Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Шести църковно-народен събор на БПЦ
Petdesetnica2.jpgПриет от Шестия Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г. в Рилската света обител, публикуван в „Църковен вестник”,  извънреден брой от 9 януари 2009 г.          

Шестият църковно-народен събор, имайки за основа Символа на вярата:

 „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало; Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията; и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците. В една света, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век! Амин!” -

прие настоящия Устав. 

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Думитру Стънилоае
0_1.jpgПочитта, с която православието винаги се е отнасяло към тайнството на Бога и към Божието дело в света и сред хората задължава православното богословие както днес, така и занапред. Православието зачита и ще продължава да зачита тайнствения характер на християнската вяра, без обаче това  да ограничава по някакъв начин възможностите на богословието да разсъждава върху въпросите на вярата. Точно обратното – именно тайнственият характер на вярата е факторът, който прави възможен плодотворния богословски размисъл, белязал епохата на Отците. Защото тайнството предполага богатство и безкрайна сложност на значенията, които никога не могат да бъдат сведени до каквото и да е едностранно обяснение. Източните отци смятат, че Бог е над всяко разбиране, което може да намери израз в определена формула, и това, което оценяват най-високо, е апофатичното богословие. Тъкмо този е и подходът, който прави възможно непрекъснатото напредване към дълбините на неизчерпаемото богатство от значения на божественото или богочовешкото тайнство. Съвременната православна мисъл откри отново богословието на тайнството – онова познание, за което говорят св. Григорий Нисийски и св. Григорий Паламà, и което не претендира да изчерпва докрай нито съдържанието на божествената същност на Бога и Христос, нито богочовешки реалности, изразени в други области на богословието. Вместо това то признава, че този тип познание се движи в океан от тайнственост. То признава, че всяка формула, изразяваща божествената или богочовешката реалност е само прозорец, през който можем да усетим или доловим светлина от неизразимата безкрайност на тайнството.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев
1_85.jpgСилистра – античният Дуросторум, известен в историята още като Доростол, Диристър, Дристра, Дръстър – е град с близо 2000-годишна история. За пръв път името Дуросторум (в превод яка, силна крепост) се споменава от римския историк Дион Касий във връзка с преместването на седалището на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум през 105 г. сл. Хр. от имп. Траян. Това става след края на войните, които Траян води срещу даките в периода 101-102 г. сл. Хр.  През 169 г. по времето на Марк Аврелий Дуросторум придобива муниципален статут – самостоятелен град (има изказани предположения, че това става при управлението на имп. Каракала, 211-217 г.), който се налага като център на Долна Мизия и важна митническа станция. С разпространението на християнството и последвалото му легализиране от имп. Константин Велики с Миланския едикт (313 г.), утвърденият върху кръвта на мъчениците град се превръща в епископски център.

Отваряне на целия текст

Автор Диоклийски митр. Калистос (Уеър)
00.jpgДумитру Стънилоае е роден на 16 ноември 1903 г. в трансилванското село Владени – най-западната част на днешна Румъния, която граничи с Унгария. Корените му са дълбоко провинциални и ранното му детство преминава в относително изолирана земеделска общност. Любовта му към румънската селска култура, която го формира в неговото детство, не отслабва и до края на дните му, като се съчетава със стремеж да включи характерните за нея ценности в богословската си мисъл. Усетът за родство със земята, с материалното обкръжение на потоци, хълмове и гори, познато му като на селско момче, присъства трайно в богословската му визия. Една от централните му тези винаги е било космичното единство на цялото творение в Иисус Христос. И двамата родители на младия Думитру са силно вярващи православни християни, оказали трайно влияние върху духовния му облик. Духовната атмосфера на дома, в който израства, може донякъде да се усети от собствения му разказ за това как е станало така, че прочел цялата Библия на десетгодишна възраст. „В къщата на дядо си, който беше певец в църквата, попаднах на една Библия. Тя беше пълна с удивителни илюстрации, които ме привлякоха и започнах да чета. Следвах внимателно текста, за да мога да разбера илюстрациите. Седях до прозореца и четях и нищо не можеше да отвлече вниманието ми... Всички, които влизаха – дори майка ми и баща ми, са се чувствали като в църква. Никой не проговарял, казвали си: Детето чете Светата Книга. Усещането им било, че се случва нещо свещено”.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Думитру Стънилоае
1_80.jpgАвторът на тази статия се различава в разсъжденията си от позициите, които заемат по този въпрос римокатолическият свещеник Garrigues и протестантският професор Moltmann (виж настоящата статия). Смятам, че техните мнения илюстрират началото на един процес на напредък по въпроса за произхода на Светия Дух – въпрос, който в продължение на векове оставаше в границите на строгите определения, различаващи източната и западната формула. Въпреки всички недостатъци, техните мнения, както ми се струва, са крачка в посока към възприемането на източната (ортодоксалната) концепция. Затова ще се опитам в положителна форма да изложа източната концепция с цел да дам пореден принос в намирането на обединяващи точки в този въпрос между представителите на западното и на източното християнство.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Йоан Майендорф

1_82.jpgПредговор към книгата на о. Думитру Стънилоае Богословието и Църквата

Днес, когато православното богословие постепенно открива своята мисия сред западното общество и формулира посланието си към това общество, е особено важно то да бъде здраво вкоренено в своите основи. И действително, не може да съществува традиция без приемственост, без последователност и католично съзнание за духовно единство с онези, които са правили богословието в ситуации, различни от нашата.

През последните години за англоговорящите читатели станаха достъпни някои трудове, написани от православни богослови, излизащи от гръцки и руски среди, но, с изключение на няколкото кратки есета, публикувани в периодичните ни издания, съчиненията на най-влиятелния и продуктивен румънски богослов на нашето време, благоговейният Думитру Стънилоае, оставаха до голяма степен непознати. Ето защо публикуването на тази книга идва, за да запълни една очевидна празнина и да напомни на западния читател за динамичното съвремие на румънското богословие. В свеж и майсторски синтез – едновременно вкоренен в традицията на отците, но и отворен към справедливите търсения на днешната християнска мисъл, – авторът предоставя на читателите си динамично разкриване на православното учение за Светата Троица, като основа както на еклисиологията, така и на антропологията.

Отваряне на целия текст

Автор Житиану Ливиу
00_1.jpgДосега все още не е съставено подробно, систематизирано и документирано богословско обобщение на румънското богословие. Наченки на един вид „етно-теология“ се появяват откъслечно през IV век в Скития (Добруджа). Това, по думите на Мирча Елиаде, „примитивно“ богословие е с изразен местен и народностен характер и е вкоренено в монашеството. Основен тласък за зараждането на писмено предавана догматична мисъл дава силното византийско влияние. През XIV век в монашеските среди се появяват първите богословско-катехизаторски преводи. Прави впечатление, че тези творби са основно с литургична ориентация. В тази връзка трябва да се спомене най-вече дейността на йеромонах Макарий (началото на XVI век) и главния му труд Liturghierul slavon (Славянски Служебник).

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман

Рождество ХристовоВ Евангелието не е посочена точната дата на раждане на Иисус Христос. Не е посочено дори годишното време, когато това е станало и, съдейки по това, че в евангелското повествование се говори за пастири, които пасат стадото си през нощта, може да се помисли, че става дума за лятото. Оттук и въпросът: откъде и как е възникнала християнската дата на Рождество Христово – 25 декември? И това не е въпрос на празно любопитство. Защото, отговаряйки на него, ние разбираме нещо и за същността на самата християнска вяра, и по-точно за отношението, което проявяват християните към външния, все още не познаващ Христа и не повярвал в Него свят.

Работата е там, че в началото на нашата ера, редом с разпространението на християнството, в гръко-римския свят с бързи темпове се разпространява и последната голяма езическа религия – култът към слънцето. През 70-те години на 3 в. римският имп. Аврелиан (270-275) дори я прави официална религия на цялата Римска империя. Тази религия прославя слънцето като източник на живота, а поради това и като висша божествена сила. Както и при езичеството въобще, и тук се наблюдава обожествяване на природата и нейните живоносни сили. Най-важните празници на религията на слънцето са дните на т. нар. зимно слънцестоене – последните дни на декември, когато, след максималното отдалечаване на земята от слънцето, отново започва приближаването ѝ към него и, съответно, увеличаването на топлината и светлината, наближаването на пролетното възкресяване на природата и тържеството на живота над зимното умиране. Разбира се, хората от онази епоха все още не са познавали астрономическите закони на въртенето на земята около слънцето. Победата на светлината над тъмнината и възкресяването на природата за тях е божествено чудо, в чийто център стои слънцето, което е източник на светлината и живота. Култът към слънцето става и последната велика религия на вече осъденото на смърт езичество, а празникът на зимното слънцестоене през месец декември – последният голям езически празник. Ето защо християните схващат този култ като свой главен противник и съперник, тъй като той оказва на християнството последна съпротива.  

Отваряне на целия текст

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме