Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Олга Плюгина

375edf963bd62c1d45ade33d416ef979Често пъти православните християни биват критикувани, че проявяват излишна строгост, затвореност и даже надменност. Мнозина подчертават тяхното нежелание да общуват с хора с различна вяра: римокатолици, протестанти, както и представители на други изповедания, докато, в същото време, търпимостта на римокатолиците спрямо представители на други вероизповедания е добре известна. В какво се състои разликата между западното и източно християнство? Православни и римокатолици изповядват Христос, а до Великата Схизма (1054 г.) и едните, и другите са част от една Църква. На пръв поглед отговорът на този въпрос е лесен: filioque, догматът за непогрешимостта на папата и непорочното зачатие на Дева Мария – ето три основни положения в учението на Римокатолическата църква, с които не са съгласни православните представители; но може ли да се смята това за единственото и най-важно, за главната причина за разкола? Навярно няма да бъде излишно да погледнем към римокатолицизма и православието през призмата на философската традиция. Философията ни отвежда отвъд пределите на буквалното разбиране на човешките действия и ни заставя да търсим причините в техния източник: мисълта. Мисълта обединява, установява връзка между хората и само благодарение на нея сме в състояние да разберем не само своя събеседник, но и човека, живял преди хиляда години. По този начин философията предлага надежден път, по който ще тръгнем, за да откроим особеностите на културните традиции.

Преди да тръгнем в тази посока, е необходимо да видим почвата, на която са се проявили тези различия, защото тяхното наличие сочи към нещо изначално общо – в случая, вярата в Христос. И въпреки че това е по-скоро към сферата на богословието, философията би ни помогнала да изясним неразличимото, да задълбочим знанието за самите себе си и за своята вяра – предела и началото на човешкото знание.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Георги Флоровски

Fr G_FlorovskyПисмата, разменени между Вселенския патриарх Йеремия ІІ[1] и група лутерански богослови от Тюбинген през последната четвърт на 16 в., са икуменически документи от голяма важност и интерес. Това е първият систематичен обмен на богословски възгледи между Православния изток и новия Протестантски запад. Той е личен и неформален, но това да принизява неговото значение. В кореспонденцията вземат участие изтъкнати личности. Самият патриарх е човек със строги убеждения и голям опит, стабилен църковник и държавник. Той пише „лично, не съборно”, но има съвета и съдействието на най-добрите гръцки учени на своето време, включително на Йоанис и Теодосиос Зигомалас и, вероятно, на Гавриил Севирос – титуларният митрополит на Филаделфия. Отговорите му са внимателно подготвени и планирани. От лутеранска страна стои знатна компания университетски професори: Якоб Андрее, Лукас Осиандер, Йохан Бренц, Якоб Хеербранд и др. и особено Мартин Крузиус, който изглежда е действителният поддръжник на делото. Имаме обаче достатъчно причини да предполагаме, че от преговорите е заинтересуван много по-широк кръг лутерански богослови. При все това непосредственият резултат от този епистоларен контакт е определено отрицателен. Не е достигнато до никакво съгласие, а за обединение остава съвсем малка надежда. По-скоро напрежението между двете общности нараства. И у двете страни се наблюдава очевидно разочарование и дори някаква мъка и обида. Твърде съмнителното е дали преговорите като цяло биха продължили въобще, ако в тях не се беше намесил трети – неканен – партньор. Римокатолиците наблюдават тези необичайни дебати между Вселенската патриаршия и немските дисиденти със силно безпокойство и тревога. Те са крайно отвратени от това – в техните очи незаконно – „апелиране” на Запада към Изтока. Копие от първия патриаршески отговор, поради невнимание и липса на дискретност, попада в ръцете на полския свещеник Станислав Соколовиус, който го публикува със свои коментари под обидното заглавие: Censura Orientalis Ecclesiae: de praecipuis nostri saeculi haereticorum dogmatibus etc., Dillingae 1582 (срв. неговите Adnotationes, Krakow 1582). Книгата получава широко разпространение. Скоро е преиздадена в Кьолн и Париж (1584), направен е и превод на немски (Ingolstadt 1585). Намесват се и други римски полемисти, като В. Линданус – епископ на Рьоремонд: Concordia discors Protestantium etc., Köln 1583).

Отваряне на целия текст

Автор Светослав Риболов

Svetoslav RibolovДиалогът между протестантските богослови и Вселенската патриаршия – като основен и най-авторитетен представител на православните християни през османската епоха – има спорадичен характер и се осъществява на няколко етапа, често без връзка между тях. Първия можем да видим в контактите между хуситското движение и Източната църква. Да привлекат към реформаторските си идеи и православните от Константинопол за първи път се опитват отците на събора в Базел (1431-1449 г.). Има сведения, че някои от тях са желали дори участието на самия Вселенски патриарх и на арменската църковна йерархия в техния форум.[1] Въпреки това е пресилено да се смята, че Ян Хус (1371-1415) е добре запознат с православието или че е бил проправославен, а по-скоро, доколкото се е намирал под влиянието на Джон Уиклиф (1330-1384), е бил в някаква степен запознат със съчиненията на източните отци.[2] От друга страна, тъй като по онова време чехите се намират – чисто географски и езиково – до православните поляци (намиращи се под юрисдикцията на Вселенската патриаршия), не е изключено взаимно влияние между двете общности, още повече че непосредствено след началото на движението на Реформацията тя определено има успех сред римокатолиците из полските земи.[3] В течение на тези събития пражкият епископ Рокизана предлага да се осъществи богословски контакт с Константинопол през 1450 г.[4] Вероятно в тази връзка през 1452 г. в града на Босфора пристига човек, назоваван от гърците Константинос Платрис, а по прозвище „англичанин” (Ἀγγλικός), за да представи кратка Liber fidei, от която източните останали в общи линии доволни. Това вероятно е бил Питър Пейн – съратник на хуситите в Чехия и последовател на идеите на Уиклиф. Историческите свидетелства разказват, че в Прага бил известен като Anglicus – Англичанина.[5] Основно действащо лице в диалога от страна на патриаршията е бил Генадиос Схолариос – бъдещият патриарх. В отговор на правилно изложената вяра на госта му е предоставен документ – Изложение на вярата (Ἔκθεσις πίστεως), – подписан от няколко епископи. Също така му е предложено всички, изповядващи истинната вяра в Чехия и Англия, да се присъединят към вселенския трон.[6] С това обаче сведенията за контакти между двете общности прекъсват за около сто години.

Отваряне на целия текст

Автор Игумен Пьотр (Мешчеринов)

Johann ArndtВ тази аудитория не ми се налага да обяснявам значението за протестантската традиция на родения в Анхалтската земя Йохан Арндт. Ще приведа само един цитат от Филип Якоб Шпенер:

„Lutherum setze ich billig vorne an, aber Arndt streicht ihm nahe, und weiß ich nicht, ob er nicht noch in seinen Schriften zu einem nicht geringeren Werk als Luterus mag von Gott bestimmt sein”.[1]

Въпреки че сред част от ортодоксалното лутеранско общество богословието на Арндт е предизвиквало неприемане и спорове, влиянието на неговата книга Vom wahren Christentum върху духовния живот в Европа е огромен, включително и отвъд пределите на протестантския свят. Своето влияние Арндт е оказал и над Руската църква – и тук, в качеството на най-ярък пример трябва да бъде назовано името на св. Тихон Задонски.[2]

Отваряне на целия текст

Автор Дмитрий Романовски

hans-urs-von-balthasarБиография

Ханс Урс фон Балтазар е оригинален римокатолически богослов, църковен деец, издател, представител на римокатолическото обновление от втората половина на 20 в.[1] Роден в Люцерн в 1905 г., той принадлежи към семейство, от една страна, с швейцарски дворянски корени, а от друга – с унгарски. Твърдата християнска вяра е съставна част от семейното възпитание, получено от него.

Обучава се в гимназия, под ръководството на монаси-бенедиктинци, а сетне и в лицей. Защитил дипломна работа върху немския идеализъм през 1929 г., той постъпва в ордена на йезуитите. Интересът му към богословието е предизвикан от лекциите на изключителния римокатолически богослов Романо Гуардини. Съществена за неговото творчество е срещата с Анри де Любак. Обръщайки се към светоотеческата традиция, фон Балтазар подчертава не толкова разнообразността на причините и следствията от действието на благодатта в творението, колкото същността на благодатта като такава, разкриваща се като дар от Самия Бог.

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Максим Козлов

103013 pПрот. Максим Козлов за причините за отказването на папа Бенедикт XVI от римския престол и опасностите от натиск върху новия глава на Римокатолическата църква.

Отказването на папа от римския престол е изключително събитие. Църковното законодателство на Римокатолическата църква дава право на римския епископ да се откаже от престола. Но за последен път това право е било използвано от папа Григорий XII през 1415 г. и по същество отказът не е бил доброволен, а принудително отказване в условията на разкол, когато папският престол е бил зает фактически от трима конкуренти. Задачата на римокатолиците тогава е била да запазят един-единствен папа. По-очевиден е паралелът през 11 в., когато през 1046 г. по подобни причини от престола доброволно се отказва папа Григорий VI.

За причините Бенедикт XVI да се откаже от престола можем само да гадаем. Причината в официалното изявление едва ли е единствената и, предполагам, дори не е най-основателната. Например, предшественикът на Бенедикт XVI Йоан Павел II в края на своето служение също беше много болен и значително по-немощен човек, а не се отказа от престола. Вероятно съществува цял комплекс причини – както вътрешноцърковни, така и външни, имайки предвид положението на Римокатолическата църква в контекста на съвременната западна цивилизация. По мое усещане причина за неговото оттегляне не са скандалите, които останаха в наследство на Бенедикт XVI от неговия предшественик.

Отваряне на целия текст

Автор Христос Янарас

1935 yannarasЧовешкият неуспех и грехът не изчезват от Църквата, но и не нанасят вреда на нейната истина. Напротив, истината на Църквата е в приемането на греха на човека и в преобразяването на този грях в нов живот – на общението и единството.

Човек може да се отдели от Църквата само по силата на своята свободна воля – ако отхвърли истината на Църквата или поиска да я подчини на мерките на своето индивидуалистично битие.[1] Грехът унищожава църковната истина само когато човек се опитва да я подменя със свое антропоцентрично разбиране за света, когато на мястото на дара и на Откровението поставя собствено определение и преживяване на истината. Църквата е нарекла тази претенция с думата ерес, която означава избор на определен начин за тълкуване и реализиране на събитието на спасението, различен от този, чрез който се разкрива църковната истина.

Отваряне на целия текст

Автор Брюкселски и Белгийски архиеп. Василий (Кривошеин)

Archbishop Basil_KrivosheinЗа православния вярващ общото впечатление от догматическото постановление на Втория Ватикански събор За Църквата (De Ecclesia) е дълбоко противоречиво. То се засилва с напредването в текста. Все по-невъзможно става съгласуването на по същество противоречивите твърдения, откривани там, стигането до обща оценка, намирането на синтез в съдържанието. По-внимателното изучаване на постановлението обаче показва, че авторите са се опитали и дори са успели донякъде да му придадат някакво външно и едностранчиво единство, което обаче не намалява общото противоречиво впечатление у православния читател. Следилият работата на Втория Ватикански събор разбира, че вътрешните противоречия в За Църквата до голяма степен се обясняват с различните богословски течения на събора, които е трябвало да бъдат съгласувани, като се угоди на всяко от тях. Въпреки всичко, това обяснение от исторически характер не може, в очите на православния читател, да оправдае всичко противоречиво и неприемливо в текста. Ще опитаме да поясним общото впечатление с помощта на примери, взети от това постановление и с анализ на съдържанието му от православна гледна точка.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме