Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]
Автор Димитър Спасов

2be53951064c72d302413468a5e668f6

„... бидейки свободен от всички, станах роб на всички,

за да придобия по-многото от тях:

... за немощните станах като немощен, за да придобия немощните,

за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои”

(1 Кор. 9:19-22)

Преди десетина години се озовах на пресконференция с участието на митр. Кирил (Гундяев) – по онова време все още председател на Отдела за външно-църковни отношения. В залата присъстваха предимно руски журналисти от светски и църковни медии, които задаваха въпроси в широкия спектър от високо богословие до актуални политически теми. Митрополитът отговаряше умно и с една отиграна през годините рутина. Докато не му зададоха въпроса за мястото и ролята на о. Александър Мен в живота на Руската църква. Току-що в Русия отново се беше изострила полемиката между крайните критици на о. Александър и многобройните му духовни чеда.

Последва кратка пауза. Вместо да коментира книгите и богословските тези или пък отклонения на о. Александър, владиката разказа следната история. В началото на 80-те летял за някаква конференция в чужбина. В самолета, на съседната седалка се настанил мъж на средна възраст и щом самолетът на Аерофлот застанал на пистата и форсирал двигателите, човекът тихичко се помолил, след което се прекръстил. В онези години това била толкова изненадваща гледка, че той веднага заговорил непознатия. Оказало се, че той е духовно чедо на о. Александър Мен – един от многото съветски интелигенти, обърнати и въцърковени от отеца. Последвал дълъг разговор. „Само тази душа да беше довел до Христос, о. Александър вече би имал особено и ценно място в Църквата. А той е довел стотици, може би хиляди” – завърши изказването си владиката.

Отваряне на целия текст

Автор Архим. Евфросин (Билаш)

oblozhka dela svyashch  todorov 0Един неизвестен български новомъченик, жертва на комунистическата власт в СССР – по данни на Одеския архив.

Отец Любомир Константинов Тодоров е поредната жертва на кървавия терор, който съветската власт налага над Православната църква. Роденият в България свещеник е бил обвинен в контрареволюционна дейност и антисъветска агитация. Бил е признат за виновен дори за това, че неговите роднини живеят в България. Осъден е на разстрел.

В кратката биографична справка към делото му пише, че отец Любомир Тодоров се е родил в гр. Пловдив, в далечната 1881 г. Имал е средно образование – завършил е Духовната семинария. Българин по народност, отец Любомир имал съветско гражданство. В момента на своя арест живеел в с. Беляевка, Одеска област, където служил като свещеник.

Отваряне на целия текст

Автор Христо Марков

KonstantinТози текст отдавна трябваше да напиша. Лазеше в душата ми дълго време, измъчвах се с историята, която ще прочетете, прехвърлях един тягостен детски спомен, често се замислях върху съдбата човешка, превратностите на Православната църква и невъзможността десетилетия да осмислим пораженията комунистически върху нея. А те често са чиста проба издевателства и нечовешко отношение към водачите-клирици, пастирите народни и Божии служители.

А бе толкова простичко, по народному справедливо и по православному смирено… Трябваше да стане преди повече от двадесет години… Просто Българската православна църква да канонизира избитите български свещенослужители заради вярата им, заради служението на ползу роду. Погиналите с мъченическа смърт в лапите на комунистическите сатрапи след септември 1944 г. Стотици са. И докато навсякъде, дори в Русия, избитите от комунистите свещеници отдавна са въведени в сонма на светиите, българските  мъченици за вярата стоят самотно и тъжно пред райските двери.

За един от тях ще разкажа – отец Константин Иванов Бъчваров от с. Торос, Луковитска околия, Врачанска епархия. Зверски убит от нашите комунисти в есенните дни на 1944 г. Дни на кървави и безсмислени отмъщения. На жестокост, непозната по тези земи.

Отваряне на целия текст

Автор Илья Семененко-Басин

icon novomucheniki2Днес интересът на историческата наука към аспекти на религиозно-църковния живот като почитта към светците се обуславя от нарастващата значимост на духовната сфера на фона на продължаващата секуларизация. Трябва да отбележим, че в руската православна традиция почитта към светците и към техните чудеса винаги е била много голяма. Широкото разпространение на обредното общение с тях се обяснява с това, че в народните представи те заемат промеждутъчно положение между света на хората и отвъдния свят, явявайки се представители едновременно и на единия, и на другия.[1] В наши дни църковният календар чувствително се попълни с имена на светци от 20 век, преди всичко с имената на новомъчениците и изповедниците, причислени към лика на светците от Събора на РПЦ през 2000 г.[2] Съборът беше организиран по повод 2000-годишния юбилей от Рождеството Христово и грандиозната канонизация се превърна в най-важното събитие от тези тържества. По думите на прот. Георги Митрофанов – член на Комисията по канонизация на светците – прославата на новомъчениците „е сред най-важните духовни новоначинания, призвани да преобразят църковния живот на съвременна Русия”.[3] От този момент терминът новомъченик започна сравнително често да се употребява не само в църковните издания, но и в научната литература и дори в съобщенията на средствата за масова информация. 

Отваряне на целия текст

Автор Константинос Нихоритис
Св. НовомъченициМъченик (от гръцки μάρτυς) означава свидетел.[1] В църковен аспект това е свидетел за Христовата вяра, т. е. този, който е пострадал за своите религиозни убеждения; този, който заради Христовата вяра е гонен, пострадал и накрая принесъл в жертва и своя живот.

С термина новомъченици, както е известно, в църковната книжнина се определя тази част от мъчениците, които са пострадали за православната християнска вяра след периода на иконоборството и най-вече през османския период. През последните повече от двеста години се е наложило да бъдат наричани новомъченици всички, които са погубени от османците след 1453 г. (падането на Константинопол), като така те се различават от древните мъченици за вярата.

С идването на османските турци културното развитие на поробените балкански страни забавя своето темпо. Последица от нашествието и робството е, че балканските народи свързват неразделно своята съдба помежду си. Националното чувство и чувството на православната вяра се преплитат в едно, защото замяната на вярата предизвиква автоматична промяна в живота на помохамеданчените – в облекло, нрави и обичаи.

Отваряне на целия текст

Автор Милена Макавеева
1_141.jpg65 години от мъченическата кончина на свещеник Ангел Хубанчев

В света скърби ще имате, но дерзайте: Аз победих света” (Иоан 16:33)

“Аз умирам невинен, не страдайте за мене. Умирам в името на Христа!” Това са едни от последните думи на отец Ангел Хубанчев, 39-годишния архиерейски наместник на гр. Разград, осъден на смърт от Народния съд и убит на 13 март 1945 г.

Богато ерудиран, с будна съвест, о. Ангел е пламенен оратор, виден духовен и обществен лидер в града. Увлича младежите в благотворителна дейност, учи ги на патриотизъм. По негова инициатива православното братство при храма основава приют, в който бедни и недъгави намират подслон, храна и топли грижи. Православното братство, което той оглавява, има собствена библиотека. Той организира поклоннически пътувания, беседи, библейски курсове и мн. др.

Отец Ангел Хубанчев е роден на 29 септември 1905 г. в  с. Ловни дол, Севлиевско, в бедно, но будно семейство. През 1921 г. завършва с отличие прогимназия в  родното си село. През 1927 г. като стипендиант на Св. Синод завършва с отличие Софийската духовна семинария. Живо се интересува от философия. През ваканциите активно работи, за да се издържа през учебната година. През целия курс на обучение в семинарията Ангел Хубанчев е любимият ученик на преподавателите. При раздаване на дипломите в семинарията той държи реч от името на съвипускниците си. Научава френски и немски, свири на цигулка.  След завършване на семинария е назначен за певец при катедралния храм “Св. Възнесение” в гр. Шумен. На 12 август 1928 г. Ангел Хубанчев се венчава за Параскева Николова, която по думите на техни съвременници била най-красивата разградчанка за онова време. На 6 януари 1929 г., Рождество Христово, той става дякон, а на следващия ден, 7 януари, е ръкоположен за свещеник в Разград от Доростоло-Червенския митрополит Михаил. От 1940 г. о. Ангел е архиерейски наместник.

Отваряне на целия текст

Автор Димитър Спасов
c2.jpgПоетеса, революционер, кмет на гр. Анапа, майка на три деца от два брака, художник, монахиня, участник във Френската съпротива – това е жената, която през 2004 г. Св. Синод на Вселенската патриаршия канонизира заедно с трима нейни сподвижници.

Майка Мария оставя интересно литературно наследство, но не печели световна слава; картините й са изключително експресивни и запомнящи се, но няма да ги откриете изложени по световните музеи; религиозните й текстове, силно повлияни от Бердяев, о. Сергий Булгаков и Соловьов, са впечатляващи, но след трагичната й смърт са разпилени по знайни и незнайни емигрантски списания и брошури.

Най-великата творба на майка Мария става нейният живот, посветен на служението на ближния. Служение и себеотдаване без остатък, служение до мъченическа смърт в концлагера „Равенсбрюк”.

Отваряне на целия текст

Автор Иво Янев

храм Св. Николай Софийски

На 17 май, когато св. Църква отбелязва 453 години от мъченическата смърт на св. Николай Софийски, в едноименния храм (намиращ се на ул. „Пиротска”, 76) от 9:00 ч. беше отслужена св. Литургия. На 16 май 2008 г. (петък), от 17:00 ч. беше отслужена Велика вечерня с традиционната лития, начело със св. мощи на св. Николай Софийски до неговият гроб (ул. „Цар Симеон”, 125). На 16 и 17 май по време на богослуженията вярващите християни можаха да се поклонят на мощите на светеца. За съжаление на твърде малко хора е известно името на св. Николай Софийски. Повечето влизащи в храма го смятат посветен на св. Николай Мирликийски (6 декември).

Отваряне на целия текст

Наши партньори

Християнство и култура

Полезни връзки

 

Препоръчваме