Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Оливие-Морис Клеман
1_10.jpgЗаписът е излъчен на 19 април 2009 г. в неделното предаване “Пътищата на вярата” на Френската национална телевизия – Франс 2

Христос Воскресе! В тази пасхална утрин Православната църква празнува – скромно, но тържествуващо – победата на Живота над смъртта. Искам да се спра по-специално на един аспект от тази победа – фундаментален и все пак понякога забравян на Запад: темата за слизането на Христос в ада. 

Помня, бях в Константинопол, работих с патриарх Атинагор върху една книга с диалози. Беше лято, беше горещина и след обяда той ми предложи кратка почивка. Не ми се почиваше, вместо това се заизкачвах из Фенер, стигнах до една стара църква, “Христос Спасител” в Хора, по-късно превърната в джамия, а днес – музей. Там, в нещо като параклис близо до централния кораб видях един изумителен стенопис, който просто ме плени! Гледах го часове наред. Той изобразяваше слизането на Христос в ада. Представете си Христос, облечен в ослепителна светлина, Христос в силата на Светлината, Който се спуска в бездната и строшава под нозете Си портите адови (виждаме строшените порти, разпръснати на парчета, отдолу разпознаваме мрачния силует на разделителя), и улавяйки буквално за китките Адам и Ева, ги измъква от гроба, т. е. вас, мене, цялото човечество. Струва ми се, че в това е същината на християнското послание. Особено за нас, днешните хора, когато се чувстваме сякаш обкръжени от нищото, от насилието, от нихилизма. Питам се дали не е това историческото промислително място, от което се разнася благата вест, че Христос слиза в ада, за да победи ада, смъртта и всички форми на ада и смъртта – винаги, сега, днес, защото случилото се тогава се е превърнало в постоянна реалност.

Отваряне на целия текст

Автор Христос Янарас
1_45.jpgНякога думите „Христос възкръсна” са били много повече от поздрав, те са носели убеденост, към която хората са се приобщавали, казвайки си един на друг: „Христос воскресе!” „Воистину воскресе!” отговаряли им другите и на тази убеденост във Възкресението като факт всички градели своето ежедневие. Христос възкръсна – и значи не всичко свършва със смъртта. Не за да се утешават с лъжливи фантазии се поздравявали така предците ни, но защото от тази емпирична убеденост черпели смисъл и съдържание, черпели ценностите на живота си. Ако Христос възкръсна, Който е самата сърцевина на нашето съществуване, то субектът или човешката личност не свършва с биологичната смърт. Тогава дори политиката, икономиката, обществените институти получават друг смисъл и перспектива. Ако отговорността на човека не се ограничава до условните предели на ортологизма и формалните задължения, ако отговорността за действията на човека в крайна сметка отвежда до разпнатата и възкръснала за него Любов, тогава и политиката се превръща в служение на любовта, в себеотдаване, в копнеж да служиш на братята си и на техните нужди.

Отваряне на целия текст

Автор Иван Ж. Димитров

1_2.gifДеветият век е бил може би най-светлият в цялата история на източното християнство през византийския период – преди всичко заради обръщането на славяните към християнството чрез мисионерското дело на св. солунски братя Константин-Кирил и Методий. Това го признават всички.[1] Дейността на великия св. Фотий, Цариградски патриарх, създал епоха в средновековното християнско богословие, чрез неговите ученици е получила разпространение и сред славянските народи. А тези ученици наистина са били също не по-малко велики. Сътрудниците им благоговеят пред техния подвиг на учени, духовници, мисионери:

„За една нощ той създаде буквите. Разпространи словото по цялата земя и доказа в Рим, че освен на латински, гръцки и еврейски, народите могат да четат и пишат и на славянобългарски език“. Така св. Климент Охридски възпява делото на св. Константин-Кирил Философ в пространното си житие за него. Защото той е впечатлен за цял живот от това, как учителят му е победил т. нар. „триезична ерес“. Тази победа е помогнала много по-лесно и по-успешно да се приобщят славянските народи към Христовата вяра, отколкото ако са им проповядвали на неразбран език, който и да бил той.

Следваме ли обаче ние, днешните славяни, техния пример?

Отваряне на целия текст

Автор Сергей Аверинцев
1_170.jpgКойто е бил във Виена, знае бароковото здание в източния ъгъл на стария град, в стария университетски район, по диагонал на йезуитската църква. Вътре – фрески от 18 век: алегорични фигури на Науките и Добродетелите в облаци и лъчи, eдна такава мека фактура. Някога там се помещавала резиденцията на Университета, по-късно, при Франц Йосиф, била преместена на Ринг; сега там е австрийската Академия на науките, която организира в началото на 1995 г. тридневни публични четения, от които първият ден беше посветен на философски теми (в един твърде широк смисъл на думата), вторият – на теологически, а третият – на политически. Трябва да си призная, че на мен лично най-успешен ми се стори вторият, теологическият ден (най-вече заради прекрасния доклад на И. Б. Метц); но самият аз бях поканен да говоря през първия ден. Имах две причини да приема поканата. Първо, тя идваше от човек, чиято рядка доброта и топла отзивчивост заслужаваха  дълбоко уважение: наричаше се Волфганг Краус, беше автор на много книги с есеистика и оглавяваше виенската писателска организация; преди известно време той, уви, напусна този свят. И второ, привличаше ме мисълта да говоря в барокова зала...

 

Отваряне на целия текст

Автор Прот. Александър Шмеман
Св. Тома докосва раните на СпасителяВярващ, невярващ – какви са тези, по своята същност, отвлечени понятия! Като че вярващият винаги, по всяко време вярва. А невярващият през цялото време живее със своето неверие. Ето, в Евангелието бащата на болното дете се хвърля към Христос с думите: “Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми!” (Марк 9:24) и тези думи съдържат по-дълбока истина за човека, отколкото всички отвлечени спорове за вярата и неверието. Нали в градината на първосвещеника ап. Петър три пъти се отрича от Христа. А Христос погледнал към него, при което Петър си спомнил как Му обещал да умре за своя Господ, и е казано, че апостолът излезе вън и “плака горко” (Мат. 26:75). Накрая, Самият Христос в предсмъртната си мъка се обръща към Бога със страшните думи: “Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?” (Мат. 27:46). Какво, в сравнение с тези примери, могат да означават научните доказателства?

Отваряне на целия текст

Автор Сурожки митр. Антоний (Блум)

Balamand_mon_1.gifДнес празнуваме деня на тържеството на православието над неправдата, ересите, лъжеученията; но не празнуваме тържеството на православните над другите хора, а ликуваме за това, че Бог от столетие в столетие е намерил в нашата среда хора, които така дълбоко са Му предани, така способни са да се приобщят към Него, да Го познават, че Той е открил на нас, понякога непросветени, понякога със замъглени сърца и умове, истината за Себе си.

И днес ние ликуваме за това, че Господ е толкова милостив, че в Него има толкова любов и снизхождение, че е започнал да се открива от столетие в столетие на всеки човек, който Му открие сърцето си и който очисти сърцето си и живота си, за да бъде достоен за Неговата любов, Неговата кръстна смърт, Неговото Възкресение. Това е дивен ден, в който ние говорим и тържествуваме за победата на Бога над лъжата, която като мъгла се е разпространила по цялата земя чрез човешката неправда и греховност.

Отваряне на целия текст

Автор Христос Янарас
възкресениеЗа възкресението на Христос църковният опит не говори на религиозен език. Не е приложим езикът, на който говорят идеолозите на християнството, превърнато в религия. Религията тълкува възкресението от мъртвите като „чудо”. Думата „чудо” не обяснява нищо. Тя насочва към събитие, извършено по „свръхестествен”, магичен начин. „Чудото” на Христовото възкресение предполага човек да приеме (чисто мисловно, без връзка с опита), че съществува някаква висша сила, Бог, който е създател и причина за всичко съществуващо. И че този Бог е дал на първия човек (човека от пещерите, каменния човек) една заповед, която той не е спазил и затова целият човешки род е бил наказан да стане смъртен – от векове за векове.

Езикът на религията предполага също, че някога Бог се е съжалил над хората и им изпратил Сина си да стане човек и да плати чрез Своята насилствена смърт откупа за вината на първите хора. Синът Му бил разпънат, три дена погребан мъртъв и на третия ден Бог Го възкресил с чудодейната Си сила. И след като първородителската вина на човеците била изкупена чрез смъртта на Христос, било отменено и наказанието на смъртта – хората, всички, един ден ще възкръснат със същата чудодейна сила, която възкреси и Христос. Това е езикът на религията.

Отваряне на целия текст

Автор Христос Янарас
1_44.jpgНовата година благоразполага към пробуждащи въпроси. Пробуждащи в буквалния смисъл, тоест за живота извън впечатленията и емоциите, извън капана на защитните илюзии на нашето “его”, на отпускащото илюзотворно ежедневие.

Всяка година с общо съгласие (днес вече общочовешко) се променя едно число – съгласувано отмерваме времето. Обаче макар и във века на войнстващ позитивизъм (когато изглежда нищо не е по-невъзможно от метафизиката) по хиляди начини новата година се пропагандира като реална промяна, а не като съгласувано отброяване. Очакваме “новата година” подобно на приказния ай-Василис (гръцкият дядо Коледа, бел. прев.) да ни донесе здраве, потребителско благополучие, успешни водачи, разтърсващи любови – магичното  преображение на действителността.

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме