Автор Христос Янарас

Новата година благоразполага към пробуждащи въпроси. Пробуждащи в буквалния смисъл, тоест за живота извън впечатленията и емоциите, извън капана на защитните илюзии на нашето “его”, на отпускащото илюзотворно ежедневие.

Всяка година с общо съгласие (днес вече общочовешко) се променя едно число – съгласувано отмерваме времето. Обаче макар и във века на войнстващ позитивизъм (когато изглежда нищо не е по-невъзможно от метафизиката) по хиляди начини новата година се пропагандира като реална промяна, а не като съгласувано отброяване. Очакваме “новата година” подобно на приказния ай-Василис (гръцкият дядо Коледа, бел. прев.) да ни донесе здраве, потребителско благополучие, успешни водачи, разтърсващи любови – магичното  преображение на действителността.

Отваряне на целия текст

Автор Пергамски митр. Йоан (Зизиулас)

Откъс от лекция, произнесена пред студентите в Солунския университет през 1987 г.

… И така видяхме, че творението, като създадено от нищото, е съдържало в себе си тлението и смъртта. Обяснихме защо и как. Произлязлото от нулата неминуемо съдържа смъртта, защото смъртта е разпадане и разложение на нещата. Видяхме също, че единственият начин да се избегне, да се преодолее смъртта, е постоянното общение и връзка между сътвореното и нетварното. За тази цел е бил създаден човекът, и то създаден накрая, когато творението вече е било завършено, като връзка между материалния свят и Бога. Видяхме и преимуществото на човека в сравнение с останалите мислещи и свободни същества, каквито са ангелите.

Предимството му се състои в причастността му и на материалния свят, което го прави способен да обедини тварното и нетварното, както и да обедини самия материален свят. Следователно, чрез човека и само чрез него е можело да бъде преодоляна смъртта, смъртта в цялото творение. Защото, повтарям, онова много важно нещо, което забравяме, – че смъртта не е нещо, което се отнася само до човека. Човек не умира сам. Умира, защото смъртта съществува в цялото творение. Следователно, за да бъде преодоляна смъртта за човека, тя трябва да бъде преодоляна едновременно и за цялото творение. Едно творение, което умира във всичките си материални същества, освен човека, е невъзможно. Ако не се преобрази изцяло творението, така че нищо да не умира, не може да съществува безсмъртие и за човека.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Захариас (Захару)

Иисусовата молитва е велик подвиг на ума и сърцето, тя е духовният труд par excellence и средство за освещаването както на монаси, така и на всички православни християни. Тя представлява кратко призоваване с една мисъл, което вярващите повтарят непрестанно в Името на Господ Иисус Христос: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй мене, грешния”.

Това откровение е действие на Божеството и придава всемирна слава на Името. Това Име е онтологически свързано с Лицето, което се именува – с Христос. Молитвата с Иисусовото Име има като крайъгълен камък думите на Господа, които Той изрича малко преди да възлезе на Голгота: „Досега не сте искали нищо в Мое име: искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна… истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде” (Иоан 16:24, 23). Тези думи на Христос са едновременно и заповед, и обещание. Достойното призоваване на Името Му е изпълняване на заповед и прави живо Неговото присъствие. Човекът, който непрестанно се моли, поставя себе си на пътя на заповедите, на пътя на Господа, а Пътят е Самият Той. Затова такъв човек има за спътник Господа и сам се присъединява към Него. Името на Иисус Христос става средство и „място” за единение на вярващия със Спасителя Бога. Когато това Име се призовава по богоподобаващ начин, то донася благоволението на Светия Дух и тогава човек живее завинаги пред Лицето на Господа.

Отваряне на целия текст

Трите типа еклисиология

Автор Прот. Валентин Асмус

Новото време, епохата на Реформацията и Контрареформацията, „просвещението” и антихристиянските революции, славянофилството и ватиканският догмат все по-категорично ни заставят да се замислим върху еклисиологията. Цяла плеяда православни богослови отговориха с евхаристийното разбиране на еклисиологията на юридическия редукционизъм на папизма. Но не се ли явява и самото евхаристийно богословие една редукция? Може ли в неговите рамки да се впише цялата реалност на вселенските събори, патриаршии, масовото монашество? Сблъсквайки се с класическата действителност, евхаристийната теория неизбежно стига до там да обяви тази действителност за посткласическа, а златният век се оказва доконстантиновата епоха. Задача на научното описание обаче се явява не носталгичния плач по отдавна отминалото, нито утопичното конструиране на бъдещето. Само точното посочване на спецификата на всяко време и място прояснява нашето църковно съзнание в настоящето и ни помага за църковното изграждане на бъдещето.

Отваряне на целия текст

Библията между контрабандата и пропагандата

Автор Момчил Методиев

Как комунистическата партия допусна издаването на Библията през 1982 г.

Една от първите медийни кампании непосредствено след падането на комунизма беше насочена срещу навлизащите в България нетрадиционни религиозни общности, популярно наричани секти. В началото на 90-те години тези общности печелеха последователи не само чрез готовите си отговори на всички важни въпроси, но и с добре оформената си религиозна литература, а и като раздаваха безплатно Библията на български език. От този период датира и първата публична критика срещу Българската православната църква (БПЦ), обвинявана, че няма волята и силите да се противопостави на „инвазията на сектите”.

Отваряне на целия текст

Някои размисли върху понятията Божи образ и Божие подобие в човека

Автор Анна Маринова

„Какво е човекът защото Ти го помниш?
И синът на човека защото го посещаваш?
Понизил Си го малко спрямо Бога,
със слава и чест Си го увенчал”
(Пс. 8:5-6)

От началото на своето съществувание познат, но все така загадъчен, въпреки опитите да бъде напълно изучен и дори клониран, да бъде принизен и сроден с горилата и шимпанзето, човекът продължава да задава въпросите „Откъде съм?”, „Кой съм?” и най-важния въпрос – „Какъв е смисълът на моя живот?”.

На тези вълнуващи въпроси, достоен и удивителен отговор дава Свещеното Писание още в първия разказ за творението (Бит. 1:1-2:4а), който разказ не случайно се намира в първата глава на Библията – като една прелюдия и ключ към цялата човешка история.

Отваряне на целия текст

Тайната на Йов

Автор Евгений Новицки

Биб­лейс­ка­та кни­га на Йов има мно­жес­т­во тъл­ку­ва­ния. То­ва е не­ве­ро­ят­на кни­га, ко­я­то се раз­к­ри­ва по раз­ли­чен на­чин на оне­зи, ко­и­то се до­кос­нат до нея.

Аз не се опит­вам да съз­дам бо­гос­лов­с­ки труд. То­ва са са­мо крат­ки фраг­мен­ти, щри­хи на оно­ва, ко­е­то ми се раз­к­ри при че­те­не­то на то­зи текст. Крат­ки нах­вър­ля­ни мис­ли, поч­ти без ци­та­ти и преп­рат­ки. Оне­зи от вас, ко­и­то са че­ли кни­га­та, ще си я спом­нят; ко­и­то не са – по-доб­ре да за­поч­нат с “пър­во­из­точ­ни­ка”.

И та­ка, пред нас са Йов и без­мер­но­то му стра­да­ние... Из­вед­нъж те об­ли­ва сту­де­на пот при ми­съл­та, че тра­ге­ди­я­та на Йов, ко­я­то на пръв пог­лед не из­г­леж­да тол­ко­ва страш­на, е всъщ­ност мно­го по-ужас­на и чу­до­вищ­на, от­кол­ко­то мо­жем да си пред­с­та­вим.

Отваряне на целия текст

Йоан (Зизиулас) – богословът и църковният политик

Автор Златина Иванова

„Двери на православието“ започва поредица от теми, с които искаме да запознаем нашите читатели с основните имена на съвременното православно богословие. Надяваме се по този начин да провокираме интерес към техните трудове, които, макар и да не са преведени на български, са достъпни на други езици и частично в интернет. Надяваме се също така поне малко да успеем да предадем атмосферата на динамичния богословски разговор, който протича в православното общество по целия свят. В тази тема представяме Пергамския митр. Йоан (Зизиулас), а след него „Двери“ ще представи и другото голямо име в съвременното гръцко богословие – Христос Янарас.

Йоан (Зизиулас) е роден през 1931 г. в гр. Козани, Гърция. Следва богословие в Атина и Солун. Учи в икуменическия институт в Босе, Швейцария, и в Харвардския университет, САЩ, където е бил ученик на о. проф. Георги Флоровски, П. Тилих и В. Ягер. През 1965 г. защитава докторат в Атинския университет с дисертация на тема „Единството на Църквата в Евхаристията и в епископа през първите три века на християнството“. Преподавал е догматическо богословие в университетите в Единбург (1970-1973 г.), Глазгоу (1973-1987 г.), в Богословския факултет на Солунския университет (от 1984 г.) и в Кралския колеж в Лондон (от 1989 г.).

Отваряне на целия текст