троицата може да се сравни със слънцето: когато казваме „слънце”, ние имаме предвид самото небесно тяло, но също така слънчевата светлина и слънчевата топлина. Светлината и топлината се явяват самостоятелни „ипостаси” и въпреки това не съществуват изолирано от слънцето. Също и слънцето не съществува без топлината и светлината… Друга аналогия: водата, изворът и потокът: едното не може без другото… Човекът има ум, душа и слово: умът не може без душата и словото, иначе той би бил без-душен и без-словесен, но и душата и словото не могат да бъдат без-умни. В Бога са Отец, Слово и Дух, и както казвали защитниците на единосъщието на Никейския събор, ако Бог Отец някога е съществувал без Бог Слово, това означава, че Той е бил без-словесен или не-разумен.

Но аналогии от подобен род също не могат да обяснят нищо по същество: слънчевата светлина, например, не е нито личност, нито самостоятелно битие. По-просто би било да обясним тайната на Троицата, както това направил св. Спиридон Тримитунтски, участник в Никейския събор. Според преданието, когато го попитали как може Трима да бъдат едновременно Един, той вместо отговор, взел в ръцете си една тухла и я стиснал. От омекналата в ръцете на светеца пръст се издигнал пламък, а надолу потекла вода: „Както в тази тухла има и огън, и вода, – казал светителят, – така и в Единия Бог има три Лица…”.

Отваряне на целия текст

Автор Двери.бг
Публикуваме пълния текст на Акта за каноническо общение между Руската православна църква и Руската православна задгранична църква, подписан на 17 май 2007 г., Възнесение Господне,  в Москва.


Ние, смиреният Алексий II по Божия милост патриарх Московски и на цяла Русия, заедно с преосвещените членове на Свещения Синод на Руската православна църква  - Московска патриаршия, събрани на заседание на Свещения Синод в Богоспасяемия град Москва (на 3-8 октомври 2004 г.), и смиреният Лавр, митрополит Източно-Американски и Ню-Йоркски, първойерарх на Руската православна задгранична църква, заедно с преосвещените архиереи – членове на Архиерейския синод  на Руската православна задгранична църква, събрани на заседание (в Сан Франциско на 15-19 май 2006 г.), ръководени от стремежа за възстановяването на благословения мир, богозаповяданата любов и братско единение в общото дело на нивата Божия на цялата Пълнота на Руската православна църква и верните й в Родината и извън нея, взимайки пред вид исторически наложилото се устройство на църковния живот на руската емиграция извън пределите на каноничните територии на Московската патриаршия, отчитайки, че Руската задгранична православна църква осъществява своето служение на територията на много държави с настоящия акт утвърждаваме:

Отваряне на целия текст

Автор Христос Янарас

giannaras.jpgБиблейската и църковната антропология не се противопоставят нито на фактическите данни, нито на езика на съвременната биология. Науката не е в състояние да нанесе вреда на църковните истини и би трябвало да предизвиква безпокойство само сред привържениците на вулгаризирания платонизъм, често пременяващ се в християнски одежди, и стремящ се да подмени истинската християнска антропология със своята.

Ако наистина приемем човешкото тяло за някаква самодостатъчна цялост, а душата – за друга цялост, и признаем само нея за носител на личното начало, а на тялото отредим ролята на инертна обвивка, оказваща на душата само косвено влияние, то съвременната биология би разбила без особен труд нашите конструкции, а езикът ѝ би се оказал несъвместим с църковния. Обаче подобен „платонизиращ” подход няма никакви корени нито в библейската, нито в светоотеческата традиция. На въпроса какво представляват човешката душа и тяло според църковния възглед, бихме отговорили така: както тялото, така и душата са енергии, присъщи на човешката природа. Те са начини на прояви на човешката природа олицетворявящи личността, нейната самотъждественост и самосъзнание.

Това което всеки конкретен човек е – неговата реално съществуваща личност и истинско аз, не е тъждествено нито с душата, нито с тялото, макар да действа, да известява себе си в телесните и психически функции. Телеснобиологическата и психологическата индивидуалност на човека не са статично състояние, а се осъществяват по динамичен начин. Интензивността на това динамично осъществяване расте, достига апогея си и после постепенно спада до пълното изчерпване на душевно телесните сили, на психосоматичните енергии, водещо до смърт. Напротив онова, което човек е по своята същност – неговата ипостас – не е подложено на естествено съзряване, стареене и умиране.

Автор Борис Маринов

Величаем те, свети равноапостолни царю Борисе,
и почитаме светата ти памет – на тебе, който разруши идолите
и просвети цялата българска земя със светото Кръщение

В сонма на светците на Църквата присъства особеният лик на равноапостолните (ισαπόστολος; aequalis apostolis). Това са тези светци, които са се потрудили толкова много за разпространението на Евангелието сред „цялото творение“ (Марк 16:15), че с това са се уподобили на самите Христови апостоли. Запазено място сред равноапостолните имат и благоверните владетели начело със св. Константин Велики и неговата царствена майка Елена. Такива са още руският княз св. Владимир и баба му Олга, но преди тях в равноапостолството просиява българският владетел св. княз Борис І (852-889; † 2 май 907 г.), приел в кръщелния купел името на своя възприемник – византийския император Михаил ІІІ (842-867 г.). Веднага трябва да се подчертае, че равноапостолен е прозвище, което Църквата се е въздържала да отрежда на много свои отци и учители, които в живота и в боговдъхновеното си творчество са полагали почти нечовешки усилия за опазване на чистотата на същата „веднъж завинаги предадена“ вяра (Иуда 3) и за изясняване на същото спасително благовестие, което и днес, благодарение точно на подвига на равноапостолните, тържествува из „цялата вселена за свидетелство на всички народи“ (Мат. 24:14).

Отваряне на целия текст

Автор Навпактски митр. Йеротей (Влахос)
htlr2.jpgВ тази статия, публикувана в последния брой на гръцкия вестник „Вима тис кириакис”, известният гръцки богослов Йеротей Влахос, митрополит на Навпакт, взема отношение към протичащия в момента диспут в гръцкото общество за методите на мисия на гръцката Църква. Проповядва ли „добрият имидж” Христос? Не изпада ли гръцката Църква в плен на PR религията, в опит да поправи разрушения си авторитет от последните години? Каква е същността на християнската мисия? На тези и други въпроси отговаря Йеротей Влахос, вземайки повод от скандала с „поклонническата круизиера”, който миналата седмица бе отменена от Св. Синод на Гръцката църква и директно критикувайки "църковния курс" на Атинския архиепископ Христодул. 
 
В наши дни църковните хора са подложени на изкушението да се превърнат в обществени фактори, да използват начините и методите на едно антропоцентрично общество, за да се сдобият със слава, пари, публичност, признание.

В своята същност това е третото изкушение, на което е бил подложен Христос в пустинята, когато дяволът Му предложил всички царства на земята и цялата човешка слава и поискал в замяна Христос да му се поклони. Христос отхвърлил това изкушение с думите: „Махни се от Мен, сатана! Казано е, само на Господ, Твоя Бог да се покланяш и само на Него да служиш!”, като така ни показа начина, по който и ние трябва да посрещаме това трето изкушение.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман
col_cv7_2004_1.jpgВ дните след Великден  човек неволно се връща  към един и същ въпрос: ако в нечуваното твърдение – Христос Воскресе! – се съдържа същността, цялата дълбочина, целият смисъл на християнската вяра, ако по думите на апостол Павел „вярата ни е напразна”, ако Христос не е възкръснал, то какво означава това за нашия, за моя живот тук и сега. Ето идва поредният Великден. Отново преживяваме тази удивителна нощ, пламъчетата на свещите, нарастващото вълнение, отново се потопихме в лъчезарната радост на пасхалната служба, която сякаш се състои от една единствена ликуваща песен: „Нине вся исполнишася света, небо, и земля, и преизподня. Да празднует убо вес мир восстание Христово, в нем же утверждается”. Какви радостни, какви победни слова! Всичко се съединява: небето, земята, подземното царство на смъртта. Целият свят участва в тази победа, в Христовото възкресение намира своя смисъл, своето утвърждаване.
 

Отваряне на целия текст

Автор Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

images_5.jpgКакво е било мястото на човека в творението?

„И Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа” (1 Сол. 5:23). Тук св. ап. Павел отбелязва три аспекта или три елемента, съставящи човешката личност. Макар и различни, тези аспекти са строго зависими един от друг – човекът представлява единно цяло, а не сума от отделни части.

Преди всичко, той има тяло „земна пръст” (Бит. 2:7) – физическият или материалният аспект на човешката природа.

Второ, той е душа, живителна сила, която оживява тялото, правейки го нещо повече от къс материя, нещо, което расте и се движи, чувства и възприема. Животните, а може би и растенията, също притежават душа. Обаче при човека душата е надарена със съзнание; това е разумна душа, притежаваща способност за абстрактно мислене и годна да преминава от предпоставки към заключения. Ако тези способности изобщо са представени при животните, то е в много ограничена степен.

Третото е духът, „дъхът” на Бога (Бит. 2:7), който животните не притежават. Важно е да различим „Духа” с главна буква, от „духа” с малко „д”. Сътвореният човешки дух не трябва да бъде отъждествяван с несътворения Свят Дух на Бога, въпреки че те са съществено свързани – чрез духа си човек разбира Бога и влиза в общение с Него.

Отваряне на целия текст

Автор Анна Маринова
Христовия гроб в храма Защо търсите Живия между мъртвите?
Няма Го тука, но възкръсна” (Лука 24:5-6)

Големите християнски празници Възкресение Христово и Рождество Христово обикновено са поводи за нови сензации около личността на Иисус Христос и Неговия земен живот от страна на хора, които търсят популярност или дори се стремят да нанесат удар на християнството. След „Шифърът на Леонардо” от Дан Браун и “сензацията” за “откритото” Евангелие на Юда (известно отдавна на новозаветната библеистика) сега се предложиха още "подробности" за живота на Иисус Христос. В случая поредната сензация за Христовия земен живот, разпространена от медиите, беше, че бил открит гробът на Христос с Неговото тяло. В тази гробница в отделен саркофаг Той бил погребан (всъщност във въпросния саркофаг е открита само пепел, а няма кости!) заедно с Мария Магдалина (която и при тази „новина” се представя като Христова жена) и с Юда – техния син.

Отваряне на целия текст

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме