Писма - Двери БГ

Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Автор Пергамски митр. Йоан (Зизиулас)

Уважаеми отци, братя и сестри, с дълбоко вълнение се съгласих да говоря за богословието на св. Силуан. Избрах тази тема, защото с помощта на духовния му ученик и мой духовен отец - незабравимия отец Софроний от Есекс, оцених св. Силуан не само като християнин, но и като учещ се и преподаващ богословие, а също и като епископ. Св. Силуан продължава да бъде моят личен водач в духовния живот, защото неговата мисъл, с цялото й многообразие, има ключово значение не само за тези, които водят монашески живот, но и за посветилите се на богословската идея и участващите в ръководството на Църквата в света. Затова ще ви говоря за свети Силуан с чувство на дълбоко признание и почит. И така, какво ми откри за богословието този старец?

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев

„От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас”.

(1 Иоан. 2:19)

На 17 май 2007 година Московският и на цяла Русия патриарх Алексий ІІ и Източно Американският и Ню-Йоркски митрополит Лавър подписаха „Акт за каноническо общение между Руската Православна Църква, Московска патриаршия (РПЦ МП), и Руската Задгранична Православна Църква (РПЦЗ)”. Това историческо събитие сложи логичен край на продължилото близо 90 години разделение на Руската църква. Церемонията по подписването се състоя в храма на Христос Спасителя, в присъствието на президента на Русия Владимир Путин, изиграл ролята на посредник и катализатор на това обединение, както и на много други представители на руския политически елит. След подписването на документа се осъществи и първата съвместна св. божествена Литургия, като царските двери в храма останаха отворени през цялото време, както се прави на Великден, и всички присъстващи можеха да наблюдават общото причащаване на предстоятелите на разделеното до този момент руско православие.

Отваряне на целия текст

Автор Юлия Талева

Обичам мартенички. Радвам им се, когато в края на февруари запристигат в бели пликчета от незабравилите ме сънародници. Възхищавам се на майсторски изплетените червено-бели гривнички и герданчета. Обичам да окичвам с тях букетчета с нежни кокиченца в мило предчувствие за пролетта. Помня от малка стихчето “Баба Марта бързала”, което с удоволствие съм предавала на дошлото след мен поколение български дечица – в детски вестничета и детски утра. И толкова. Нищо друго не мога да кажа за тези прословути два конеца. Признавам, че детските утра не ми се удаваха - все се чудех какво толкова има да се приказва по темата. Имаше много по-словоохотливи и компетентни от мене, разказваха изчерпателно и сякаш до безкрай за символиката, за произхода, за историята, за развитието, за значението, за гаданието по мартеници пред притихналите в жажда за знания българчета.

Отваряне на целия текст

Автор Момчил Методиев

Темата за използвания от Православната църква календар често е или надценявана, или подценявана. Придаването на този въпрос на догматично значение води до разкол (като този на старостилците), докато в общественото съзнание проблемът се свежда до датата на празнуване на именните дни или до разликите в празнуването на Коледа в отделните православни църкви. По тези причини често е изпускано от внимание значението на календара като средство в църковната политика и по-конкретно в политиката, която комунистическата държава се е опитвала да прокарва чрез Църквата. Истината е, че приемането на новия календар от Българската православна църква в края на 1968 г. преследва конкретни политически цели, а след тази дата календарът активно е използван и като средство във „външната политика” на Църквата, на която държавата възлага големи надежди.

Отваряне на целия текст

Автор Сергей Белорусов

Размишлявах върху заглавие на рубрика, която любезно ми предложиха да водя. Ставаше дума за нещо от рода на “Сексът и християнството”. Но... някак не се съчетават тези две понятия, получава се явен дисонанс между тях. Не можем да ги произнесем заедно, без да изкривим смисъла на едното от тях. Излиза, че това са различни нива на възприемане на реалността... И какво от това – продъжавах да мисля по темата – нима християните живеят без секс? Очевидно не. Тогава ми хрумна изводът: където започва християнството, там свършва сексът. Но кой секс? Сексът в профанния смисъл на тази дума, сексът с ехидна усмивка, сексът-похот, сексът-техника, сексът като инструмент за манипулиране на хората. За християнството е характерно, че в него понятията се очистват, облагородяват, преобразяват. И в този ракурс – в християнството действително говорим не за секс, а за любов.

Отваряне на целия текст

Автор прот. Йоан Майендорф

Днес обществото ни е свидетел на необикновен възход на традиционализми от най-различен вид. Употребявам думата „традиционализъм“ в множествено число, тъй като съвременното плуралистично и секуларизирано общество търси своите корени по всевъзможни и най-разнообразни начини. Унифицираната американска мечта за един Нов свят, който е чист, християнски и в основите си свободен от покварата на Стария свят, е, разбира се, все още жива, но днес тя е изправена пред предизвикателствата на безброй много групи, които търсят своята идентичност някъде другаде. Вдъхновявани частично от все по-засилващото се самосъзнание на общностите на чернокожите и в съревновавание с възродената идентичност на евреите, други етнически групи също започнаха да заявяват себе си като отделни култури и традиции. В миналото всички подобни движения бяха смятани за антиамерикански и е очевидно, че и днес определени консервативни елементи в американското общество продължават да гледат на етносите с тревога и скрито неодобрение. Все пак институциите се опитват да реагират конструктивно, а университетите насърчават етническите изследвания. С това идеята за културен плурализъм бива интегрирана в самата американска мечта.

Споменавам тези факти само за да насоча вниманието към съществуващия контраст между възхода на традиционализма в секуларизираното общество и очевидната криза и объркване, които се наблюдават в представите за това какво представлява християнската традиция. В действителност днес ние се намираме в центъра на една сериозна криза на християнската идентичност. Ясно е, че нито една колективна идентичност не може да бъде отделена от съответната традиция: можем да бъдем китайци, евреи или ирландци единствено във връзка с отминалата история на китайците, на евреите или на ирландците. По същия начин някой е християнин само защото се идентифицира преди всичко с историческата личност на Иисус Христос, а също и с християните от отминалите епохи.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Георги (Юрий) Максимов

На 21 декември м. г. в Киево-Печьорската лавра се проведе архиерейски събор на Украинската православна църква (Московска патриаршия), който прие нова редакция на Устава за управление на УПЦ. При това членовете на събора подчертаха, че внесените в устава поправки „не се отнасят до статута на Украинската православна църква като автономна историческа съставна част от Руската православна църква”. Мнозина възприеха това като добра новина, въпреки че при по-задълбоченото разглеждане на новия устав на УПЦ става очевидно, че възторгът е преждевременен.

Ще си позволя да приведа няколко откъса от статията на И. В. Гаслов „Украинският статут и Уставът на Московската патриаршия”.

Авторът напомня, че Юбилейният архиерейски събор през 2000 г. прие новия Устав на Руската православна църква, в който се казва, че „всички самоуправляващи се църкви, влизащи в състава на Московската патриаршия, ... са длъжни да приведат своите устави в съгласие с новия Устав на Руската православна църква. Под тези решения на Архиерейския събор през 2000 г. се подписа целият епископат на Украинската православна църква”.

По непонятни причини обаче това съгласуване на уставите така и не се случи, и новият устав за управлението на Украинската православна църква по никакъв начин не отчита даже тези пунктове на новия устав на Руската църква, които пряко засягат УПЦ.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев

Днес Грузия е една трудно забележима на географската карта страна, разположена на границата между Европа и Азия с население малко повече от 3.5 милиона души. Впрочем, териториално, Грузия никога не е била много по-голяма, но за сметка на това малко държави могат да се сравнят с величието на църковното й минало. Малцина навярно знаят, че Армения и Грузия са двете държави, които първи приемат официално християнството в самото начало на 4 в., но то има и доста дълга предистория тук. Към християнската вяра грузинският народ започнал да се приобщава още от първите дни на апостолската проповед. В апостолските времена на територията на Грузия съществували две грузински царства – източното Картли (Сакартвело), познато от гръцките извори като Иверия и западното Егриси, познато ни също от гръцките извори като Колхида.