Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Христос Янарас
1_44.jpgНовата година благоразполага към пробуждащи въпроси. Пробуждащи в буквалния смисъл, тоест за живота извън впечатленията и емоциите, извън капана на защитните илюзии на нашето “его”, на отпускащото илюзотворно ежедневие.

Всяка година с общо съгласие (днес вече общочовешко) се променя едно число – съгласувано отмерваме времето. Обаче макар и във века на войнстващ позитивизъм (когато изглежда нищо не е по-невъзможно от метафизиката) по хиляди начини новата година се пропагандира като реална промяна, а не като съгласувано отброяване. Очакваме “новата година” подобно на приказния ай-Василис (гръцкият дядо Коледа, бел. прев.) да ни донесе здраве, потребителско благополучие, успешни водачи, разтърсващи любови – магичното  преображение на действителността.

Отваряне на целия текст

Автор Пергамски митр. Йоан (Зизиулас)

10369.jpgЦелият текст на статията, откъс от която представихме в темата на Двери – Йоан (Зизиулас) – богословието на личността. Защо другостта е абсолютна ценност, какъв е православният поглед към екологията и кога Църквата престава да бъде Църквата – върху тези и много друго въпроси разсъждава известният православен богослов Пергамски митр. Йоан (Зизиулас).

Общение и другост – могат ли двете да се съгласуват? Не се ли изключват взаимно и не са ли несъвместими помежду си? Не е ли истина, че по дефиниция другият е моят враг и моят „първороден грях” по думите на Жан-Пол Сартр?
 
Нашата западна култура изглежда e възприела този възглед в много отношения. Индивидуализмът е залегнал в самите основи на тази култура. Още откакто през 5 век сл. Хр. Боеций отъждествява личността с индивида („личността е разумна по природа индивидуална същност”), а бл. Августин набляга на важността на самосъзнанието в разбирането на личността, западното мислене не е престанало да изгражда себе си и културата си на тази основа. Щастието на индивида даже е станало част от Американската конституция.

Отваряне на целия текст

Автор Сурожки митр. Антоний (Блум)

митрополит Антоний СурожкиДа си спомним за жените мироносици, Йосиф Ариматейски и Никодим – хора, които се споменават мимоходом в Евангелието, но които доказват себе си като верни и смели хора, когато Христос е привидно победен, когато смъртта, отхвърлянето, предателството и омразата са надделели. Тогава те проявяват вярност и смелост, които може да породи само любовта.

В момента на разпятието всички апостоли се разбягали. С изключение на един – Йоан, който бил в подножието на Кръста с Божията майка. Всички други изоставили Христос. Само малка група жени стоели недалеч от Кръста и когато Той издъхнал, дошли да помажат тялото Му, което Йосиф Ариматейски измолил от Пилат, без да се страхува, че ще бъде разпознат като ученик. Защото в живота и смъртта, любовта и верността са победили.

Нека се замислим над това. Лесно е да сме Христови ученици, когато сме на гребена на вълната, сред сигурността на държави, в които няма преследване, в които не сме отхвърлени, където никое предателство не може да ни доведе до мъченичество или до това да станем жертви на подигравки и неприемане.

Нека помислим за себе си не само по отношение на Христос, но и по отношение един на друг, защото Христос е казал, че каквото сме направили на един от нас, на най-малкия, на най-незначителния, това сме сторили на Него.

Отваряне на целия текст

Автор Христос Янарас

giannaras.jpgБиблейската и църковната антропология не се противопоставят нито на фактическите данни, нито на езика на съвременната биология. Науката не е в състояние да нанесе вреда на църковните истини и би трябвало да предизвиква безпокойство само сред привържениците на вулгаризирания платонизъм, често пременяващ се в християнски одежди, и стремящ се да подмени истинската християнска антропология със своята.

Ако наистина приемем човешкото тяло за някаква самодостатъчна цялост, а душата – за друга цялост, и признаем само нея за носител на личното начало, а на тялото отредим ролята на инертна обвивка, оказваща на душата само косвено влияние, то съвременната биология би разбила без особен труд нашите конструкции, а езикът ѝ би се оказал несъвместим с църковния. Обаче подобен „платонизиращ” подход няма никакви корени нито в библейската, нито в светоотеческата традиция. На въпроса какво представляват човешката душа и тяло според църковния възглед, бихме отговорили така: както тялото, така и душата са енергии, присъщи на човешката природа. Те са начини на прояви на човешката природа олицетворявящи личността, нейната самотъждественост и самосъзнание.

Това което всеки конкретен човек е – неговата реално съществуваща личност и истинско аз, не е тъждествено нито с душата, нито с тялото, макар да действа, да известява себе си в телесните и психически функции. Телеснобиологическата и психологическата индивидуалност на човека не са статично състояние, а се осъществяват по динамичен начин. Интензивността на това динамично осъществяване расте, достига апогея си и после постепенно спада до пълното изчерпване на душевно телесните сили, на психосоматичните енергии, водещо до смърт. Напротив онова, което човек е по своята същност – неговата ипостас – не е подложено на естествено съзряване, стареене и умиране.

Автор Прот. Александър Шмеман
col_cv7_2004_1.jpgВ дните след Великден  човек неволно се връща  към един и същ въпрос: ако в нечуваното твърдение – Христос Воскресе! – се съдържа същността, цялата дълбочина, целият смисъл на християнската вяра, ако по думите на апостол Павел „вярата ни е напразна”, ако Христос не е възкръснал, то какво означава това за нашия, за моя живот тук и сега. Ето идва поредният Великден. Отново преживяваме тази удивителна нощ, пламъчетата на свещите, нарастващото вълнение, отново се потопихме в лъчезарната радост на пасхалната служба, която сякаш се състои от една единствена ликуваща песен: „Нине вся исполнишася света, небо, и земля, и преизподня. Да празднует убо вес мир восстание Христово, в нем же утверждается”. Какви радостни, какви победни слова! Всичко се съединява: небето, земята, подземното царство на смъртта. Целият свят участва в тази победа, в Христовото възкресение намира своя смисъл, своето утвърждаване.
 

Отваряне на целия текст

Автор Сергей Аверинцев
Спас Ярое ОкоЩе се опитаме да поговорим за нещо много важно и много трудно: за типовете религиозно отношение към властта и свързаната с нея практика на насилие. Да започнем, обаче, отдалече: не от господарите и техните слуги, а от хората, за които предполагаме власт от съвсем различен порядък  от светците. Идеалът за християнска святост, в който и да било вероизповеден и културно-национален вариант, неизбежно включва два полярни аспекта  строгостта и милостта. Самият евангелски Иисус, кротък и смирен по сърце, опрощаващ грешницата, изобщо  допускащ до себе си и приемащ в своята любов онези, които уважаемите членове на обществото дори и за хора не признават  далеч не е женствен призрак, както неизвестно защо го е нарекъл Блок и какъвто го е представяло размекнатото въображение на толкова живописци и литератори.

Отваряне на целия текст

Автор свещ. Кирил Тошев
Архангел МихаилДнес много хора, особено невярващи или суеверни, говорят за вероятността да съществуват други светове като нашия с техните обитатели – извънземни същества. Вярват в съществуването на т. н. извънземни, марсианци, космически същества и проч., на които приписват качества и интелект, по-висш от човешкия.    

Ние знаем, че наистина има друг свят освен нашия – това е духовният нематериален свят. И същества има, но те са нематериални, духовни, невидими и неосезаеми за нашите сетива. Това са ангели – обитателите на духовния свят.

За съществуването на духовно–ангелския свят ни говори сам Бог в Своето откровение – Библията. На много места в нея се разкрива, какво представляват ангелите и какво е тяхното предназначение. От там разбираме, че те са безтелесни, невеществени, чужди на всякаква материалност духове, сътворени от Бога, сътворени далеч преди времето, когато е сътворен нашият материален свят. Те дори са били свидетели на неговото сътворяване и познават неговото устройство. Познават  състава на материята и законите на космоса и природата. Ангелите са надарени с разум и свободна воля. Тяхната природа (същност) е надарена с безсмъртие по благодат, т. е. с Божията воля и съдействие, каквото свойство притежава и човешката безсмъртна душа. Макар и ограничени някак в пространството, имайки си духовна форма, обем, те всъщност не са като нас, нито имат тяло. Те са твърде бързоподвижни, присъстват духовно и действат навсякъде, където им е заповядано от Бога. Където са с мисълта си, там са с цялата си същност. Действат винаги с послушание към Божията воля и никога самоволно. Когато се явяват на хората, на достойни люде, се явяват в такъв образ, в който ще можем да ги видим и както Бог им заповяда. Могат да се материализират и да изчезват в миг. Св. ангели не се нуждаят от реч и говор, за да общуват с нас и помежду си, защото общуват мисловно – ум със ум.

Отваряне на целия текст

Автор Христос Янарас
Petdesetnitza.jpgЦарството Божие е дар, обновяване на живота и неговите възможности. Дар, който ние получаваме чрез общението „в плътта и кръвта Христови”, в истинското единство на тварното и нетварното. Нашето собствено съществуване, личностното ни различие не са самосъществуващи величини, но също са дар, който придобиваме подобно на дара на вечния живот чрез изменението на образа на битието. Бог Свети Дух - това е оживотворяващата ни сила и началото на всеки живот. Той дарува битие и ипостас (лице) на нашата личност като екзистенциален отговор на призива на Неговата „безумна любов”. Той обновява и нашата тварна природа, като въздига „новия човек”, съединявайки божеството и човечеството „в плътта” на Христос.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме