Другите за нас - Двери БГ

Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Автор Венцислав Каравълчев

Проучването „Православната църква днес”, извършено и публикувано от Православния институт „Патриарх Атинагор”, Бъркли, САЩ, опровергава много от наложените стереотипи и хвърля нова светлина върху живота на една от най-непознатите верови традиции в Америка – православното християнство.

Историческият път на православието в Америка започва през 19 в., в тогава още Руска Аляска (продадена на САЩ от Русия през 1876 г., за 7.2 милиона долара). Днес православните християни в САЩ са между 1 200 000 – 1 300 000 души, които са организирани в 2 200 – 2 300 енории, разположени по цялата територия на страната. В САЩ няма една „Американска православна църква”, а православните християни са разпределени в близо двадесет различни юрисдикции на различните поместни православни църкви. „Православната църква днес” е първото национално проучване на енориашите в двете най-големи православни църкви в Америка: Гръцкия православен архидиоцез на Америка (GОА) и Православната църква в Америка (ОСА), към които принадлежат повече от половината от православните християни в САЩ. Проучването обхваща над 100 енории на GОА и ОСА разположени по всички краища на страната.

На читателите на „Двери” предлагаме извадка на някои от най-интересните факти от проучването:

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев

„От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас”.

(1 Иоан. 2:19)

На 17 май 2007 година Московският и на цяла Русия патриарх Алексий ІІ и Източно Американският и Ню-Йоркски митрополит Лавър подписаха „Акт за каноническо общение между Руската Православна Църква, Московска патриаршия (РПЦ МП), и Руската Задгранична Православна Църква (РПЦЗ)”. Това историческо събитие сложи логичен край на продължилото близо 90 години разделение на Руската църква. Церемонията по подписването се състоя в храма на Христос Спасителя, в присъствието на президента на Русия Владимир Путин, изиграл ролята на посредник и катализатор на това обединение, както и на много други представители на руския политически елит. След подписването на документа се осъществи и първата съвместна св. божествена Литургия, като царските двери в храма останаха отворени през цялото време, както се прави на Великден, и всички присъстващи можеха да наблюдават общото причащаване на предстоятелите на разделеното до този момент руско православие.

Отваряне на целия текст

Автор Свещ. Георги (Юрий) Максимов

На 21 декември м. г. в Киево-Печьорската лавра се проведе архиерейски събор на Украинската православна църква (Московска патриаршия), който прие нова редакция на Устава за управление на УПЦ. При това членовете на събора подчертаха, че внесените в устава поправки „не се отнасят до статута на Украинската православна църква като автономна историческа съставна част от Руската православна църква”. Мнозина възприеха това като добра новина, въпреки че при по-задълбоченото разглеждане на новия устав на УПЦ става очевидно, че възторгът е преждевременен.

Ще си позволя да приведа няколко откъса от статията на И. В. Гаслов „Украинският статут и Уставът на Московската патриаршия”.

Авторът напомня, че Юбилейният архиерейски събор през 2000 г. прие новия Устав на Руската православна църква, в който се казва, че „всички самоуправляващи се църкви, влизащи в състава на Московската патриаршия, ... са длъжни да приведат своите устави в съгласие с новия Устав на Руската православна църква. Под тези решения на Архиерейския събор през 2000 г. се подписа целият епископат на Украинската православна църква”.

По непонятни причини обаче това съгласуване на уставите така и не се случи, и новият устав за управлението на Украинската православна църква по никакъв начин не отчита даже тези пунктове на новия устав на Руската църква, които пряко засягат УПЦ.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев

Днес Грузия е една трудно забележима на географската карта страна, разположена на границата между Европа и Азия с население малко повече от 3.5 милиона души. Впрочем, териториално, Грузия никога не е била много по-голяма, но за сметка на това малко държави могат да се сравнят с величието на църковното й минало. Малцина навярно знаят, че Армения и Грузия са двете държави, които първи приемат официално християнството в самото начало на 4 в., но то има и доста дълга предистория тук. Към християнската вяра грузинският народ започнал да се приобщава още от първите дни на апостолската проповед. В апостолските времена на територията на Грузия съществували две грузински царства – източното Картли (Сакартвело), познато от гръцките извори като Иверия и западното Егриси, познато ни също от гръцките извори като Колхида.

Отваряне на целия текст

Автор Златина Иванова

На 8 август в Русия отбелязаха седемдесет години от началото на сталинските репресии в Бутовския полигон. На това място, което сега е просто един от кварталите на Москва, всеки сантиметър земя е напоен с кръв. Само за година, в периода от август 1937 г. до февруари 1938 г. тук са убити и погребани 20 765 души. Между тях близо хиляда свещеници, монаси и обикновени християни, попаднали тук заради религиозните си убеждения. Това е според документите, запазени и обнародвани за този период досега. Общо за времето на социда („изтребване по социален признак”) до 50-е години на 20 в., когато „месомелачката Бутово” е закрита, жертвите са повече от 100 хиляди. Първоначално на местните жители било съобщено, че на полигона ще се изпробва ново оръжие. След това обаче започнали да пристигат осъдените и стрелбата не стихвала - по 40-50 водели в камион, общо 400 на ден... Понякога при по-добра организация и повече. Погребвали ги в ровове, дълги петстотин метра.

Отваряне на целия текст

Като възможен епиграф – характеристика на границите на моята тема, могат да послужат стиховете на Пастернак от поемата „Высокая болезнь”:

„Я говорю за всю среду,
С которой я имел в виду
Сойти со сценой, и сойду”.

В този смисъл ще съсредоточа вниманието си към „моето” време, т. е. предимно 60-те и особено 70-те години, и към „моята” среда – московските и петербургските интелигентски кръгове – всичко онова, за което мога да свидетелствам като очевидец.

Много интересно би било да поговорим и за това, което се отнасяше към религиозния живот на други обществени кръгове и преди всичко на бавно умиращото руско село, за дълбокото въздействие на впечатленията от войната като възвръщане от идеологическата хипноза към простите реалности на живота и смъртта.

Отваряне на целия текст

Автор Кирил Новиков

Един от най-почитаните свещеници на Руската православна църква и приживе, и след смъртта си бил отец Йоан Кронщадски, канонизиран от Руската църква през 1990 г., а от Задграничната църква четвърт век по-рано. По негово време съществувала сектата на т.нар. йоанити, които считали отец Йоан за въплътен Бог.

„Вероизповеданието не подлежи на преследване”

През втората половина на 19 век в Русия било отменено крепостното право, проведени били либерални реформи, след които селското население почувствало, че животът станал значително по-лек. Промените били усетени и от множеството руски сектанти, които се възползвали от временната либерализация на режима, за да пропагандират своите възгледи. Секти в тогавашна Русия не липсвали. Така например в Петербург, членове на секти били мнозина аристократи и представители на интелигенцията.

Отваряне на целия текст

Автор Венцислав Каравълчев

Неизвестни страници от българската история

Едни от най-почитаните светци на Руската православна църква са св. страстотерпци, братята Борис и Глеб. Те са и първите канонизирани светци на тази църква, първите увенчани избраници, първите чудотворци, небесни молитвеници и застъпници „за новия християнски народ“ – руския. Още след първите години на своята мъченическа смърт и много преди официална им канонизация те се радват на огромна народна почит. Самата канонизация на светците е плод на това всенародното почитане – факт, който принуждава висшата руска църковна йерархия (състояща се в онези години от гръцки митрополити), въпреки несъгласието и съмненията си в светостта на новите чудотворци, да пристъпят към канонизацията им.

Повод за написването на тази статия е един малко известен исторически факт: че майката на двамата светци е българка.

В българската историография този факт е останал без необходимото внимание и, като изключим няколко кратки споменавания, че майката на св. страстотерпци Борис и Глеб е незвестна българка, нищо повече не ни е известно. И все пак, коя е тази незвестна българка, майка на св. Борис и Глеб?

Отваряне на целия текст