Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Златина Иванова
9_l.jpgНа 8 август в Русия отбелязаха седемдесет години от началото на сталинските репресии в Бутовския полигон. На това място, което сега е просто един от кварталите на Москва, всеки сантиметър земя е напоен с кръв. Само за година, в периода от август 1937 г. до февруари 1938 г. тук са убити и погребани 20 765 души. Между тях близо хиляда свещеници, монаси и обикновени християни, попаднали тук заради религиозните си убеждения. Това е според документите, запазени и обнародвани за този период досега. Общо за времето на социда („изтребване по социален признак”)  до 50-е години на 20 в., когато „месомелачката Бутово” е закрита, жертвите са повече от 100 хиляди. Първоначално на местните жители било съобщено, че на полигона ще се изпробва ново оръжие. След това обаче започнали да пристигат осъдените и стрелбата не стихвала - по 40-50 водели в камион, общо 400 на ден... Понякога при по-добра организация и повече. Погребвали ги в ровове, дълги петстотин метра. 

Отваряне на целия текст

Автор прот. Максим Козлов

2808_4.jpgКъм най-късните догматически определеня, въведени от Римокатолическата църква, спадат двата догмата за Дева Мария: догмата за непорочното зачатие на св. Богородица и догмата за телесното ѝ възнесение на небето.

В православното светоотеческо богословие не съществува автономна мариология. При св. отци учението за Дева Мария съществува единствено като част от христологията, а не като самостоятелна мариология или особен раздел антропология, посветен на Божията майка. Самото име „Богородица“, с което Църквата потвърждава богомайчинството на Мария на Третия вселенски събор (431 г.), е утвърдено в контекста на христологическите спорове. В противоположност на тези, които са отричали богомайчинството ѝ, с това решение съборът е отстоявал ипостасното единство на Сина Божи, станал Син Човешки: роден от нея истински Бог и човек.

В Римокатолическата църква има два догмата, приети неотдавна, които сериозно променят учението на Вселенската църква.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
1_3.jpgСамо няколко дни, след като медиите оповестиха, че ще бъде издигната кандидатурата на о. Боян Саръев за кмет на Кърджали, отецът официално заяви, че я оттегля. Причината e, че Пловдивският митрополит Николай отказва да даде благословение за новото начинание, позовавайки се на устава на БПЦ, който забранява на свещенослужители да се занимават с несвойствени дейности. Само времето може да покаже, доколко е било мъдро това решение. Все пак трудното икономическо положение, в което се намират много от българските свещеници отдавна е принудило мнозина да доизкарват препитанието си с доста несвойствени дейности – търговия, строителство и строително предприемачество, производство на различни изделия, ресторантъорство, хотелиерство и т. н. И това е прието като даденост в църковния живот. Явно определението за несвойствени дейности е доста разтегателно и това, което е ежедневие за едни, се явява сериозна пречка за други.

Отваряне на целия текст

Автор Кирил Новиков
KMO_087618_00003_1_t207.jpgЕдин от най-почитаните свещеници на Руската православна църква и приживе, и след смъртта си бил отец Йоан Кронщадски, канонизиран от Руската църква през 1990 г., а от Задграничната църква четвърт век по-рано. По негово време съществувала сектата на т.нар. йоанити, които считали отец Йоан за въплътен Бог.

„Вероизповеданието не подлежи на преследване”

През втората половина на 19 век в Русия било отменено крепостното право, проведени били либерални реформи, след които селското население почувствало, че животът станал значително по-лек. Промените били усетени и от множеството руски сектанти, които се възползвали от временната либерализация на режима, за да пропагандират своите възгледи. Секти в тогавашна Русия не липсвали. Така например в Петербург, членове на секти били мнозина аристократи и представители на интелигенцията.

Отваряне на целия текст

Автор Сергей Белорусов
180px_Nicaea_icon.jpgПредназначението на светоотеческото богословие се състои в изложение истините на богооткровението така, както те могат да бъдат разбрани и приети, прилагайки ги към отделната епоха в динамиката на световната история.

Същността на светоотеческото богословие се явява осмислянето на променящата се реалност на земния всекидневен живот към изначалния замисъл на Твореца за света.

Пътят на светоотеческото богословие преминава през два възможни полюса на религиозното възприятие. Едната изкривена крайност е възгледът за развитието на света като забавна прищявка на Твореца, който може да бъде изразен чрез метафората “целият свят е театър, в който хората са актьори”, другата съблазън – е твърдата определеност на неподвижни, макар и справедливи правила, когато Бог се възприема по-скоро като принцип, отколкото като Личност. Отците възприемат процеса на развитие на света като “синергия на съдействието” на човечеството с Промисъла за него, а участта на личността – като диалог на Твореца с творението.

Отваряне на целия текст

Автор Пергамски митр. Йоан (Зизиулас)
thumb.jpgОсновни черти на западното мислене

Мнозина казват, че сме повлияни от западното богословие. Не е трудно да се направи тази констатация, проблемът започва след това, с опита да определим в какво се изразява това влияние, на какво се дължи, какво отличава западното богословие от православното и разбира се на кои места и в какъв мащаб е оказано такова влияние.
 
Най-общо казано, на различията между Изтока и Запада беше наблегнато през последните два века, като се започна от славянофилите в Русия. Славянофилите са група руски богослови от изминалия век (с главен представител А. Хомяков, мирянин богослов), които реагират най-вече на нововъведенията на Петър Велики в Русия и много често подчертават, понякога преувеличено, разликата между духа на Изтока и духа на Запада, както го наричат те. Според тях различията са толкова големи, че правят двата модела несъвместими. Те се опитват да докажат, че Източният дух, който отъждестяват с православието, православното предание и Византия, превъзхожда многократно западния. С други думи, не става въпрос за просто разграничаване на два начина на мислене, но и за опит за сравнение, оценка, за безспорна апологетика на православието срещу Запада. В Гърция дори не подозирахме, че съществува такова движение.
 

Отваряне на целия текст

Автор Сергей Смирнов
1_4.jpgИли кой е имал право да извършва тайнството изповед във Византия и южнославянските църкви

Тайната изповед във Византийската църква в периода след Вселенските събори се намирала изключително в ръцете на монасите, а бялото енорийско духовенство не изповядвало своите пасоми, нито извършвало тайнство покаяние. В по-голямата си част монасите-духовници (извършващите тайнството изповед в гръцката и руска традиция се наричат “духовници”, “πνευματικοί”, бел. пр.) били лица с презвитерски сан, или както днес се наричат йеромонаси. Но се случвало изповед да приемат и епископи, както и обикновени монаси без свещен сан. Това явление в гръцкия църковен живот се обяснява естествено с това, че дисциплината на тайната изповед се е оформила в манастирите, а духовничеството се развило от манастирското старчество.

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова
vay.jpgВ математиката има понятие отрицателни величини – използва се за онези стойности, които започват зад нулата и имат свой собствен безкраен път на развитие. Имам усещането, че и православните християни в България стигнахме до тази абсолютна граница в живота си като общност, зад която ще заживеем в едно огледално измерение на истинските духовни стойности, заради които съществува Църквата. Не е ли твърде песимистично това твърдение на фона на все по-активното медийно присъствие на българската църква, наченките на участие в обществения диалог, увеличаващия се брой на православни сдружения и инициативи, все повечето млади хора в храмовете, респективно в редовете на българското свещенство? Да не говорим за неизброимите параклиси и храмове, накацали по хълмчета и бразди, за които ежедневно четем във вестниците. И в крайна сметка, не удържа ли българското православие голямата си победа, като сложи край на разкола, тази имитация на Църквата, през 2004 г.? Не е ли по-градивно да бъдем реалисти вместо песимисти и да гледаме позитивното, “добрата новина”, която е същността на Църквата?

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Християнство и култура

HK 184Прот. Андрю Лаут
Св. Силуан и отец Софроний (Сахаров): виждайки Бога, както си е

Св. Софроний (Сахаров)
Тайната на „Аз съм“

Прот. Думитру Стънилоае
Кръстът и обновяването на творението в православното учение

Андрей Десницки
Какво казва Св. Писание за смъртта

Прот. Павел Събев
Няколко текстологични бележки върху Евангелие според Лука

Полезни връзки

 

Препоръчваме